Р Е Ш Е Н И Е № 184 гр.София, 15 май 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: 1. Юрий Кръстев 2. Жанина Начева при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Маринова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 416 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия И. Н. Г. против присъда № 38 от 22.11.2012 г. на Кюстендилския окръжен съд по в. н. о. х. д. № 377/2012 г. В жалбата и допълнителните съображения са отбелязани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК. Развити са съображения за допуснати съществени процесуални нарушения, довели до неправилно приложение на материалния закон. Направено е искане за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия, съответно отхвърляне на предявения граждански иск. Алтернативно се настоява за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание поверениците на частния тъжител (адв. А. и адв. Й.) настояват жалбата да бъде оставена без уважение. Претендират за направените разноски в касационното производство. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна и присъдата следва да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 38 от 22.11.2012 г. по в. н. о. х. д. .№ 377/2012 г. Кюстендилският окръжен съд е отменил присъда № 50 от 23.05.2012 г. по н. о. х. д. №1084/2011 г. на Кюстендилския районен съд и е признал подсъдимия И. Н. Г. за виновен в това, на 11.09.2011 г. с. Д. да е нанесъл на Н. Г. К. лека телесна повреда. На основание чл. 130, ал. 3 вр. чл. 130, ал. 1 НК за това, че пострадалият е отвърнал веднага със същата телесна повреда съдът е освободил и двамата от наказание. Осъдил е подсъдимия Г. да заплати на К. сумата от хиляда лева като обезщетение по предявения граждански иск за неимуществени вреди. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Делото е разгледано и решено от напълно законен състав на Кюстендилския окръжен съд, затова доводът в този аспект на жалбоподателя е неприемлив. В съответствие с правомощията си, въззивният съд свободно е преценил, че не се налага събиране на доказателства чрез оглед на местопроизшествието, фоноскопско експертно изследване на звукозапис от телефонното обаждане до номер 112, както и следствен експеримент, надлежно мотивирайки се за взетото решение. Без правно значение по делото са въпросите относно собствеността на имота, въвода във владение и дали в неговите граници са се намирали плодните дръвчета, предизвикващи спорове между страните. Поради това отказът на въззивния съд да уважи доказателствените искания не е резултат от съдебно усмотрение, а мотивиран от доказателствените материали по делото. Подробните и задълбочени мотиви на присъдата позволяват на Върховния касационен съд да се убеди, че фактите и обстоятелствата от предмета на доказване са били установени след аналитична оценка на съвкупността от доказателствени източници, в т. ч. прецизно изясняване на повода за конфликтните отношения между частния тъжител и подсъдимия, времето, мястото, обстановката, конкретните действия и начина на причиняване на обективно констатираните телесни увреждания. В рамките на фактическите положения, установени по делото без съществено процесуално нарушение, въззивният съд е приел, че са налице условията на реторсията по смисъла на чл. 130, ал. 3 НК - подсъдимият е причинил умишлено лека телесна повреда на пострадалия, който веднага му е отвърнал със същата лека телесна повреда и упражнявайки собствените си правомощия е преценил да не налага и на двамата наказание. Следователно жалбата на подсъдимия за отмяна на присъдата и оправдаване следва да бъде оставена без уважение. Искането на частния тъжител за присъждане на разноски е неоснователно. При реторсия разноските остават за сметка на всяка от страните, както ги е направила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 38 от 22.11.2012 г. на Кюстендилския окръжен съд по в. н. о. х. д. № 377/2012 г. Настоящето решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: