Ключови фрази
Частна жалба * недопустим съдебен акт * правомощия на въззивната инстанция * изменение на решението в частта относно разноските

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 502

София, 26.10.2018 г.


Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание нa двадесет и пети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА


изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 3551/2018 год.

Производството е по чл.274, ал.3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Министерство на туризма, представлявано от Министъра на туризма чрез адв. П.И., против решение № 3775/11.06.2018 г., постановено по възз.гр.д. № 2643/2018 г. по описа на Софийски градски съд, в частта, имаща характер на определение, с която е оставена без уважение частната жалба на Министерството срещу определение от 04.04.2017 г. по гр.д. № 13510/2013 г . по описа на Софийски районен съд, с което е оставена без уважение молбата на Министерството с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на първоинстанционното решение № 20544/09.12.2016 г. в частта за разноски.
Релевират се оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на атакуваното определение. Приложено е изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответната страна по частната жалба А. Л. не е подала писмен отговор, в който да изрази становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., като взе предвид оплакванията на страните, намира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна и в срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу определение на въззивен съд, с което е оставена без уважение частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд, постановено по реда на чл. 248 ГПК, поради което е процесуално допустима.
С решение № 20544/09.12.2016 г. на Софийски районен съд по гр.д. № 13510/2013 г. са уважени предявените субективно съединени осъдителни искове на А. Л. против Министерство на туризма /като частен правоприемник на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма/, както следва: на основание чл. 79, ал. 1 във вр. чл. 258 ЗЗД за заплащане на сумата от 2 918, 24 лв., представляваща неизплатен остатък от дължимото възнаграждение по договор № B./3.3-01/****/***-**-*-*** от 10.06.2010 г., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба на 26.03.2013 г. до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 49 ЗЗД сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода от 04.02.2013 г. до 12.03.2013 г. в резултат на клеветнически и опозоряващи твърдения, разпространени чрез печатни и електронни медии, ведно със законната лихва от 04.02.2013 г. до окончателното ѝ изплащане,като искът с правно основание чл. 49 ЗЗД е отхвърлен за разликата над уважения размер от 3 000 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв., присъдени са съдебни разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 104, ал. 2 ЗЗД в размер на 201, 15 лв. С молба от 24.01.2017 г. Министерството е поискало на основание чл. 248, ал. 1 ГПК постановеното решение да бъде изменено в частта за разноските. С определение от 04.04.2017 г. по гр.д. № 13510/2013 г. по описа на СРС първоинстанционният съд е оставил подадената молба без уважение.
Софийски градски съд е сезиран с въззивна жалба, подадена от Министерството, срещу първоинстанционното решение в осъдителните му части, както и с частна жалба срещу определението, с което е оставена без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноски. СГС е намерил за основателна въззивната жалба срещу постановеното решение по иска с правно основание чл. 49 ЗЗД. С решение № 3775/11.06.2018 г. по възз.гр.д. № 2643/2018 г. по описа на СГС е отменено решение № 20544/09.12.2016 г., постановено по гр.д. № 13510/2013 г. по описа на СРС в частта, с която е уважен предявеният иск срещу Министерството с правно основание чл. 49 ЗЗД за сумата от 3 000 лв., както и в частта, с която Министерството е осъдено да заплати на А. Л. сумата от 201, 15 лв. представляваща направените по делото разноски, като вместо него отхвърля предявения иск с правно основание чл. 49 ЗЗД и осъжда А. Л. да заплати на Министерството на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 365, 92 лв. – разноски, сторени пред Софийски районен съд и сумата от 446, 85 лв. – разноски, сторени пред Софийски градски съд. С постановеното решение въззивният съд се е произнесъл и по подадената частна жалба срещу първоинстанционното решение в частта за разноските, като я е оставил без уважение. Решението на въззивния съд в частта, имаща характер на определение, е предмет на обжалване пред настоящата инстанция.
Съгласно дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, актуални и при настоящата редакция на ГПК, ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение/определение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол.
При преценка на извършените съдопроизводствени действия от предходните инстанции, настоящият състав намира, че атакуваното определение е недопустимо и следва да бъде обезсилено. Отговорността за разноски е специфична имуществена отговорност, която възниква за страна по делото, неправомерно сезирала съда с неоснователно правно твърдение - искане за защита на свое несъществуващо право или е оспорила съществуването на правото на насрещната страна. Действайки като въззивна инстанция, съгласно правомощията си на ограничен въззив, Софийски градски съд е пререшил по същество правния спор, с който е сезиран. Като е приел, че една от претенциите на ищцата е неоснователна, той се е произнесъл и по отговорността за разноски в съдебното производство и пред двете инстанции, като е пререшил този въпрос съобразно решението си по същество. Ето защо въззивния съд не е следвало да се произнася по частната жалба срещу определението по чл. 248 ГПК, постановено от първоинстанционния съд, а е следвало да остави същата без разглеждане ,тъй като липсва предмет на обжалване. Първоинстанционното решение образува едно интегрално цяло включително и с постановеното определение за изменение на решението в частта за разноските. С отмяна на решението в посочената част, въззивният съд е отменил и произнасянето в частта за разноските, като е пререшил въпроса.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :


ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 3775/11.06.2018 г. по в.гр.д. № 2643/2018 г. по описа на Софийски градски съд в частта, имаща характер на определение, с която е оставена без уважение частната жалба на Министерството на туризма /като правоприемник на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма/ срещу определение от 04.04.2017 г. по гр.д. № 13510/2013 г. по описа на Софийски районен съд, с което е оставена без уважение молба за изменение на решение № 20544/09.12.2016 г., постановено по гр.д. № 135510/2013 г. по описа на СРС в частта за разноските.
ОБЕЗСИЛВА решение № 3775/11.06.2018 г. по в.ч.гр.д. № 2643/2018 г. по описа на Софийски градски съд в частта, имаща характер на определение, с която е оставена без уважение частната жалба на Министерството на туризма / като правоприемник на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма/ срещу определение от 04.04.2017 г. по гр.д. № 13510/2013 г. по описа на Софийски районен съд, с което е оставена без уважение молба за изменение на решение № 20544/09.12.2016 г., постановено по гр.д. № 135510/2013 г. по описа на СРС в частта за разноските.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: