Решение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.4 c1912_10_dec_290gpc_42zzd_mnd.doc Р Е Ш Е Н И Е № 501/11 С., 12.01.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на десети ноември две хиляди и единадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Стефка Тодорова, разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело N 1912 /2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. В. А. срещу въззивно решение от 30.07.2010 г. по въззивно гр.д. № 662 /2010 г. на Софийския градски съд, г.о., ІV „а” възз. с-в., с което е оставено в сила решение от 30.06.2009 г. по гр.д. № 7600 / 1976 г. на Софийския районен съд, 40 с-в., в частта, с която по иск на Т. Д. З. (К.) с правна квалификация чл.26,ал.2,предл.2 ЗЗД е прогласена за нищожна по отношение на Я. Д. К. и Н. В. А. поради липса на съгласие съдебна спогодба от 19.04.1977 г. (09.11.1976 г.) сключена по гр.д. № 7600 /1976 г., с която е извършена делба. Въззивният съд е приел, че квалификацията на иска е по чл.97,ал.1 ГПК (отм.) вр. 42,ал.2 ЗЗД, сключената спогодба, с която е извършена делба на съсобствено дворно място, е недействителна поради действие на процесуалния представител – адвокат извън пределите на представителната власт по отношение на една от страните, което представлява висяща недействителност, която е станала окончателна със смъртта на страната, която приживе не е изявила воля за потвърждаване. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 516 от 05.04.2011 г. по въпроса за пределите на представителната власт на процесуалния представител – адвокат по приложението на чл.22,ал.2,предл.1 ГПК (от 1952 г.) вр. чл.36, чл.39 и чл.42,ал.2 ЗЗД, за който е прието, че е обуславящ и че е разрешен в противоречие с представеното от жалбоподателя решение № 451 от 05.07.1988 г. по гр.д. № 384 /1988 г. на ВС, ІІ г.о., според което нередовността на договора за правна услуга не се отразява на законосъобразността на пълномощното, щом е подписано от упълномощителя и оправомощава адвоката с представителна власт да извърши определени правни действия от негово име. (И още : ) За упълномощаването е необходимо упълномощителят да спази предвидената в закона форма, за отделни действия в чл.21,ал.2 и чл.22 (,ал.2) ГПК (от 1952 г.) е необходимо изрично пълномощно, но явяването на страните с адвоката, чието име е вписано в пълномощното им, подписано от тях и непротивопоставянето на извършените (от него) от тяхно име действия означава, че са го оправомощили за извършването на действията или най-малко, че са ги одобрили. Касационните оплаквания са за неправилно приложение на процесуалния и материалния закон – чл.22,ал.2,предл.1 ГПК от 1952 г. (отм.) и чл.42,ал.2 ЗЗД, довели до неправилния извод за липса на упълномощаване на адвоката за сключване на спогодба. Ответникът в това производство и ищец Т. Д. З. (К.) оспорва основателността на жалбата. Ответникът по иска и в това производство на Я. Д. К. оспорва основателността на жалбата. По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение намира следното: По изведения въпрос по приложението на чл.22,ал.2,предл.1 ГПК от 1952 г. (отм.) (чл.34,ал.3 ГПК от 2007 г.) настоящият състав намира, че : когато от страна по делото е дадено в писмена форма по чл.21,ал.1 ГПК от 1952 г. (отм.) (чл.33 ГПК от 2007 г.) и общо пълномощно на адвокат за процесуално представителство без ограничения относно съдопроизводствени действия и съдебни инстанции, липсва изрично упълномощаване за сключване на съдебна спогодба. Упълномощаването обаче може да бъде извършено и в съдебно заседание, когато страната се яви пред съда лично и с адвоката си за насрочено открито съдебно заседание, чрез личното и волеизявление, отразено в протокола за съдебното заседание. Случаят е по-различен от този в посоченото решение № 451 от 05.07.1988 г. по гр.д. № 384 /1988 г. на ВС, ІІ г.о.., защото в случая съдебната спогодба е сключена след изявената и удостоверена в съдебния протокол воля за упълномощаването, поради което следва да се приеме, че има упълномощаване, а не потвърждаване по смисъла на чл.42,ал.2 ЗЗД, а в посоченото решение е обсъдено последващо потвърждаване на извършени действия (макар и непосредствено след извършването им чрез непротивопоставяне), за които законът изисква изрично упълномощаване на процесуалния представител. Случаят е различен и от този в решение № 505 /2010 г. по гр.д. № 741 /2010 г. на ВКС, ІІ г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, с което относно потвърждаване на упълномощаване за сключване на договор за покупко-продажба на недвижим имот в нотариална форма е прието, че съгласно разпоредбите на чл.42,ал.2 ЗЗД лицето, от името на което е сключен договор без представителна власт, може да го потвърди, за потвърждаването се изисква същата форма, която е предвидена за упълномощаването за сключване на договора и упълномощаването да е изрично - т.е. пълномощното следва да съдържа конкретно описание на продавания недвижим имот. Поради което (разликите между предварителни и последващи изявления по отношение на правните действия на пълномощник) и съгласно правомощията си по чл.291 ГПК, настоящият състав намира практиката в посочените две решения за неприложима по случая. По основателността на доводите за неправилност по чл.281 ГПК: При дадения отговор на изведения въпрос настоящият състав намира за36 По основателността на наведените основания за неправилност: При дадения отговор на изведения въпрос, настоящият състав намира за основателен довода на касационния жалбоподател, че въззивният съд е приложил неправилно правилото на чл.22,ал.2,предл.1 ГПК от 1952 г. (отм.), като е приел, че наследодателят на ищцата С. В. К., която е предявила иск за делба на дворно място и къща на 21.09.1976 г., упълномощила е заедно с двете ответници по делото (нейни майка и сестра) процесуален представител да я представлява и защитава по делото до окончателното му приключване във всички инстанции (л.7); явила се е в насроченото съдебно заседание на 12.10.1976 г. (л.8) лично и с упълномощения процесуален представител – адвокат и след като е даден ход на делото, трите страни са заявили пред съда, че са в процес на спогодба и искат от съда да назначи вещо лице за сключването и, което искане съдът е уважил, не е упълномощила процесуалния си представител за сключването на съдебна спогодба. Настоящият състав приема противоположния извод, че при тези факти и изрично изявената и удостоверена в протокола от съдебното заседание воля за упълномощаване за сключване на съдебна спогодба, е налице изрично упълномощаване за това. При тези изводи за основателност на касационните основания и съгласно правомощията на настоящата инстанция по чл.293 ГПК, спорът следва да бъде разгледан по същество. По изложените по-горе съображения настоящият състав намира за неоснователен довода на ищцата Т. Д. З. (наследник на С. В. К.), че наследодателят и С. К. не е упълномощила адв. Р. да сключи съдебна спогодба за делба на недвижимия имот и че сключвайки съдебната спогодба адв. Р. е действала извън пределите на представителната и власт. Настоящият състав приема, че както упълномощаването, така и спогодбата са действителни. От изявената пред съда и отразена в протокола от съдебно заседание воля на С. К. следва извода, че тя изрично е изявила воля за сключване на спогодба, съобразена със заключението на вещо лице и чрез представителството на явилия се с нея пред съда процесуален представител адв. Р.. Поради което и за валидността на сключената спогодба не е било необходимо последващо потвърждаване по реда на чл.42,ал.2 ГПК. Поради изложеното предявеният иск е неоснователен, въззивното решение следва да бъде отменено и вместо него – да бъде постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен. С оглед изхода от спора на жалбоподателя следва да се присъдят претендираните от нея разноски в касационното производство в размер на 143.90 лева за държавни такси и 1,000 лева за процесуално представителство, чието уговаряне и заплащане е удостоверено с представени платежни документи и договор за процесуално представителство. С оглед изхода от спора ответниците нямат право на разноски. Воден от изложеното и на основание чл.293 ГПК съдът Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение от 30.07.2010 г. по въззивно гр.д. № 662 /2010 г. на Софийския градски съд, г.о., ІV „а” възз. с-в.. Вместо това постановява: Отхвърля иска на Т. Д. З. (К.) срещу Н. В. А. и Я. Д. К. за прогласяване на нищожност поради липса на съгласие на съдебна спогодба от 19.04.1977 г. (09.11.1976 г.), сключена по гр.д. № 7600 /1976 г., с която е извършена делба на недвижим имот. Осъжда Т. Д. З. (К.) с ЕГН [ЕГН], от С., [жк], [жилищен адрес] да заплати на Н. В. А. с ЕГН [ЕГН], от С., [жк], [жилищен адрес] разноски в касационното производство в размер на сумата 143.90 лева за държавни такси и 1,000 лева за процесуално представителство. Решението е окончателно, не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2