Ключови фрази
* Частна касационна жалба


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 489


София, 29.07.2013 г.


Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА


при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 1875/2013 год.

Производството е образувано по реда на чл. 274, ал. 3 т.2 от ГПК по повод подадена частна касационна жалба от С. А. Б. за допускане на касационно обжалване и за отмяна на определение на Окръжен съд Добрич № 32 от 11.01.2013г. по в.ч.гр.д. № 19/2013г. С атакуваното определение е потвърдено определение на Добрички районен съд № 407 от 26.11.2012г. по гр. д. № 133/2010г. С последното е оставена без уважение молбата на С. А. Б. за освобождаването й от държавна такса по подадената от нея молба за отмяна на основание чл.304 ГПК на влязлото в сила решение. Въззивният съд е приел, че с молбата си пред първостепенния съд молителката е представила единствено решение на ТЕЛК от 08.04.2009г. за намаление на работоспособността й до 66 % със срок от три години /до 01. 04. 2012г./, протокол за предписване на лекарства, заплащани по НЗОК от 20.03.2012г. и Разпореждане от НОИ за лична пенсия поради общо заболяване; че към молбата не е приложила декларация, в която под страх от наказателна отговорност по чл. 313 от НК да е посочено имущественото й състояние на молителката, не са представени и други доказателства относно доходите й и тези на семейството й; че с частната си жалба е представила решение на ТЕЛК от 25.04.2012г. и решение на НОИ от 04.06.2012г. за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 123.35лв., а също и декларация, в която под страх от наказателна отговорност е декларирала, че не притежава други имоти /освен по адресната и регистрация/ и че не работи по граждански и трудови договори; че и пред въззивната инстанция не е установила доходите на своето семейство в съгласие с чл. 83 ал. 2 т. 1 от ГПК; че действително ответникът по гр. д. № 133/ 2010г. на Д. – В. М. М., съпруг на молителката, е бил освободен от заплащането на държавна такса във въззивното производство с определение № 811/ 13. 12. 2010г. по ч. гр. д. № 982/ 2010г. на Д. /в което е взето предвид, че живее в едно домакинство със съпругата си С. А. Б. , която получава пенсия по инвалидност в размер на 115. 67лв./, но освобождаването от държавна такса винаги касае конкретна страна и предвид изтеклия период от време, молителката е следвало да представи доказателства за неговите доходи. Съобразно изложените мотиви е обосновал извод за неоснователност на заявеното искане.
Частната жалбоподателка твърди, че обжалваното определение е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на процесуалния закон по подробно изложени в жалбата доводи. Като основание за достъп до касация подържа чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК, като повдига въпросите, уточнени от съда : при заявено искане за освобождаване от държавна такса следва ли да бъдат дадени указания за представяне на доказателства, ако според съда такива са необходими , съответно приложима ли е нормата на чл.129 ГПК в производството по чл.83 ал.2 ГПК; след като в хода на инстанционното разглеждане на спорното право съпругът й като страна в това производство е бил освободен от задължението за внасяне на държавна такса, този съдебен акт обвързва ли съда, произнасящ се по молбата за отмяна; приетите от съда фактически констатации с определението, с което страната е била освободена от задължението за внасяне на държавна такса обвързват ли съда , произнасящ се по искане по чл.83 ал.2 ГПК, заявено от неучаствал в производството задължителен необходим другар в отменителното производство по чл.304 ГПК. Счита, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима по смисъла на чл. 280, ал. 3 ГПК. Налице са и предпоставките за допускане на касационното обжалване, като съображенията за това са следните:
По въпроса по какъв начин следва да се установи семейното положение на молителя в производството по чл. 83, ал. 2 ГПК и следва ли да бъдат дадени указания за представяне на доказателства, ако според съда такива са необходими, не е налице поддържаното от жалбоподателката основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Това е така, защото по този въпрос е налице формирана от ВКС задължителна за съдилищата практика, материализирана в множество актове, постановени по реда на чл. 274 ал.3 ГПК - Определение № 318 от 12.07.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 293/2012 г., II г. о., ГК; Определение № 866 от 27.12.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 740/2012 г., IV г. о., ГК, и др. Съгласно същата в производството по чл. 83, ал. 2 ГПК семейното положение на молителя може да бъде установено с декларация или с представяне на удостоверение за семейно положение, респ. удостоверения за сключен граждански брак, за раждане на дете, решение за прекратяване на брак, както и решение за установяване на произход, като съдът е длъжен да вземе предвид всички представени по делото доказателства в тази насока. Ако такива доказателства по делото не са представени, а в съдебните книжа се съдържат само твърдения на молителя, съдът следва да извърши преценка дали представянето на такива доказателства е необходимо и да даде указания за представянето им. Задължение на съда е съществуващата неяснота относно тези обстоятелства да бъде отстранена преди постановяване на акта, с който се произнася по искането. Наличие на задължителна за съдилищата практика по повдигнатия от касатора въпрос е достатъчно да обоснове извод, че произнасянето на настоящата инстанция ще е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
Останалите, повдигнати от жалбоподателя, въпроси са обуславящи изхода на спора. Във връзка с тях липсва практика, поради което и е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Във връзка с тях настоящият състав намира следното :
Производството за отмяна е самостоятелно производство, уредено като средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения само при наличие на изрично посочените в закона основания и развиващо се по специално регламентирани в процесуалния закон правила. Обстоятелството, че това производство не е стадий на исковия процес, а има самостоятелен характер обосновава извод, че в това производство на самостоятелно основание всяка от страните може да упражни предоставените й от процесуалния закон права. Упражнените такива в рамките на редовния исков процес не се “пренасят” автоматично в образуваното отменително производство. Поради това процесуалният представител на страната в редовния исков процес може да представлява същата страна и в отменителното производство, но за целта следва да е сключен нов договор за правна помощ. О. от задължението да заплаща държавна такса като страна в исковия процес не се счита освободен от това задължение и по отношение на производството за отмяна, но в рамките на последното следва да заяви наново искане в тази насока при интерес от това процесуално действие, както и на ново основание да установи предпоставките за уважаването му. Както фактическите констатации, направени от съда в рамките на исковия процес по повод заявено искане по чл.83 ал.2 ГПК, така и постановеният по това искане съдебен акт , не обвързват съда, разглеждащ производството, образувано по молба за отмяна на влязлото в сила решение.
Неправилен е изводът на съда, че липсата на деклариране на обстоятелствата, свързани със семейното положение на молителя, е основание да се приеме, че не са налице предпоставките за освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса и разноски.
На първо място следва да се отбележи, че твърдения за семейното положение на С. А. Б. се съдържат в самата молба за отмяна. В молбата за освобождаване от държавна такса пък е посочено, че същата не разполага със средства за съществуване, няма имущество и доходи и е болна. Представила е удостоверение за сключен граждански брак, както и доказателства за здравословното си състояние и размера на получаваната пенсия. Ако съдът е счел, че тези твърдения и доказателства не са достатъчни за удостоверяване на семейното положение на молителката, следвало е да даде указания за представянето на доказателствата, които счита за необходими и достатъчни. Пред настоящата съдебна инстанция е представена декларация, с която под страх от наказателна отговорност молителката е декларирала, че съпругът й е в тежко здравословно състояние след прекаран инсулт, че не работи, не е пенсионер, няма сключени граждански и трудови договори и не реализира никакви доходи, както и, че няма никакви имоти освен жилището, в което живеят и двамата. Това доказателство следва да бъде взето предвид, доколкото указания за представянето му в предходните съдебни инстанции не са давани.
Молителката и съпругът й не разполагат с доходи по трудово правоотношение, нямат облагаем доход по чл. 24 ЗДДФЛ и чл. 49 ЗДДФЛ, не притежават недвижими имоти и МПС, от използването на които биха могли да генерират доход и са с влошено здравословно състояние. Единственият установен доход е от поллучаваната от молителката пенсия в размер 123,35лв. Въз основа на тези данни неправилно въззивният съд е приел, че същата разполага със средства да заплати дължимата държавна такса в размер на 690,44лв. Обжалваното определение, както и определението на първоинстанционния съд, постановени по направеното от С. А. Б. искане за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски следва да бъдат отменени като неправилни и вместо това по същество бъде постановено освобождаване на жалбоподателката от това задължение по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ ГО,


ОПРЕДЕЛИ:


ДОПУСКА до касационно обжалване определение на Окръжен съд Добрич № 32 от 11.01.2013г. по в.ч.гр.д. № 19/2013г.
ОТМЕНЯ определение на Окръжен съд Добрич № 32 от 11.01.2013г. по в.ч.гр.д. № 19/2013г. и определение на Добрички районен съд № 407 от 26.11.2012г. по гр. д. № 133/2010г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал. 2 ГПК С. А. Б. от задължението за заплащане на държавна такса за производството по подадената от нея молба за отмяна на основание чл.304 ГПК вх.№21458/13.11.2012г.
Връща делото на Районен съд - Добрич за продължаване на процедурата по администриране на подадената молба за отмяна.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: