2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 242 гр. София, 21.04.2022 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди и двадесет и втора година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 1425 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е въз основа на касационна жалба на ответника по делото ЗД „БУЛ ИНС" АД срещу решение № 110/02.03.2021г. по т. д. № 12/2021г. на Апелативен съд–София, с което, след отмяна на решение № 260193/20.10.2020г. по т.д. 1483/2013г. на Софийски градски съд, е постановено издаването на дубликат на изпълнителен лист в полза на ЕТ „С. С. Г.“, осъществяващ търговска дейност под фирма ЕТ „Сигро - ТиТ - С. Г.“, като правоприемник на основание постановление за възлагане вместо плащане от 13.07.2017г. по изп. дело № 20168280400225 по описа на ЧСИ Д. М., №. 828, с район на действие ОС - П., допълнено с постановление от 07.12.2017г., на вземането на длъжника по изпълнението „СК Арнаудов“ ЕООД към ЗД „Бул Инс“ АД по решение № 2149/06.11.2015г. по описа на Апелативен съд-София, до размера на дълга по изп. дело № 20168280400225 - за сумите 37 403,24 лева - главница, ведно със законните лихви върху главницата, считано от 06.03.2015г. до окончателното и изплащане, сумата 2 525,51 лева - главница, ведно със законната лихва върху главницата от 06.03.2015г., сумата от 3992,87 лева - неустойка, и сумата 2 811,77 лева - съдебни разноски. Касаторът твърди, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при нарушаване на материалния закон. Претендира разноските за двете съдебни инстанции. Ответникът по жалбата и ищец по делото, С. С. Г., действащ като ЕТ "Сигро ТиТ- С. Г.”, в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 от ГПК, а по същество е неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Апелативният състав е констатирал следното от фактическа страна: Делото е образувано по предявени искове по чл.208 КЗ /отм./ и чл. 86 ЗЗД от „СК Арнаудов“ ЕООД срещу ЗД „Бул Инс“ АД. С влязло в сила решение № 2149/06.11.2015г. по т.д. 3995/2014г. по описа на Апелативен съд-София, искът по чл. 208 КЗ е частично уважен, като ЗД „Бул Инс“ АД е осъден да заплати на „СК Арнаудов“ ЕООД сумата 153 944 лева - застрахователно обезщетение, дължимо по договор за застраховка Автокаско полица № [ЕГН], ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.03.2013г. до окончателното й изплащане, както и разноски в размер на сумата 19 363,12 лева. С молба от 11.11.2015г. ищецът „СК Арнаудов“ ЕООД е поискал издаване на изпълнителен лист за присъдените му с горното решение главница и законни лихви. Изпълнителен лист е издаден на 18.11.2015г. и получен от ищеца на 20.11.2015г. С молба от 24.01.2017г. ищецът „СК Арнаудов“ ЕООД е поискал издаване на изпълнителен лист за присъдените разноски по делото. Изпълнителен лист му е издаден на 31.01.2017г. за сумите 19 363,12 лева - разноски пред САС и 5 500 лева — разноски пред ВКС, и е получен от молителя на 17.02.2017г. От представените към молбата по чл. 409 ГПК писмени доказателства е установил, че с постановление от 13.07.2017г. по изп. дело № 20168280400225 по описа на ЧСИ Д. М., рег. № 828, с район на действие ОС - П., допълнено с постановление от 07.12.2017г., на основание чл.510 ГПК на взискателя ЕТ „С. С. Г.“, осъществяващ търговска дейност под фирма ЕТ „Сигро - ТиТ - С. Г.“, е възложено вместо плащане вземането на длъжника по изпълнението „СК Арнаудов“ ЕООД към ЗД „Бул Инс“ АД по влязло в сила съдебно решение № 2149/06.11.2015г. по описа на Апелативен съд-София, до размера на дълга по изп. дело № 20168280400225 - за сумите 37 403,24 лева - главница, ведно със законните лихви върху главницата считано от 06.03.2015г. до окончателното и изплащане, сумата 2 525,51 лева - главица, ведно със законната лихва върху главницата от 06.03.2015г., сумата 3992,87 лева - неустойка, и сумата 2 811,77 лева - разноски. С молба от 07.04.2020г. съдът е сезиран с искане от ЕТ „С. С. Г.“, осъществяващ търговска дейност под фирма ЕТ „Сигро - ТиТ - С. Г.“, да му бъде издаден дубликат на изпълнителен лист по делото до размера на сумите 37 403,24 лева - главница, ведно със законните лихви върху главницата считано от 06.03.2015г. до окончателното и изплащане, сумата 2 525,51 лева - главица, ведно със законната лихва върху главницата от 06.03.2015г., сумата 3992,87 лв. - неустойка, и сумата 2 811,77 лева - разноски. Въззивният състав е отменил първостепенното решение като неправилно. Решаващият състав на апелативния съд се е позовал на практиката на ВКС -решение № 145 от 28.06.2018г. по т.д. 2180/16г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, решение № 56/10.09.2014г. по т.д. № 3057/2013г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, решение № 239/18.01.2019г. по т.д. 3007/2017г. по описа на ВКС, ТК, I ТО и др., съобразно която, възлагането на вземането вместо плащане на основание чл.510 ГПК като способ на принудително удовлетворяване на взискателя има гражданските последици на цесия срещу плащане, т.е. представлява един вид принудителна цесия. Взето е предвид, че в процесния случай възлагането вместо плащане е извършено с постановление от 13.07.2017г., към която дата по отношение на длъжника „СК Арнаудов“ ЕООД все още не е било открито производство по несъстоятелност. Такова е открито с решение от 07.03.2018г. , поради което не е налице хипотезата на чл.638 ТЗ и взискателят е станал титуляр на възложеното му вместо плащане вземане на длъжинка по изпълнението към застрахователното дружество до размера на дълга по изпълнителното дело. Прието е, че без значение за транслативния ефект на постановлението по чл.510 ГПК и правните последици на цесията, които настъпват с влизане в сила на постановлението за възлагане, са настъпилите след тази дата факти и обстоятелства по откриване на производство по несъстоятелност срещу „СК Арнаудов“ ЕООД и по - късното прекратяване на производството по несъстоятелност срещу търговеца и заличаването му - вписано на 16.03.2020г., доколкото вземането в частта му за възложените вместо плащане размери на сумите е напуснало патримониума на „СК Арнаудов“ ЕООД - не е част от масата на несъстоятелността, респективно по отношение на тази част от вземането не настъпват очертаните в т.10 от ТР №1/2017г. на ОСТК на ВКС последици, още повече, че последното тълкуване е дадено само за недвижими имоти и движими вещи, не и за вземания на длъжника. На следващо място, съдът е счел за неправилни доводите на първоинстанционния съд, че предвид заличаването на търговеца „СК Арнаудов“ ЕООД- титуляр на вземанията по издадения изпълнителен лист и ищец по делото, е недопустимо издаване на дубликат на изпълнителния лист само на това основание. Изложени са съображения, че с оглед разпоредбата на чл.429 ГПК, субективните предели на изпълнителния лист се разпростират и върху частните правоприемници на взискателя, в който смисъл и доколкото частното правоприемство по т.нар. принудителна цесия по чл. 510 ГПК е настъпило преди заличаването на праводателя „СК Арнаудов“ ЕООД, вписано на 16.03.2020г., то правоприемникът му ЕТ „С. С. Г.“, осъществяващ търговска дейност под фирма ЕТ „Сигро - ТиТ - С. Г.“, има процесуалното право, както да иска изпълнение въз основа на издадения изпълнителен лист на името на праводателя му, така и в хипотезата на чл.409 ТПК да иска издаването на дубликат, независимо от заличаването на праводателя му като търговец към тази дата. Решаващият състав се е позовавал на решение № 273 от 08.04.2019г. по гр.д. 1640/2018г., ГК, IV ГО на ВКС, с което е прието, че в производството по чл.409 ГПК участват при настъпило правоприемство правоприемниците на страната на длъжника, респективно на взискателя, като при спор относно правоприемството, той трябва да бъде разрешен именно в производството по чл.409 ГПК. Въз основа на гореизложените доводи съдът е приел, че молителят ЕТ „С. С. Г.“, осъществяващ търговска дейност под фирма ЕТ „Сигро - ТиТ - С. Г.“, като частен правоприемник на ищеца за възложената му вместо плащане част от вземанията по издадения му изпълнителен лист за присъдените с решение № 2149/06.11.2015г. по т.д. 3995/14г. по описа на САС, главница и лихви, е надлежно легитимиран да подаде молба за издаване на дубликат на издадения въз основа на горното решение изпълнителен лист на 18.11.2015г. Същевременно апелативният състав е намерил молбата по чл. 409 ГПК за основателна. Позовал се е на постоянната практика на ВКС - решение № 566 от 04.05.2015г. по гр.д. 6964/2014г., ГК, II ГО на ВКС, и цитираните с него решение № 134/17.03.2011г. по гр.д. 1713/2010г. по описа на ВКС, IV ГО и решение № 263/12.06.2012г. по гр.д. 1138/2011г. по описа на ВКС, с които е прието, че достатъчно за уважаване на подадена молба по чл. 409 ГПК е по делото да се установи, че издаденият изпълнителен лист не е в държане на правоимащата страна, че не се знае къде е неговото местоположение и че няма данни за сравнително дълъг период от време от издаването му въз основа на него да е образувано изпълнително дело. Всичките гореизброени и относими към молбата обстоятелства се твърдят от молителя. Посочено е, че те представляват отрицателни факти. Прието е, че с доказването на заличаването като търговец на праводателя му се установява, че няма как на молителя да му е известно къде се намира изпълнителния лист, в който смисъл за него първообраза е загубен. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е посочил следните правни въпроса, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ Към кой момент е допустимо да се направи искането за издаване на дубликат на изпълнителен лист - преди или след заличаване от ТР на страната, която е участник в производството, по което е издаден първообраза на изпълнителния лист?; 2/ Предявяването и приемането на вземането в производството по несъстоятелност от кредитор на несъстоятелния търговец има ли погасителен ефект досежно това вземане и може ли след приемане на вземането в производството по несъстоятелност същият кредитор да иска издаване на дубликат на изпълнителен лист срещу длъжник на несъстоятелния търговец отново за същото вземане?; 3/ Кредиторът на несъстоятелния търговец може ли да пристъпи към събиране на принудително прехвърленото му вземане от ЧСИ, след като вече в производството по универсално принудително изпълнение същото вземане срещу цедирания длъжник е било предявено и прието по надлежния ред?; 4/ Вземането на обявения в несъстоятелност търговец „СК АРНАУДОВ" ЕООД срещу застрахователя част ли е от масата на несъстоятелността на обявения в несъстоятелност търговец или след принудителната цесия, осъществена от ЧСИ е изключено от масата на несъстоятелността?; 5/ Очертаните с т. 10 от ТР № 1/2017г. на ОСТК на ВКС последици засягат ли вземанията или касаят само недвижимите имоти и движими вещи на обявения в несъстоятелност търговец?“ Касаторът се позовава на наличието на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното: Първи въпрос, така както е формулиран, не покрива общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол, тъй като решаващите изводи на съда, обусловили изхода на спора са други, а именно, че е настъпило правоприемство относно вземането по реда на чл.510 ГПК преди заличаване на длъжника по изпълнението от търговския регистър, като новият титуляр на вземането се ползва от субективните предели на изпълнителния лист по чл.429 ГПК, които обстоятелства не са включени във въпроса. Спрямо втори и трети въпрос също не е осъществено общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като те не са разгледани от въззивия съд, поради което не са обусловили изхода на делото. Нещо повече, посоченото във въпросите обстоятелство – приемане на вземането на взискателя към длъжника в откритото спрямо последния производството по несъстоятелност, е ирелевантно относно предмета на делото, за изхода на което е от значение дали молителят е титуляр на възложеното му вместо плащане вземане на длъжника по изпълнението преди откриване на производството по несъстоятелност, при липса на твърдение, че в производството по несъстоятелност кредиторът е получил удовлетворение чрез плащане по реда на чл.722 ТЗ. Следва да се има предвид и, че правилото на чл.65, ал.3 ЗЗД е създадено единствено в полза на кредитора, като обезпечаващо удовлетворяването му. Четвърти въпрос също не може да предпостави допускането на решението до касация, тъй като изводът на съда, че вземането към момента на откриване на производството по несъстоятелност не е част от масата на несъстоятелността /секвистируемото имущество на длъжника/ е направен с оглед правните последици на влязлото в сила постановление за възлагане на взискателя /молител в производството по чл.409 ГПК/ по реда на чл.510 ГПК на вземането вместо плащане, и по – точно на транслативния ефект на постановлението - преминаване на вземането от патрумониума на длъжника в този на взискателя, което разрешение е в пълно съответствие с практиката на ВКС по чл.290 ГПК относно този придобивен способ, цитирана и в атакувания акт, което изключва проявлението на сочения от касатора допълнителен селективен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По отношение на последния въпрос също не е осъществена общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на решението до касация, тъй като решаващите мотиви на съда са различни от тези, съдържащи се във въпроса. Въззивната инстанция е приела, че вземането не е част от масата на несъстоятелността, поради което за него не настъпват очертаните в т.10 от ТР №1/2017г. на ОСТК на ВКС последици, относими единствено към обекти от масата на несъстоятелността. Мотивите, че задължителното тълкуване на ВКС е дадено само за недвижими имоти и движими вещи, но не и за вземания на длъжника, са само допълнителен аргумент, който не е от значение за изхода на спора, доколкото съдът е приел, че вземането е излязло от патримониума на длъжника още преди откриване на производството по несъстоятелност спрямо него и не е част от масата на несъстоятелността. Предвид изложеното, въззивното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване. Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 110/02.03.2021г. по търг. д. № 12/2021г. на Апелативен съд –София. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.