Р Е Ш Е Н И Е
№ 85
гр. София, 21 март 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на осемнадесети февруари, две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Севдалин Мавров
ЧЛЕНОВЕ: Даниела Атанасова
Красимир Шекерджиев
при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора Мадлена Велинова, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №131 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред ВКС е образувано по искане на осъдения Б. Г. Б. за възобновяване на воденото срещу него наказателно производство по ВНОХД 309/2013 г. по описа на Окръжен съд- гр.Благоевград и по НОХД №854/2012 г. по описа на Районен съд- гр.Сандански.
С присъда №995, постановена на 18.04.2013 г. по НОХД №854/2012 г. по описа на Районен съд- гр.Сандански осъденият Г. е признат за виновен в това, че на 29.06.2012 г., около 21:35 часа в [населено място] се е заканил с убийство на А. И. С. и това заканване е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, като на основание чл.144, ал.3, във вр. с ал.1 и чл.54 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от две години, което е трябвало да бъде изтърпяно на основание чл.61, т.2, във вр. с чл.60, ал.1 ЗИНЗС при първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
Срещу този съдебен акт е подадена въззивна жалба от осъдения, като въз основа на нея е образувано ВНОХД №309/2013 г. по описа на Окръжен съд- гр.Благоевград.
С разпореждане от 14.05.2013 г., постановено по НОХД №854/2012 г. са дадени указания на осъдения Г. да посочи неизяснените обстоятелства и доказателствата, които иска да бъдат събрани в хода на въззивното производство.
С определение №3186 от 02.08.2013 г., постановено по ВНОХД №309/2013 г., въззивното наказателно производство е прекратено, а делото върнато на първостепенния съд за администриране и изпълнение на процедурата по чл.323 НПК.
С разпореждане от 15.08.2013 г., постановено по същото дело на основание чл.323, ал.1, т.1 НПК е върната въззивната жалба, депозирана от осъдения Г..
С искането се оспорва постановения осъдителен съдебен акт, като се твърди, че в хода на процеса осъденият не е защитаван адекватно от определения му служебен защитник, както и по отношение на него е упражняван натиск от страна на прокурора да сключи споразумение.
Поддържа се, че той не е извършил престъпление и неправилно е осъден.
В хода на касационното производство защитникът на осъдения Г. поддържа съображенията, отразени в искането и в допълнение към него (озаглавено писмена защита) развива оплаквания за допуснати нарушения на процесуални правила, нарушения на материалния закон и явна несправедливост на отмереното наказание.
Като съществено нарушение на процесуални правила посочва това, че незаконосъобразно е върната въззивната жалба на осъдения, като разпореждането, в което е посочена нередовността й и са дадени указания за отстраняването на пороците, не е изпратено на защитник на Г., който е бил в състояние да ги отстрани. Поддържа се, че са били налице условия за определяне на служебен защитник, тъй като осъденият е с основно образование, безработен, имал е нужда от квалифицирана правна помощ, а е нямал възможност да си осигури такава.
В допълнението към искането се поддържат и направените оплаквания за това, че липсват основания за ангажиране на наказателната отговорност на осъдения Г..
Предлага се искането да бъде уважено, приключилото наказателно производство да бъде възобновено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд.
Представителят на държавното обвинение поддържа, че липсват основанията за приложение на разпоредбата на чл.422, ал.1, т.5 НПК, като отмереното на осъдения наказание е съответно на данните за личността му и конкретно предходните му осъждания, включително за престъпление по чл.144, ал.3, във вр. с ал.1 НК.
Осъденият Г. поддържа становището на защитника си.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното:
По допустимостта на искането:
Депозираното искане за възобновяване на приключилото наказателно производство е подадено в срока по чл.421, ал.1 НПК и трябва да бъде разгледано.
При преценката на направените искания трябва да бъде отбелязано, че в пределите на касационната проверка включват единствено постановената и влязла в сила присъда, с която делото е решено по същество. Постановеният от първостепенния съд съдебен акт- разпореждане, с което на основание чл.323 НПК е върната въззивната жалба на осъдения Г. не подлежи на касационен контрол по реда на глава ХХХІІІ от НПК, тъй като този съдебен акт е извън посочените в разпоредбата на чл.419 НПК. По отношение на него е предвидена възможност да бъде атакуван по общия ред пред касационната инстанция, която е пропусната от осъдения.
По основателността на искането:
Разгледано по същество искането за възобновяване е неоснователно.
По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила
Основните оплаквания на осъдения Г. са свързани с твърдения за неучастие на служебен защитник в хода на досъдебното производство и след като с разпореждане по реда на чл.320 НПК му е указано да отстрани съществуващи недостатъци на въззивната жалба и с оплаквания за оказан натиск от страна на държавното обвинение в съдебното производство, развило се пред първостепенния съд.
Касационната инстанция категорично не може да приеме твърденията, че в хода на досъдебното производство са нарушени правата на привлеченото към наказателна отговорност лице. Няма спор, че предмет на наказателното производство е престъпление по чл.144, ал.3, във вр. с ал.1 НПК и по отношение на това обвинение не съществува законово изискване за задължително участие на защитник. Не са налице нито една от хипотезите на чл.94, ал.1 НПК и за разследващият орган е съществувало задължение единствено да разясни правата на осъдения, но не и служебно да му назначи защитник, както се поддържа в допълнението към искането. Видно от материалите по делото това задължение е изпълнено, като в протокола за привличане на обвиняем от 23.11.2012 г. и в разпита му от същата дата е отразено, че правата на Г. са разяснени, в това число и възможността да упълномощи защитник или да поиска участие на служебен защитник.
Не могат да бъдат споделени и оплакванията, че в съдебната фаза е оказван натиск от представителя на държавното обвинение по отношение на Г.. Поддържа се, че той е искал сключване на споразумение, като по този начин е нарушил правата му. Настоящото производство се е развило по общия ред, като е проведено класическо съдебно следствие и са събрани по конвенционален начин всички доказателствени материали. Дори прокурорът да е имал намерение и желание да сключи споразумение, то тази цел не е било постигната, респективно правото на осъдения делото да бъде разгледано по общия ред не е нарушено. В подкрепа на този извод е и обстоятелство, че в съдебното производство е участвал служебен защитник и правата на Г. са били охранени в максимална степен.
Касационният съд не възприе и оплакването, че след оттеглянето на служебния защитник съдът по своя инициатива е трябвало да назначи нов такъв. Както бе посочено по- горе, в това производство липсват предпоставките на чл.94, ал.1 НПК и участието на защитник не е задължително. В случай, че Г. е искал назначаването на такъв, той е имал възможност да упълномощи адвокат по своя инициатива или да поиска определянето на служебен защитник от компетентния да го назначи съд. Такива действия не са предприети, респективно не може да бъде възприето оплакването за нарушено право на защита.
Не може да бъде възприето и оплакването, че първостепенният съд е допуснал нарушение на процесуалния закон, като е изпратил препис от разпореждането си (в което са посочени нередовностите на въззивната жалба и е указан срок за отстраняването им) единствено на осъдения Г., а не на негов защитник. Разпоредбата на чл.323 НПК съдържа изискване констатираните пропуски да бъдат отстранени от автора на жалбата. Именно на него се изпращат и указанията, свързани с допуснатите неточности, липсващи реквизити и срок за отстраняването им. Не съществува процесуално изискване съобщение за постановения съдебен акт да бъдат изпращани на други страни в производството, каквато е защитника.
Ето защо с изпращането на този съдебен акт на Г. първостепенният съд е изпълнил задължението си и не е допуснал никакво нарушение на процесуалния закон, още по- малко съществено.
В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че към този момент практически осъденият е бил без защитник, тъй като видно от молбата от 22.05.2013 г. неговият служебен защитник се е отказал от участие в производството поради съществени различие в линията на защита.
По оплакването за допуснато нарушение на материалния закон:
Касационният съдебен състав приема, че в касационното производство и това, развиващо се по реда на глава ХХХІІІ НПК не съществува служебно начало, като решаващият съд има задължение единствено да провери съдебния акт в атакуваните му части. На това задължение кореспондира необходимостта касационната жалба или искането (в производството по възобновяване) да бъдат мотивирани, като бъдат посочени конкретните оплаквания. В настоящото искане е отразено единствено декларативно оплакване, свързано с касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК, като не е посочено в какво се състои претендираното неправилно приложение на материалния закон.
Ето защо касационният съд не е в състояние да провери атакувания акт по това касационно основание и единствено може да отбележи, че не е установил в хода на приключилото производство да е допуснато нарушение на материалния закон.
По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание
Касационният съд прецени, че и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание не може да бъде възприето.
Правилно като смекчаващи отговорността на Г. обстоятелства са ценени влошеното му материално и социално положение, а като отегчаващи- предходните му осъждания, това, че ефективното изтърпяване на предходни наказания не е довело до превъзпитаването му, високата степен на обществена опасност на извършеното престъпление, предвид мястото и начина на извършването му.
При този анализ на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства наказанието на осъдения е трябвало да бъде определено при техния баланс, а не както е приел решаващият съд при превес на първите. Отмереното наказание в размер на две години „лишаване от свобода”, без съмнение, не е завишено и отговаря на обществената опасност на конкретното престъпление и тази на осъдения Г.. Правилно е бил определен и режима за изтърпяване на това наказание.
Ето защо касационният съд прецени, че не са налице основанията за възобновяване на приключилото наказателно производство и за редуциране на наложеното на Б. Г. наказание.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Б. Г. Б. за възобновяване на воденото срещу него наказателно производство по ВНОХД 309/2013 г. по описа на Окръжен съд- гр.Благоевград и по НОХД №854/2012 г. по описа на Районен съд- гр.Сандански.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |