2 Р Е Ш Е Н И Е № 10 София, 09 февруари 2011година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на седемнадесети януари две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ :ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА РУЖЕНА КЕРАНОВА при участието на секретаря:Аврора Караджова и в присъствието на прокурора:Атанас Гебрев изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №647 по описа за 2010 година Срещу решение по внохд.№162/2010 г. на Апелативен съд[населено място], са подадени касационни жалби от подсъдимите С. Я. К. и С. И. Г.. В съдебно заседание жалбата на под.К. ,с оплаквания за съществени процесуални нарушения,нарушение на закона и явна несправедливост на наказанието ,се поддържа лично и от защитник. Жалбата на под.Г. се поддържа от защита със същите оплаквания. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановеното решение законосъобразно и при спазване на процесуалните правила,а подадените жалби изцяло неоснователни. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 14.10.2010 г. постановено по внохд.№162/2010 г. на Апелативен съд[населено място] е потвърдена присъда по нохд.№132/2009 г. на Окръжен съд[населено място], по отношение на подсъдимите С. К. и С. Г.. С посочената присъда подсъдимия С. К. е признат за виновен в това ,че за времето от месец декември 2007 г. до 11.07.2008 г. в[населено място], образувал и ръководил организирана престъпна група,създадена с цел да върши престъпления по чл.354 а НК с участници в нея Е. А. Т.,С. И. Г.,Н. С. С.,Е. Н. Г.,К. С. Т.,Р. К. А.,Ц. С. С. и Ж. К. Ш.,поради което и на основание чл.321 ал.3 т.1 вр. с ал.1 НК вр. с чл.93 т.20 НК и при условията на чл.54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от дванадесет години.На основание чл.25 ал.1 НК съдът е определил общо наказание с влязлата в сила присъда по нохд.№282/2007 г. на Окръжен съд[населено място] ,в размер на дванадесет години лишаване от свобода,като е приспаднал изтърпяната част. Със същата присъда подсъдимия С. И. Г. е признат за виновен в това ,че по същото време и място е участвал, в образувана и ръководена от С. К. организирана престъпна група ,създадена с цел да върши престъпления по чл.354 а НК с посочените по горе участници,поради което и на основание чл.321 ал.3т.2 вр. с ал.2 НК и при условията на чл.54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от пет години. ПО ЖАЛБАТА на под.К. : Основното оплакване в жалбата е за съществени процесуални нарушения ,които са в посока нарушено право на защита произтичащо от отказа на прокуратурата и съда да разделят наказателното производство ,по отношение на подсъдимия С. Г.,за когото делото се гледа в процедура по чл.269 ал.3 НПК.От този отказ подсъдимия К. е “ лишен от възможността да признае вината си и наказателното производството да протече по Глава ХХVІІ НПК,а наказанието да се определи при условията на чл.55 ал.1т.1 НК”.Подсъдимия бил “лишен и от възможността да сключи споразумение по реда на чл.384 НПК”. Доводите са неоснователни. Съобразно задължителните указания на Върховният касационен съд на РБ в ТР №1/2008 г. на ОСНК,първоинстанционния съд правилно е отказал да уважи искането на защитата на подсъдимия К. по чл.370 ал.1 НПК вр. с чл.371 т.2 НПК - за съкратено съдебно следствие,тъй като не са били налице визираните в Глава ХХVІІ НПК условия и по точно налице е била забраната по чл.370 ал.3 НПК. Правилно е отказано и “разделяне” на производството,тъй като не са налице законовите предпоставки за това,както и за спиране на наказателното производство, по отношение на подсъдимия Г. по смисъла на чл.26 НПК. Процедурата по чл.269 ал.3 НПК по отношение на подсъдимия Г. е законосъобразно проведена,но съображенията за това ще бъдат изложени по долу . Инстанционните съдилища са събрали необходимия и достатъчен обем доказателства и доказателствени средства ,подробно и детайлно са ги обсъдили,посочили са кои обстоятелства от предмета на доказване приемат за установени и на коя доказателствени основа.Липсват пропуски при оценката на доказателствата,игнориране или превратно тълкуване. По доказателствената дейност и приетите за установени обстоятелства от значение не се и спори. При безпротиворечиво установени факти закона е приложен правилно.Подсъдимия К. е образувал и ръководил организирана престъпна група, създадена с цел да върши престъпления по чл.354 а НК, в която са участвали осем души /срещу седем от които, наказателното производство за същото престъпление е приключило със споразумение / и по този закон е осъден,т.е. приложен е закона, който е следвало да бъде приложен. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. При определяне размера на наказанието ,което подсъдимия К. следва да изтърпи инстанционните съдилища са взели предвид всички обстоятелства от значение,предишните му осъждания не оказващи влияние на квалификацията ,високата степен на обществена опасност на извършеното,лидерската му роля в организираната от него престъпна група.Наказанието от дванадесет години лишаване от свобода,групирано с предишно от осем години лишаване от свобода е достатъчно и не е явно несправедливо по смисъла на чл.348 ал.5 НПК . ПО ЖАЛБАТА на под.С. Г. : Формално са посочени всички касационни основания ,но се акцентира на нарушение на чл.6 от ЕКПЧ вр. с чл.55 НПК-нарушено основно право за лично участие в наказателното производство. Оплакването е неоснователно,а и вътрешно противоречиво.Не се твърди ,че съда е допуснал нарушения при провеждане на наказателното производство в процедура по чл.269 ал.3 т. 2 НПК,не се спори ,че местоживеенето на подсъдимия Г. в страната не е известно и след щателно издирване не е установено ,но се твърди че той е имал право на лично участие и това право е нарушено.Да така би било ако,упражняването на това право е възпрепятствано от съда,а не упражняването му в случая е резултат от решението на подсъдимия Г. да се укрие.Категорично установено е по делото ,че подсъдимия Г. е направил всичко възможно да не бъде намерен,дори и при щателно издирване и въпреки усилията на инстанционните съдилища,включително и на Върховният касационен съд , да му осигурят лично участие в наказателното производство. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание.При определяне размера на наказанието ,което следва да бъде изтърпяно от подсъдимия Г. са взети предвид всички обстоятелства от значение и преди всичко личното му участие и принос в организираната престъпна група,надценено е чистото му съдебно минало и наказанието е определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства и не е явно несправедливо по смисъла на чл.348 ал.5 НПК. Доводите по нарушение на закона,не са мотивирани,поради което и няма как да бъдат обсъдени. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение правилни и законосъобразни,а подадените жалби изцяло неоснователни. Ето защо и на основание чл.354 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение по нохд.№162/2010 г. на Апелативен съд[населено място],с което е потвърдена присъда по нохд.№132/2009 г. на Окръжен съд[населено място],по отношение на подсъдимите С. Я. К. и С. И. Г.. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :