Р Е Ш Е Н И Е № 34 Гр. София, 13 април 2022 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и двадесет и втора година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ПАНЕВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА МАРИЯ МИТЕВА при участието на секретаря ИЛ. ПЕТКОВА и след становище на прокурора от ВКП А. БЛИЗНАКОВА като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 26/22 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по глава XXXІІІ от НПК. Образувано е по реда на чл.423 ал.1 от НПК по искане на задочно осъдения К. И. К., чрез упълномощения му защитник адв. К. А. за възобновяване на н.о.х.д № 1825/2010 г., по описа на Районен съд – гр. Видин и за отмяна на постановената по същото дело присъда № 505/20.09.2011 г., влязла в сила на 08.03.2012 г., потвърдена с решение 17/08.03.2012 г. по в.н.о.х.д. 375/2011 г., с която К. е осъден на лишаване от свобода за срок от три години при първоначален строг режим / което да се изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип/ за извършено от него престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3, пр.2, т.4, пр.1 и 2, вр.чл.194,ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ и „б“вр. чл.20, ал.2 от НК. В молбата за възобновяване се сочи, че производството по делото е протекло изцяло без участието на осъденото лице, на което не е било известно, че спрямо него се води наказателно производство. Осъденият твърди, че не е бил привличан в качеството на обвиняемо лице и не му е било предявено постановлението за привличане по делото, като не е участвал в провеждането на наказателното производство под никаква форма, включително не е упълномощавал защитник, който да го представлява в съдебната и досъдебна фаза на процеса. Приложения по делото протокол за привличане в качеството на обвиняем сочи, че е изготвен по реда на чл.206, вр. чл. 269, ал.3, т.1 и 2 от НПК, без негово участие. Както и че съдържащите се по досъдебното производство процесуални документи – постановление за уличаване на лице и вземане на мярка за неотклонение и протокол за разпит на уличено лице, в които се съдържа негов подпис, с дата 04.06.2002 г., в действителност не са подписани от него, тъй като не са му били предявявани и той не се е запознавал с тяхното съдържание и не ги е подписвал. Както и че наличието на тези документи по делото е основание за възобновяването му на осн. чл.422, ал.1, т.1 от НПК, за което ще сигнализира Окръжна прокуратура – Видин. В тази връзка моли ВКС да не приема посочените документи в производството по чл.423 от НПК. Осъденото лице твърди в искането за възобновяване, че е напуснал страната на 26.05.2001 г. и не се е завръщал обратно до датата на предаването му във връзка с издадената Европейска заповед за арест /ЕЗА/, поради което не е извършил деянието, за което е осъден след тази дата. Счита, че изпълняващата заповедта държава, в решението за неговото предаване е предоставила гаранции за разясняване на възможността делото, по което е постановена присъдата да се възобнови, което не е изпълнено до подаването на искането за възобновяване, както и счита, че дадените от българската държава гаранции в отговора на искането за предаване не съвпадат с предвидените в чл.40, ал.2, т.1-4 от ЗЕЕЗА, като моли ВКС да прецени налице ли е хипотезата на чл. 423, ал.5 от НПК. Заявява, че не се е укривал от участие по делото, поради липсата на информираност за образуването на наказателното производство, като е бил обявен за издирване с телеграма № 19863/2004 г. по друго дело. В заключение счита, че със задочното му осъждане са нарушени правата му в процеса и в частност правото на справедлив съдебен процес, закрепено в чл. 6, пар.3, т. „а“, „b“, “c” “d” от ЕКЗПЧОС, както и че с неучастието му в цялостното наказателно производство е допуснато съществено процесуално нарушение по чл.55 от НПК, поради което моли делото да се възобнови, като се отмени влязлата в сила присъда, след което при условията на алтернативност прави искане делото да се върне за ново разглеждане на досъдебното производство или да се прекрати наказателното производство, поради изтекла погасителна давност. В съдебно заседание пред касационната инстанция, осъденият К. и упълномощеният защитник, адв. А. поддържат искането за възобновяване по изложените в същото съображения. Упълномощеният защитник на осъдения, адв. А. акцентира върху обстоятелството, че приложените по делото документи не са подписани от осъдения в качеството на уличено лице и от разследващ орган / за което потвърждава, че ще сигнализира окръжния прокурор/ и по делото няма други документи, от които да се установява, че подзащитният му е бил информиран за делото. В производството по изпълнение на ЕЗА пред германския съд, подзащитният му е потвърдил, че не е участвал в делото, по което е постановена присъдата, което е наложило изискване на гаранции от този съд за възобновяване на производството, които българската прокуратура е предоставила и те са еднозначни. Твърди, че след предаването на К. за изтърпяване на наказанието по влязлата в сила присъда, българските власти не са изпълнили задължението да разяснят правото му на нов процес, както и да съобразят дадените гаранции. Поддържа искането за възобновяване и алтернативните искания за връщане на делото за ново разглеждане или за прекратяване на наказателното производство, поради изтекла давност. Осъденият К. поддържа лично искането да се възобнови производството по делото. В лична защита твърди, че е напуснал България през 2001 г. и от тогава живее в /държава/ със семейството си, като не се е връщал обратно 20 години, а за издирването му по делото е разбрал при задържането му в /държава/. В последната си дума моли делото да бъде възобновено. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура застъпва становище, че искането за възобновяване е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, поради личното привличане на осъдения в качеството на уличено лице с протокол от 04.06.2002 г., при което по отношение на него е взета мярка за неотклонение „подписка“. Впоследствие, поради неустановяване на неговото местонахождение, К. е бил обявен за общодържавно издирване с телеграма № 109863/13.07.2004 г. След внасянето на обвинителния акт по делото са били положени активни процесуални усилия от съда за неговото установяване, но осъденият не е могъл да бъде издирен, поради което делото е разгледано и приключено в негово отсъствие. По изложените съображения счита, че не са налице законовите предпоставки за възобновяване на делото по чл.423, ал.1 от НПК, както и тези по чл.423, ал.5 от НПК, а основанията по чл. 422, ал.1, т.1 от НПК сочи, че са от компетентността на друг прокурор и искането следва да се остави без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване по чл.423 от НПК, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо, подадено е от активно легитимирано лице, осъдено с вляза в сила присъда, в рамките на законовия шест-месечен срок, считано от фактическото предаване на осъдения с ЕЗА от друга държава. Разгледано по същество, искането е неоснователно по следните съображения: Наказателното производство по делото е било образувано под формата на полицейско производство /дознание/ № ЗМ 97/2002 г. по описа на Районно полицейско управление - Видин с постановление от 30.01.2002 г. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и 4 от НК, за това, че на 19/20.01.2002 г. в [населено място], чрез счупване на катинар и патрон на секретна брава е извършил кражба от магазин, собственост на Й. П. Г. на вещи на обща стойност около 450 лв. В хода на образуваното полицейско производство по чл. 408а и сл. от НПК /отм/ с постановление за уличаване на лице от 04.06.2002 г. / л. 14 от сл.д. /осъденият К. И. К. е бил привлечен в качеството на уличено лице и му е било повдигнато обвинение за престъпление чл.195, ал.1, т.3 и 4 и 5 от НК. Със същото постановление на К. е била взета мярка за неотклонение „подписка“. Постановлението за уличаване на лице е изготвено от компетентен орган дознател и е подписано лично от осъдения К. и от разследващия орган. По делото е приложен и протокол за разпит на уличено лице от същата дата, с подписи на К. на всяка страница, съдържащ подробни обяснения по повдигнатото му обвинение, без подпис на дознател. След приключване на полицейското производство с протокол за предявяване на дознание, на осн. чл.414, вр.214 от НПК/отм/ същото е било предявено на осъдения К., лично като протоколът е подписан от уличеното лице К. и от дознател. Дознанието е приключило със заключително мнение на водещия разследването дознател от 04.06.2002 г. срещу осъдения К. К. и М. М. и е изпратено на районна прокуратура – Видин с мнение за спиране до установяване на местонахождението на трето обвиняемо лице. В хода на досъдебното производство е било проведено допълнително разследване,/след като дознанието е било връщано за доразследване/ като обвиняемият К. К. е бил обявен за ОДИ с телеграма №19863/13.07.2004 г. По делото е приложена докладна записка рег. № 6067/26.02.2010 г. относно резултат от проведени мероприятия по издирване на лицето К. К., в която са описани предприетите действия по издирването, които са останали без резултат и е потвърдена актуалността на телеграмата към тази дата. В същата докладна записка е посочено, че липсват официални данни К. да е напуснал пределите на страната след направена справка в информационните масиви на МВР. След тази дата осъденият не е участвал в досъдебното производство лично, тъй като като издирването не е дало резултат и местонахождението му не е било установено, за да бъде уведомен за действията по разследването. Досъдебното производство е приключено в негово отсъствие и в присъствието на служебен защитник, адв. М. М., назначена с постановление на разследващ полицай по досъдебното производство, ДП №97/2002 г. по описа на РУ П Видин от 01.10.2010 г. След приключването на досъдебното производство по делото е бил внесен обвинителен акт от прокурор при РП-Видин от 04.11.2010 г. и е било образувано н.о.х.д. 1825/2010 г. по описа на Районен съд- Видин, с който осъденият К. е предаден на съд по обвинение за престъпление по чл.196 от НК заедно с две други лица. Обвинителният акт не е бил връчен на К., поради отсъствието му от страната и липсата на данни за известен адрес, на който да бъде изпратен. В хода на съдебното производство районният съд е положил активни процесуални усилия да установи местонахождението на осъденото лице К. и да го уведоми за предявеното обвинение и образуването на съдебното дело, като включително е актуализирал данните за общодържавното издирване на лицето в качеството на подсъдим и периодично е изисквал справки за актуалния резултат от издирването му, към датата на съответното съдебно заседание. Поради неустановяване местонахождението на осъденото лице районният съд е разгледал делото в негово отсъствие при условията на чл.269, ал.3, т.2 от НПК и с участието на служебен защитник. Съдебното производство пред първата инстанция е приключило с присъда № 505/20.09.2011 г. по н.о.х.д № 1825/2010 г., по описа на Районен съд – гр. Видин, с която К. е бил осъден на лишаване от свобода за срок от три години при първоначален строг режим /което да се изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип/ за извършено от него престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3, пр.2, т.4, пр.1 и 2, вр.чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ и „б“, вр. чл.20, ал.2 от НК. Присъдата на Районен съд-гр. Видин е била обжалвана от служебния защитник на осъдения К., адв. М. и с решение № 17/08.03.2012 г. по в.н.о.х.д. 375/2011 г. на Окръжен съд - гр. Видин е била потвърдена изцяло. Въззивното производство по делото е било образувано по жалба на служебния защитник на К. и е проведено в отсъствието на осъдения и с участието на редовно преупълномощен служебен защитник. Решението на окръжния съд не подлежи на обжалване и присъдата е влязла в сила на 08.03.2012 г. След влизане в сила на присъдата спрямо осъдения К. е издадена ЕЗА за предаването му за съдене по същата присъда. В изпълнение на ЕЗА осъденото лице К. К. е било задържано на 07.08.2021 г. в /държава/ и е било предадено на българските власти на 18.10.2021 г., след което е приведено в затвора [населено място] за изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода. При наличието на тези фактически данни относно процесуалното поведение на осъденото лице в хода на наказателното производство по делото, по което е постановена влязлата в сила присъда, не са налице предпоставките по чл.423 ал.1 от НПК за уважаване на искането за възобновяване на делото. От материалите по воденото полицейско производство се установява, че осъденият е привлечен лично в качеството на уличен и му е определена мярка за неотклонение „подписка“, за което е бил изрично уведомен със същото постановление за привличането му като уличен. Отделно след първото приключване на дознанието материалите по същото са му били предявени лично, като протоколът от предявяването е подписан от К., независимо от неточно посочената дата. След привличането му като уличен, осъденият е нарушил определената му мярка за неотклонение „подписка“ по същото досъдебно производство, напуснал е известния по делото адрес за призоваване и се е укрил като е напуснал пределите на страната без да спази законовото изискване по чл.149 от НПК/отм/ да не напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган. Това поведение на осъденото лице е препятствало възможността на органите на досъдебното производство, а впоследствие и на съдебните органи да го уведомят за обвинението, по което е предаден на съд, за хода на наказателното производство и за провежданите следствени и съдебни действия, за да участва лично в производството по делото. Неизвестното местонахождение на осъдения е наложило разглеждане на делото в негово отсъствие, включително и поради липсата на резултат от проведеното щателно издирване и актуалните справки за движението му извън пределите на Република България, от които липсват официални данни за напускане на страната. Привеждането в изпълнение на наказанието по влязлата в сила присъда спрямо К. е реализирано в резултат на задържането му в /държава/ по повод издадена ЕЗА с цел предаването му за изтърпяване на влязлата в сила присъда. При тези данни се налага извода, че осъденото лице К. К. се е лишил по своя воля от правото си да участва лично в наказателното производство, за което е бил уведомен чрез личното му привличане като уличен, поради което не са налице законови основания за компенсиране на правата му в процеса, чрез възобновяване на делото, което е било водено в негово отсъствие. В хода на образуваното дознание К. е привлечен в качеството на уличен, с което надлежно и в достатъчна степен е бил информиран за фактическите и правни рамки на повдигнатото спрямо него обвинение, както и за задължението му по чл.147 от НПК да не напуска местоживеенето си без разрешение на компетентния орган, като част от определената му мярка за неотклонение „подписка“. Независимо от известната му информация, той не е спазил задълженията си като уличен да се явява за участие в производството когато бъде призован и с поведението си е станал причина наказателното производство в досъдебната фаза да приключи в негово отсъствие, а съдебното производство да се проведе изцяло задочно. Органите на наказателното производство /разследващите органи, прокурорът и съдът / са положили необходимите усилия за издирването на К., с цел да обезпечат участието му в наказателното производство, но въпреки това не са могли да издирят лицето и са провели останалата част от наказателното производство в негово отсъствие. Твърденията на осъдения от искането за възобновяване, че не е участвал лично в дознанието не намират доказателствена опора в материалите по делото и се опровергават от съдържанието на съставените с негово участие процесуални документи, съдържащи личен подпис на осъденото лице. Напълно неоснователни са исканията на защитата тези документи да бъдат изключени при касационната проверка, в настоящото производство, поради това, че осъденият не е автор на подписите, положени от негово име. В производството по чл.423 от НПК, ВКС не разполага с правомощия да извършва такъв вид проверка, която е от компетентността на прокуратурата и в зависимост от резултата, би била относима към друг вид производство за възобновяване. Неоснователни са и доводите на защитата за прилагане на разпоредбата на чл.423, ал.5 от НПК, поради това, че предаването на осъдения е с ЕЗА, а не чрез екстрадиция по реда на Европейската конвенция за екстрадиция, към което производство е относим този законов текст.Не могат да бъдат възприети за основателни и съображенията за предоставени гаранции от изпълняващата държава за възобновяване на делото. Последното твърдение не намира опора в решението на изпълняващата държава за предаване на осъденото лице, което съдържа гаранции само по отношение на условията за задържане на предаденото лице в местата за задържане и изтърпяване на наказание лишаване от свобода. С оглед изложеното, се налага извода, че съдебното производство, по което е постановена влязлата в сила присъда е проведено без участието на К., поради действията му по напускане на посочения адрес за призоваване, както и на територията на страната и липса на друг известен адрес, на който да бъдат получени съответните уведомления. Тези действия обективират отказ от правото му на лично участие в наказателното производство, поради което за съда не възниква задължение да възобнови делото, единствено поради задочното му разглеждане, при установеното недобросъвестно отклоняване от страна на осъдения. Възобновяването на наказателно дело, проведено в отсъствието на осъденото лице е предвидено като законова компенсация на правото му за лично участие в процеса. Разпоредбата на чл.423 ал.1 от НПК предвижда законова възможност за възобновяване на делото по отношение на задочно осъден, с изричното изключение за случаите, когато след предявяване на обвинението в досъдебното производство осъденият се е укрил, поради което не е могла да бъде изпълнена процедурата за връчване на препис от обвинителния акт и уведомление за датата на делото и възможността за отговор или възражения от подсъдимия, както и за условията на задочното му разглеждане по чл.268, ал.3 от НПК/отм/. Този законов текст кореспондира с правото на справедлив съдебен процес, закрепено в чл.6 на ЕКЗПЧОС, в частност с гаранциите по т.3 б.”а”, „с” и „d” от същия член - правото на лице, обвинено в криминално престъпление да бъде информирано за повдигнатото спрямо него обвинение, да се защитава лично и чрез защитник по свой избор и активно да участва в наказателното производство. Изключение се явяват случаите, при които осъденият се е отказал от това свое право недвусмислено, като е обективирал отказа си с конкретни действия, които в настоящия случай, разгледани в контекста на придобитото качество на уличен и взетата мярка за неотклонение „подписка“, за които е бил уведомен по естеството си представляват укриване от правосъдието и съзнателно лишаване от възможността да участва в наказателния процес. Изложените фактически и правни съображения мотивират настоящият касационен състав да приеме, че искането за възобновяване на наказателното дело, направено от осъдения К. К., на осн. чл.423, ал.1 от НПК е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. С оглед заявеното от защитата на подсъдимия, че е сезирал окръжния прокурор за наличието на неистински документи по делото не се налага настоящото искане за възобновяване да се изпраща на компетентния окръжен прокурор във връзка с правомощията му по чл. 422, ал.1, т.1 от НПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на задочно осъдения К. И. К., за възобновяване на н.о.х.д № 1825/2010 г., по описа на Районен съд – гр. Видин и за отмяна на влязлата в сила на 08.03.2012 г. присъда № 505/20.09.2011 г., потвърдена с решение на Окръжен съд Видин 17/08.03.2012 г. по в.н.о.х.д. 375/2011 г. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: