Р Е Ш Е Н И Е № 463 гр. София, 28.10.2010 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и втори октомври...... две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ БИЛЯНА ЧОЧЕВА при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора Ат. Гебрев изслуша докладваното от съдия Чочева наказателно дело № 398 по описа за 2010 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производството е по реда на чл. 420 ал. 1, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 от НПК и е образувано по искане на Главния прокурор на Р България за възобновяване на ВНЧД № 720/2010 г. на Софийски градски съд, отмяна на постановеното по него решение № 528/13.04.2010 г. за групиране наказанията на осъдения И. А. А. и прекратяване на производството на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК. В искането, поддържано и в съдебно заседание пред ВКС, се изтъкват доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, изразили се в пререшаване на въпроса за групиране на наказанията на осъдения А. по реда на чл. 25, вр. чл. 23 от НК, което вече е било сторено с два отделни влезли в сила съдебни актове. Първият от тях е определение № 202/25.09.2003 г. по НОХД № 996/2002 г. на РС – Русе (влязло в сила на 13.10.2003 г.), с което са били кумулирани наказанията на А. по НОХД № 996/02 г., № 1185/98 г., № 500/97 г. и № 183/97 г., като му е определено общо наказание 7 години и 6 месеца лишаване от свобода, увеличено по чл. 24 от НК с 3 години и 8 месеца или общо за изтърпяване 11 години и 2 месеца лишаване от свобода, което ефективно е било изтърпяно на 02.11.2006 г. Вторият съдебен акт е последно влязлата в сила на 27.02.2009 г. присъда на СРС по НОХД № 446/2008 г., по което е била формирана съвкупност от престъпленията по № 446/08 г., № 1829/07 г. и № 2011/07 г., като му е било определено общо наказание 4 години лишаване от свобода, което съгласно чл. 24 от НК е било увеличено с 6 месеца, т. е за общо изтърпяване 4 години и 6 месеца лишаване от свобода. Твърди се, че с тези влезли в сила съдебни актове е било извършено пълно и цялостно групиране и като се е произнесъл по същество без да е имало данни за други осъждания на А., невключени в съвкупностите, СГС е нарушил забраната по чл. 24 ал. 1, т. 6 от НП и указанията по Тълкувателно решение № 2/2009 г. на ОСНК на ВКС – т. 2. Освен това с решението си СГС е извършил непълно и незавършено групиране, с което е влошил положението на осъдения. След като е разградил едната съвкупност, формирана по НОХД № 446/08 г. (изваждайки от нея наказанието по това дело и прибавяйки го към съвкупността, която е била по НОХД № 996/02 г.), не се е произнесъл за съдбата на наказанията по НОХД № 1829/07 г. и № 2011/07 г., предпоставяйки тяхното отделно изтърпяване, независимо, че за тях е приложим чл. 25, вр. чл. 23 от НК. Затова се иска отмяна на въззивното решение и прекратяване на производството по делото. Осъденият, лично и чрез служебния си защитник, изразява позиция за уважаване на искането. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане за възобновяване, намира същото за допустимо и разгледано по същество за ОСНОВАТЕЛНО. От материалите по делото е видно, че производството по НЧД № 15359/2010 г. на РСР е било образувано по чл. 306 ал. 1, т. 1 от НПК въз основа на молба от осъдения А. за групиране на наложени му наказания по влезли в сила присъди, вкл. по НОХД № 996/02 г. и № 446/08 г. С протоколно определение от 26.01.2010 г. СРС е приел, че по всички присъди е била извършена кумулация с влезли в сила съдебни актове и пререшаването на въпроса е в противоречие с чл. 24 ал. 1, т. 6 от НПК, на което основание съответно е прекратил производството. Макар в мотивите изрично да не споменава, от приложените бюлетини за съдимост е било известно, че с предходни съдебни актове са били групирани всички наказания на А.. Така по НОХД № 996/02 г. с допълнително определение по чл. 306 ал. 1, т. 1 от НПК (влязло в сила на 13.10.2003 г.) са били обхванати в една съвкупност деянията по НОХД № 996/02 г., № 1185/98 г., № 500/97 г. и № 183/97 г. и му е било определено общо наказание 7 години и 6 месеца (най-тежкото по НОХД № 183/97 г.) с приложен чл. 24 от НК – 3 г. и 8 м., респ. общо за изтърпяване 11 години и 2 месеца, които той е изтърпял на 02.11.2006 г. Последващо групиране и фактически отделно изтърпяване на общото наказание е било извършено с последната влязла в сила присъда по НОХД № 446/08 г., като в една съвкупност са били включени деянията по НОХД № 446/08 г., № 1829/07 г. и № 2011/2007 г. (последните две в съотношение на рецидив с деянията от първата група по НОХД № 996/02 г. и респ. подлежащи на отделно изтърпяване след групиране), като му е било определено общо наказание 4 години лишаване от свобода (най-тежкото по НОХД № 1829/07 г.), увеличено по чл. 24 от НК с 6 месеца или общо за изтърпяване 4 години и 6 месеца. Въз основа на подадена от осъдения жалба срещу прекратяването, СГС е образувал ВНЧД № 720/10 г. и с постановеното по него решение № 528/13.04.2010 г. е отменил първоинстанционното определение, след което се е произнесъл по същество, приемайки че с предходните влезли в сила съдебни актове не е било извършено цялостно групиране, поради което няма пречка въпросът да бъде преразгледан. С оглед тази позиция е извършил ново групиране, като е формирал една съвкупност по НОХД № 500/97, № 183/97 г., № 1185/98 г., № 996/02 г. и № 446/08 г., определяйки на осъдения общо наказание 7 години и 6 месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 24 от НК е увеличил с 3 г. и 8 м., респ. общо за изтърпяване 11 години и 2 месеца, като е приспаднал изтърпените части. Изложеното дотук съвсем ясно очертава, че СГС е допуснал твърдяните от Главния прокурор нарушения на процесуалния, а и на материалния закон, което оправдава отмяна на въззивното решение и прекратяване на производството по делото. СГС незаконосъобразно е решил, че се налага ново произнасяне по реда на чл. 306 ал. 1, т. 1 от НПК за правилното групиране на наказанията, наложени на осъдения А. с отделни присъди, при това позовавайки се на ТР № 3/16.11.2009 г. по т. дело № 3/09 г. на ОСНК на ВКС. Макар и с два отделни влезли в сила съдебни актове (посочените по-горе определение по НОХД № 996/02 г. и присъда по НОХД № 446/08 г.) са били формирани две съвкупности, обхващащи всички деяния на осъдения А., като по първата общото наложено наказание, ведно с увеличението по чл. 24 от НК е било и изтърпяно. Съответно, след като с тези актове е било извършено цялостно и пълно групиране на наказанията по реда на чл. 25, вр. чл. 23 от НК, като са били известни всички осъждания на лицето и няма нови такива, които да налагат преразглеждане на съвкупностите с оглед спазване на принципа за най-благоприятното съчетание, то ново произнасяне по реда на чл. 306 ал. 1, т. 1 от НПК е недопустимо (т. 2 и т. 3 от ТР № 3/2009 г., ОСНК). Освен това, чрез разграждането на втората съвкупност, определена по НОХД № 446/08 г., от която е било извадено деянието по това дело, наказано с 2 години лишаване от свобода и прибавянето му към първата, формирана по НОХД № 996/02 г., не е постигнато нищо, тъй като определящите за общото наказание по двете групи дела (без увеличението по чл. 24 от НК) са съответно НОХД № 183/97 г. (7 г. лишаване от свобода) и НОХД № 1829/07 г. (4 години лишаване от свобода). Същевременно, с липсата на произнасяне какво се случва с останалите деяния от разградената (група № 1829/07 г. и № 2011/07 г., и двете на РС – Бургас), само е внесено объркване и възможност за интерпретация, че подлежат на отделно изтърпяване, независимо че са в съвкупност. До този като цяло неблагоприятен резултат не би се стигнало, ако СГС беше потвърдил прекратяването на производството на основание чл. 24 ал. 1, т. 6 от НПК. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение намира, че са налице условията по чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, поради което и на основание чл. 425 ал. 1, т. 2 от НПК Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА ВНЧД № 720/2010 г. по описа на Софийски градски съд като ОТМЕНЯВА постановеното по него решение № 528/13.04.2010 г. за групиране на наложени на осъдения И. А. А. наказания по влезли в сила присъди по НОХД № 500/1997 г., № 183/1997 г., № 1185/1998 г., № 996/2004 г. и № 446/2008 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по същото дело. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.