О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 60488 гр. София 15.06.2021 г. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети април две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА гр. дело № 362/2021 год. Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Р. К. – пълномощник на Е. А. Г. против въззивно решение № 260037/09.11.2020 г., постановено по гр. д. № 412/2020 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 68/02.03.2020 г., постановено по гр. д. № 390/2019 г. на Окръжен съд - Пазарджик, с което е отхвърлен предявеният от Е. А. Г. против Т. М. Г. и Л. Е. Г. иск с правна квалификация чл. 62, ал. 1 СК за признаване за установено, че ищецът не е биологичен баща на детето Л. Е. Г., [дата на раждане] в [населено място] - Н., Г.. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение, иска се отмяната му и уважаване на предявения иск. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът се позовава на основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпроса за приложението на задължителното служебно начало. Препис от касационната жалба е връчен на ответната страна Т. М. Г. лично и като законен представител на малолетната Л. Е. Г.. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не е подала писмен отговор и не взема становище по жалбата. Заинтересованата страна Дирекция социално подпомагане не е подала писмен отговор и не изразява становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на ІV гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва постановения съдебен акт, срещу въззивно решение, което е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. Пловдивският апелативен съд се е произнесъл като въззивна инстанция по предявения от Е. А. Г. против Т. М. Г. и Л. Е. Г. иск по чл. 61, ал. 2 СК за признаване на установено, че ищецът не е биологичен баща на детето Л. Е. Г., [дата на раждане] в [населено място] - Н., Г.. По делото е установено, че Е. А. Г. и Т. М. Г. са сключили граждански брак на 09.08.2016 г. Пред Районен съд - Пещера е образувано гр. д. № 1147/2018 г. за прекратяване на брака с развод, което е спряно до приключване на настоящото дело. Ищецът твърди, че в проведеното на 16.05.2019 г. по това дело открито съдебно заседание е узнал за раждането на Л., че не е нейн биологичен баща, тъй като от септември 2017 г. и към момента на зачеването и раждането е бил във фактическа раздяла с майката. За доказване на обстоятелството на фактическата раздяла е разпитан един свидетел. Дирекция социално подпомагане не е представила социален доклад, като е изложила, че двамата родители живеят в чужбина и не е възможно изготвянето му. Въззивният съд е възприел крайните изводи на първоинстанционния съд, че ищецът не е оборил презумпцията на чл. 61, ал. 1 СК по безспорен и непротиворечив начин - в случая не е осъществено пълно доказване на обстоятелството, че към момента на зачеването, Е. А. Г. и Т. М. Г. са били във фактическа раздяла, поради което ищецът да не може да бъде биологичен баща, като този извод не се променя от обстоятелството, че майката на детето твърди, че ищецът не е негов баща. Посочил е, че от показанията на свидетеля Я. не може да се направи безусловен и категоричен извод за фактическата раздяла и периода, тъй като неговите показания са неточни, разбъркани и противоречиви. От една страна твърди, че познава страните и бащата на Е. А. Г., от друга не помни името на детето. Смесва информация за ищеца и за неговия брат, част от показанията не са в резултат на лични впечатления, а въз основа на разкази на други хора. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса, уточнен от съда, какви указания дава съдът в доклада по чл. 146 ГПК, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания и в този случай допуска ли служебно експертиза, като при всички случаи съблюдава най-висшия интерес на детето.Въпросът е включен в предмета на делото и е от значение за постановения резултат по делото, с оглед характера на спора, който задължава съдилищата служебно за следят за интереса на детето, както и за приложението на материалния закон. Налице са основания за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 260037/09.11.2020 г., постановено по гр. д. № 412/2020 г. на Пловдивски апелативен съд. УКАЗВА на касатора Е. А. Г. да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 40 лв. в едноседмичен срок от получаване на съобщението за настоящото определение и да представи в същия срок платежен документ за внесената държавна такса, в противен случай касационната жалба ще бъде върната. След изтичане на срока за внасяне на държавната такса, делото да се докладва за насрочване или прекратяване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: