Р Е Ш Е Н И Е   №  244   София,  04 май 2010 година   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                 Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на ....двадесет и шести април.....  две хиляди и десета година в състав:                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :САВКА СТОЯНОВА                                                             ЧЛЕНОВЕ :ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА                                                                                       ТАТЯНА КЪНЧЕВА                                                                           при участието на секретаря…КРИСТИНА ПАВЛОВА.............…и в присъствието на прокурора....ЯВОР ГЕБОВ......…................изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 159 по описа за 2010  година и за да се произнесе взе предвид следното:     Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Н. Т. Н. срещу решение № 21/ 09.02.2010 г. по внохд № 788/09 г. на Софийския апелативен съд с доводи за неговата необоснованост и незаконосъобразност. Прави се искане решението и присъдата да бъдат отменени. В съдебно заседание защитата на подсъдимия поддържа жалбата и предлага решението да се отмени или да се намали размера на наложеното наказание. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура и повереникът на частния обвинител и граждански ищец изразяват становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваното решение в пределите по чл.347 от НПК установи следното:   С присъда от 07.07.2009 г. по нохд № 1963/07 г. Софийският градски съд признал подсъдимия Н за виновен в това, че на 26.12.2004 г. като непълнолетен и по хулигански подбуди направил опит умишлено да умъртви повече от едно лице /причинил смъртта на И. Н. и направи опит да умъртви В. П. / и на основание чл.116 ал.1 т.4 пр.3 и т.11 вр. чл.115 вр. чл. 18 вр. чл.63 ал.2 т.1 от НК го осъдил на десет години лишаване от свобода, като го оправдал по обвинението, че деянието е извършено по особено мъчителен за жертвите начин. Осъдил подсъдимия да заплати на В. С. П. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 хиляди лева. С атакуваното решение Софийският апелативен съд потвърдил присъдата.   Жалбата е неоснователна. Жалбоподателят оспорва авторството на престъплението с доводи, които имат отношение към обосноваността на въззивното решение, а обосноваността не е касационно основание за проверка на съдебния акт. Възразява се срещу преценката на съда за достоверност на една част от доказателствените средства и отказът му да кредитира с доверие друга част от тях, което е довело до осъждане на Н. при липса на категорични доказателства. Върховният касационен съд намира оплакванията за неоснователни. Софийският апелативен съд е изпълнил задълженията си и е направил собствен анализ на събраните от първата инстанция доказателства. Ценил ги е внимателно, поотделно и в съвкупност и е извел извод за безспорна установеност на фактите, както са приети с присъдата. В дейността си по проверка, анализ и оценка на доказателствената съвкупност съдът не е допуснал нарушения на чл.13 и чл.14 от НПК. Изложил е задълбочени аргументи защо намира за безспорно установено авторството на престъплението от страна на касатора, като в коментираната посока е акцентирал върху последователните, подробни и категорични показанията на пострадалия П. , подкрепени и от показанията на свидетеля С. Пострадалият е дал детайлно описание на нападателя и е посочил, че със сигурност ще го разпознае, което е и сторил при извършеното процесуално-следствено действие. Въззивният съд е изследвал внимателно показанията на поемните лица, свидетелките Д. и С. и е установил липса на нарушения при проведеното разпознаване, поради което с основание е ценил протокола като годно доказателствено средство за извършеното следствено действие. Мотивирал е решението си да не даде вяра на свидетелите С, К. и П. с констатираните противоречия в показанията им, сочещи на недостоверност и желание да подкрепят версията на подсъдимия. По този начин, съдът е изпълнил задълженията си по чл. 305 ал.3 и чл.339 ал.2 от НПК, поради което настоящата инстанция не намира нарушения в дейността му по установяване на фактите. Изводът за авторството на престъплението е изведен при спазване на процесуалните изисквания и не подлежи на преоценка от този съд. Липсва основание за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Неоснователно е и искането за намаляване размера на наказанието, направено от защитата в съдебно заседание. Оплакване по касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК не е релевирано с жалбата, поради което Върховният касационен съд не е оправомощен да вземе отношение по справедливостта на наложеното наказание. При тези съображения и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение       Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА решение № 21/ 09.02.2010 г. на Софийския апелативен съд, постановено по внохд № 788/09 г.       ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ: