О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 237 гр. София, 22.05.2019 г. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав: Председател: Светла Цачева Членове: Албена Бонева Боян Цонев изслуша докладваното от съдията Цачева ч.гр. д. № 1477 по описа за 2019 год., и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 278, ал. 1 ГПК. С определение № 802 от 05.03.2019 г. по ч.гр.д. № 5508/2018 г. на Софийски апелативен съд е уважено искане на Р. Ж. Б. със съд. адрес в [населено място] за освобождаване от задължение за внасяне на държавна такса в размер над 1/5 част в производство по предявени искове по чл. 72 ЗС и при условията на евентуалност по чл. 59 ЗЗД за сумата 384681,39 лева. Искането за освобождаване от държавна такса по делото в пълния и размер е оставено без уважение. Срещу определението на Софийски апелативен съд в частта му, с която е отхвърлено искането за освобождаване от цялата дължима по делото държавна такса е постъпила частна касационна жалба вх. № 5472 / 19.03.20197 г. от Р. Ж. Б.. Поддържа се, че въпросите следва ли при преценката за наличие на предпоставките по чл. 83 ЗЗД да се изхожда от евентуални предположения за доходи и/или имущество и какъв е обхвата на преценката на съда за липса на достатъчно средства на страната да заплати държавна такса и разноски са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Приложени са определение № 399 от 06.11.2018 г. по ч. гр.д. № 3281/2018 г. ІІІ г.о. ВКС и определение № 342 от 10.08.2018 г. по ч. гр.д. № 1790/2018 г. ІІІ г.о. ВКС, в които, в съответствие с цитираната в тях съдебна практика на ВКС е прието, че съдът преценява дали страната разполага с достатъчно средства към момента на искането за освобождаване от държавна такса; че е недопустимо съдът да откаже освобождаване от държавна такса, мотивирайки отказа си с евентуални, хипотетични възможности на лицето за реализиране на доходи. Частната касационна жалба е редовна и допустима - подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 4 вр чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК въззивен съдебен акт. Обстоятелствата по делото са следните: Гражданско дело № 8072/2018 г. на Софийски градски съд е образувано по искова молба, с която Р. Ж. Б. е предявил искове по чл. 72 ЗС и при условията на евентуалност по чл. 59 ЗЗД за сумата 384681,39 лева. След указания на съда за внасяне на държавна такса в размер на 15387,24 лева, с молба от 16.07.2018 г. ищецът е заявил искане за освобождаване от държавна такса. С разпореждане от 18.07.2018 г. първоинстанционния съд е оставил искането за освобождаване от държавна такса без уважение. Определението е потвърдено от Софийски апелативен съд с определение № 802 от 05.03.2019 г. по ч.гр.д. № 5508/2018 г. Въззивният съд е извършил анализ на гражданското и имуществено състояние на молителя на база представените доказателства за имуществено и здравословно състояние и извършени служебни справки. Отчитайки, че молителят и съпругата му не реализират доходи; нямат задължение по закон към други лица; че молителят притежава ид. част от имот в [населено място], върху която е наложена възбрана; семейството няма дивиденти от акционерни дружества, а като управители, съдружници или еднолични собственици на капитала имат участие в много на брой търговски дружества, като върху притежаваните от молителя дялове са вписани запори по изпълнителни дела; че молителят и съпругата му са страни по различни прехвърлителни сделки, като по отношение на прехвърлени от тях имоти, както и по отношение на притежаваните такива са вписани ипотеки и искови молби; че не притежават пътни транспортни средства; съпругата на молителя боледува от множествена склероза; че преди м. януари 2017 г. молителят е страдал от доброкачествено образувание на колона, във връзка с което и имал болничен престой през м. ноември 2016 г., съдът е счел, че плащането на пълната дължима държавна такса от 15387,24 лева би било невъзможно за молителя. Приел е, че към момента на искането за освобождаване от държавна такса молителят е в работоспособна възраст (роден 1965г.) и не страда от заболявания, поради което няма причина да бъде освободен от държавна такса изцяло – следва да внесе 1/5 от дължимата такса в размер на 3077,45 лева. Съставът на Четвърто гражданско отделение намира, че доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното определение са основателни. Съгласно установената съдебна практика, се освобождават от такси и разноски физически лица, които нямат достатъчно средства да ги заплатят - които нямат имущество и доходи над необходимите средства за издръжката им. При преценката на възможността страната да плати дължимите такси правно значение имат както нейните доходи (действителните доходи от пенсия, стипендия, заплата, хонорари и други възнаграждения за работа), така и обема на притежаваното имущество, което се преценява и с оглед възможността от него да бъдат извлечени доходи, напр. наем, аренда, друго възнаграждение за ползване, дивиденти, лихви и др., в т.ч. да бъде ползвано като обезпечение за получаване на кредит. Съдът базира преценката си върху действително реализираните от страната доходи към момента на искането за освобождаване от държавна такса и цялостното имуществено състояние на молителя, което се определя на база притежаваното от него имущество, даващо възможност да бъдат извлечени достатъчно средства за внасянето на дължимите такси и разноски по водене на делото. В конкретния случай цялото налично имущество на молителя и съпругата му е запорирано и възбранено, т.е. възможност да бъдат реализирани доходи от това имущество няма. Молителят няма възможност да реализира приход от търговска дейност (дяловото му участие в търговски дружества е запорирано), а с Постановление от 01.02.2017 г. на публичен изпълнител към Национална агенция по приходите за публични задължения са наложени запори върху наличните и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори, вкл. и съдържанието на касетите, както и върху суми, предоставени за доверително управление. Действително молителят е в работоспособна възраст, но няма приход от трудови или други възнаграждения, а възможността да реализира незабавен доход от труд, даващ му възможност да внесе дължимата държавна такса по делото не е реална. Предвид изложеното, обжалваното въззивно определение, постановено в отклонение от константната съдебна практика практика, следва да бъде допуснато до касационно обжалване, отменено в обжалваната му част и молителят освободен изцяло от дължимата държавна такса в производството по делото. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И : О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 802 от 05.03.2019 г. по ч.гр.д. № 5508/2018 г. на Софийски апелативен съд в частта му, с която искането на Р. Ж. Б. със съд. адрес в [населено място] за освобождаване от задължение за внасяне на държавна такса е оставено без уважение за размер до 1/5 от дължимата такса. ОТМЕНЯ определение № 802 от 05.03.2019 г. по ч.гр.д. № 5508/2018 г. на Софийски апелативен съд в частта му, с която искането на Р. Ж. Б. със съд. адрес в [населено място] за освобождаване от задължение за внасяне на държавна такса е оставено без уважение за размер до 1/5 от дължимата такса. ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал. 2 ГПК Р. Ж. Б. със съд. адрес в [населено място], ЕГН [ЕГН] изцяло от внасяне на държавна такса по предявените по гр.д. № 8072/2018 г. на Софийски градски съд искове с правно основание чл. 72 ЗС и при условията на евентуалност по чл. 59 ЗЗД за сумата 384 681,39 лева. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия по гр.д. № 8072/2018 г. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: