Р Е Ш Е Н И Е № 158 гр.София, 12 април 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ФИДАНКА ПЕНЕВА със секретар Лилия Гаврилова при участието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 381/2013 година Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Благоевградската окръжна прокуратура и жалба от подсъдимия В. Г. К. против присъда № 518 от 14.ХІІ.2012 год. по внохд № 436/2012 год. на Благоевградския окръжен съд,която е нова след отмяната на присъда № 1995 от 6.VІ.2012 год. по нохд № 485/2010 год. на Гоцеделчевския районен съд. В протеста се твърди,че въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон като е осъдил К. за престъпление по чл. 249,ал.1 НК/стара редакция/,което е по-тежко наказуемо от престъплението по чл. 195,ал.1,т.4 НК,в извършването на което подсъдимият е бил обвинен.Иска се отмяна на въззивната присъда и връщане делото на окръжния съд за ново разглеждане. В допълнението към жалбата си В.Г.К. също оспорва законосъобразността на въззивната присъда,използвайки мотива от протеста.Оспорва и правилността на извършения от въззивния съд доказателствен анализ.Иска обжалваната присъда да бъде отменена,а той-оправдан. В изготвено от повереник писмено възражение,гражданският ищец М. А. Ч. обосновава виждането си за неоснователност както на протеста,така и на жалбата от подсъдимия,и иска оставяне на въззивната присъда в сила. Пред ВКС представителят на ВКПр не поддържа протеста. Подсъдимият не се явява и не се представлява. В изготвено от повереник писмено становище М.А..Ч. поддържа възражението си. ВКС установи: С първоинстанционната присъда подсъдимият В. Г. К. е признат за невиновен в това,за времето от 18 до 26.ХІІ.2007 год. в [населено място] противозаконно да е отнел от владението на [фирма] собствени на М. А. Ч. 9 920 лв.,като кражбата извършил посредством техническо средство-издадената на Ч. от [фирма] кредитна карта с № 4218747605137005-с 16 тегления от банкомати до изчерпване на сумата по картата,при което е оправдан по обвинението в престъпление по чл. 195,ал.1,т.4 във вр. с чл. 26 НК,а предявените от Ч. граждански искове-за причинени имуществени вреди в размер на 9 920 лв. и за причинени неимуществени такива в размер на 5 000 лв.-са отхвърлени. С протестираната и обжалвана въззивна присъда,първоинстанционната присъда е отменена,К. е признат за виновен в това,че в посочения в обвинителния акт период е използвал платежен инструмент-конкретизираната по-горе кредитна карта-без съгласието на титуляра Ч.,причинявайки му имуществена вреда за 9 920 лв.,за което и на основание чл. 249,ал.1 НК/стар/ е наказан при условията на чл. 55,ал.1,т.1 НК с 1 година и 6 месеца лишаване от свобода и оправдан по обвинението в престъпление по чл. 195,ал.1,т.4 във вр. с чл. 26 НК.Кумулативно предвидената глоба в двойния размер на ощетяването не е наложена.Лишаването от свобода е отложено от изтърпяване за срок от 3 години.На Ч. са присъдени 9 920 лв. за причинената имуществена вреда,а производството по останалите му искове-за причинени неимуществени вреди и за направените разходи по обслужването на кредита с [фирма],заради който кредит му е била издадена въпросната карта-е прекратено. Протестът и жалбата не могат да бъдат уважени. Въззивният съд е приел фактическа обстановка след правилното анализиране поотделно и в съвкупност на установените факти.Кредитираните показания на пострадалия М.Ч. и на свидетеля А..К.,при липса на повод за съмнения в обективността и на двамата,са позволили да се приеме,че с посредничеството на К. Ч. се свързал с подсъдимия К.,който му обещал съдействие за получаването от [фирма] на заем в размер на 10 000 лв.,срещу която услуга Ч. се задължил да даде на К. 1500 лв.На 13.ХІІ.2007 год. бил сключен договор за кредит между Ч. и представляващият клона на [фирма] в [населено място] Хр.Т.,управител,и кредитния инспектор в същия клон П.Ф..При получаването на предоставената му за усвояване на заема кредитна карта,Ч. бил придружен от К..Слизайки от управлявания от последния автомобил,Ч. пропуснал да вземе със себе си и запечатания плик,в който били поставени картата и ПИН-кода й.След първоначално осъществен по инициатива на Ч. разговор с подсъдимия по повод на забравения плик,при който разговор К. обещал връщането на плика с намиращите се в него карта и ПИН-код,последваща връзка между двамата не се осъществила въпреки настойчивите опити на Ч..Междувременно,в рамките на една седмица-от 18 до 26.ХІІ.-картата е била използвана и цялата сума по нея-изтеглена.Тегленията от няколко банкомата в Гоце Делчев,са били извършени от човек,заснет с монтирани на банкоматите камери,който,съобразно заключението на изготвената лицево-идентификационна експертиза,е показал сходство с подсъдимия К. по „формата на лицето,характера на косата,конфигурацията на челото,веждите,носа,устните и брадичката”. Подсъдимият оспорва горните фактически констатации с доводи,едни от които са неоснователни,а други- невярни.Сред последните е твърдението,че приемането от въззивния съд не друг,а именно К. да е изтеглил парите от кредитната карта,било „в пълно противоречие” с изготвената,по-конкретно,лицево идентификационна експертиза.Вдействителност такова противоречие,не само „пълно”,но дори и частично,няма.В писменото си заключение авторът на тази експертиза е заявила,че е „възможно” заснетият от камерите и К. да са „едно и също лице”/л.132 от досъд. разсл./,а в съдебно заседание-че е възможно заснетият да е „всяко друго лице”/цитатът е от касационната жалба/.Пропуснато е обаче да се каже,че възможността за „всяко друго лице” се допуска не въобще,а само при сходство в описаните /на л. 131 от досъд. разсл./ признаци,а те,с изключение на очите,са всички,характеризиращи лицевата част на черепа:коса,форма на лицето,конфигурация на челото,на веждите,носа,устните и брадичката.При наличието на установено такова сходство между заснетия и подсъдимия,фактите за комуникация по повод на отпуснатия кредит между Ч. и К.,както и липсата на факти за връзка по същия повод между Ч. и друг човек,чийто лицеви характеристики да са сходни с тези на К.,налагат единствено възможния извод,че именно той,а не друг,е ползвал предоставената на М.Ч. кредитна карта.Невярно още се твърди,че не били обсъдени показанията на Хр.Т. за разговора му с А..Ч.,баща на М.Ч.,още повече,че от тези показания /цитирани в жалбата/ не следват никакви изводи,които биха могли да обслужат защитната позиция на подсъдимия.Неоснователно се възразява срещу кредитирането показанията на пострадалия М.Ч. и на свидетеля А..К..Гласувайки доверие на свидетелите,а не на подсъдимия-единствено обясненията на К. са в противоречие с казаното от М.Ч. и К.-съдът не е допуснал процесуално нарушение,след като е изложил съображения в подкрепа на това си решение,и тези съображения в достатъчна степен устояват правилността си. Възраженията за незаконосъобразност както в протеста,така и в жалбата трябва да бъдат отхвърлени. По повод на това възражение,написаното в протеста изобщо не позволява да се разбере действителното отношение на направилия го прокурор.От една страна се твърди,че осъждайки подсъдимия за престъпление по чл. 249,ал.1 НК окръжният съд е приложил закон за по-тежко наказуемо престъпление в сравнение с престъплението по чл. 195,ал.1 НК,за което К. е бил обвинен,а от друга страна се иска не изменяване на въззивната присъда на основание чл. 354,ал. 2,т.2 НПК,а нейната отмяна с връщане на делото за ново разглеждане на основание ал.3,т.3 на същия член.Последната обаче налага искания от касационната инстанция резултат само при постановена в нарушение на закона оправдателна присъда,каквато в случая безспорно няма. Възражението пък на подсъдимия подлежи на отхвърляне,защото той не смята за правилно да бъде осъден нито за престъпление по чл. 249,ал.1 НК,нито за престъпление по чл. 195,ал.1,т.4 НК.Т.е. К. не претендира,че с осъждането му е бил неправилно приложен материалният закон,респ. не е бил приложен законът,който е следвало да се приложи,каквото възражение със съответните му доводи би могло да се коментира като касационно основание по чл. 348,ал.2 НПК.Ако пък се приеме,че осъждането на подсъдимия нарушава процесуалните правила по чл. 336,ал.1,т. 1 и 2 НПК,искането му за оправдаване било направо от ВКС,било след връщане на делото за отстраняване на процесуалното нарушение,няма как да бъде уважено при положение,че дали по едната или по другата квалификация,неговото поведение си остава престъпно. С оглед на дотук изложеното и на основание чл. 354,ал.1,т.1 НПК,ВКС Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 518 от 14.ХІІ.2012 год. по внохд № 436/2012 год. на Благоевградския окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: