О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 344 гр. София, 25.06.2020 г. Върховният касационен съд на Република България, Второ отделение на Гражданска колегия, в закрито заседание на седемнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 3514 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производството e по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Т. Б., чрез адвокати П. М. и А. М. от САК, срещу въззивно решение № 76 от 12.04.2019 г. по в.гр.д.№ 71/2019 г. на ОС – Ловеч, въззивен гр. състав, с което (посредством потвърждаването на първоинстанционното решение № 184 от 10.10.2018 г. по гр.д.№ 554/2017 г. на РС - Тетевен, ІІ състав) е отхвърлен предявеният от настоящата касаторка срещу Е. А. С., Л. М. С., Н. М. С. – Т., В. М. Ц. и Г. И. П. иск за делба на: (1) ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], с площ 453 кв.м.; (2) подпокривно пространство, намиращо се над самостоятелен обект с идентификатор **** с изградени в същото ателие и три склада; (3) сграда с идентификатор **** по КККР на [населено място] със застроена площ 28 кв.м. и предназначение селскостопанска постройка; (4) сграда с идентификатор **** по КККР на [населено място] със застроена площ 11 кв.м. и предназначение – постройка на допълнително застрояване. Първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която между Н. Т. Б. с квота 8/16 ид.ч., Е. А. С. – с 2/16 ид.ч., Л. М. С. – с 2/16 ид.ч. и Н. М. С. – Т. – с 4/16 ид.ч., е допусната делба по отношение на ПИ с идентификатор ***** по КККР на [населено място], представляващ самостоятелен обект в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, брой нива на обекта – 1, площ 64 кв.м., ведно с прилежащите идеални части от общите части на сградата и прилежащата към обекта маза с площ 15 кв.м., разположена под дневната. Искът за делба на този обект е отхвърлен по отношение на В. М. Ц. и Г. И. П.. Ответниците по касационната жалба Е. А. С., Л. М. С. и Н. М. С. – Т. са депозирали писмен отговор чрез адвокат С. С. от АК - Л., като възразяват, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Претендират разноски. Ответниците по касационната жалба В. М. Ц. и Г. И. П. не са депозирали отговори. За да се произнесе по искането за допускане на обжалването, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, съобрази следното: Н. Т. Б. е предявила срещу Е. А. С., Л. М. С., Н. М. С. – Т., В. М. Ц. и Г. И. П. иск за делба относно: * ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], с площ 453 кв.м.; * жилище с идентификатор ***** по КККР на [населено място], представляващ самостоятелен обект в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], ведно с идеална част от общите части на сградата, включително подпокривно пространство и обща маза; * сграда с идентификатор **** по КККР на [населено място] със застроена площ 28 кв.м. и предназначение селскостопанска постройка и * сграда с идентификатор **** по КККР на [населено място] със застроена площ 11 кв.м. и предназначение – постройка на допълнително застрояване. Прието е, че, с изключение на Г. И. П., останалите страни по делото черпят права в резултат от наследяване на В. М. С. (починал на 02.03.1971 г.) и съпругата му Н. Ц. С. (починала на 01.07.1988 г.). Участието в процеса за Г. И. П. се основава на притежаваното от нея право в съсобствеността на процесното дворно място - в обем на 1/2ид.ч. Индивидуална собственост на тази ответница са жилището в източната реална половина на намиращата се в дворното място къща - близнак (заснета с идентификатор *****), както и гараж в източната част (№****). Съгласно представени по делото нотариални актове, нейно притежание е и 1/2 ид.ч. от стопанка постройка - двуетажен яхър и стопански навес. Ответниците Е. А. С., Л. М. С., Н. М. С. – Т. и В. М. Ц. са наследници на сина на общите наследодатели – М. В. С. (починал на 14.01.1999 г.), като първата е негова преживяла съпруга, а останалите – деца от двата му брака. Дъщерята от първия брак (ответницата В. С.) е продала наследствения си дял през 2017 г. Ищцата е наследница на дъщерята на общите наследодатели - Ц. Б., починала на 03.07.2007 г. С к.н.а.№ 11 от 22.02.1980 г. Н. Ц. С., М. В. С. и Ц. В. Б. са признати за собственици (на основание наследство, делба и давностно владение) всеки един от тях на по 1/6 ид.ч. от дворно място от около 496 кв.м., съставляващо парцел ** в кв. 73 по плана на [населено място], както и на същите части от намиращите се в това дворно място „шапрон“ и „стар, паянтов двуетажен яхър“. Собственост за тримата е призната и досежно построеното в дворното място западно едноетажно полумасивно жилище със застроена площ от 64 кв.м. – при обем на правата съответно: 2/4 ид.ч. за Н. Ц. С., 1/4 ид.ч. за М. В. С. и 1/4 ид.ч. за Ц. В. Б. (обясними с правилото на чл. 14, ал. 7, изр. 2 от СК от 1968 г., отм.). Съгласно Скица № 15-304837 от 16.05.2018 г. на СГКК - Л., дворното място е заснето като имот с идентификатор *** с адрес [населено място], [улица], с площ 453 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване. Описаното в нотариалния акт жилище е заснето като самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****. Със Заявление от 22.02.1980 г. (с нотариална заверка на подписите и вписано) Н. Ц. С. и Ц. В. Б. учредили на М. В. С. правото да построи, държи и владее втори етаж над съществуващото едноетажно западно жилище. В КККР това жилище е заснето с идентификатор ***** и не е предмет на делбата. След осъществяване на строежа, с к.н.а.№ 40 от 30.12.1986 г. М. В. С. и съпругата му Е. А. С. са признати за собственици в режим на СИО на целия втори жилищен етаж (самостоятелно жилище А) със застроена площ от 88 кв.м., както и лятна кухня към първия етаж на съществуващата жилищна сграда и гараж под тази лятна кухня, разположени като пристройка и надстройка над съществуващата жилищна сграда, както и маза под къщата и цялото подпокривно пространство и съответните идеални части по обичай и закон към етажа, намиращ се в парцел ** в кв. 73 по плана на [населено място]. С Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане (н.а.№ 121 от 30.12.1996 г.) М. и Е. С. прехвърлили на сина си Л. С. 1/8 ид.ч. от парцела, цялото самостоятелно жилище на втория етаж, цялото подпокривно пространство и мазата под жилищната сграда, както и гаража. Със същия договор родителите прехвърлили и на дъщеря си Н. С. 1/8 ид.ч. от дворното място, както и стаята-кухня - пристройка към съществуващата жилищна сграда (над гаража), с право да ползва подпокривното пространство и мазата под къщата (прехвърленото на Н. С. е заснето в КККР с ид.№ *****). С н.а.№ 187 от 24.06.2013 г. ищцата Н. Т. Б. и ответниците Н. С. – Т. и Г. И. П. учредили в полза на Л. С. безвъзмездно и безсрочно право на строеж върху дворното място, с право да премахне, като събори намиращите се в южната част на имота полуразрушени към момента на учредяването две постройки, заснети в КККР с идентификатори **** (със застроена площ от 25 кв.м.) и **** (със застроена площ от 11 кв.м.), като при новото строителство бъде усвоено изцяло пространството, заемано както от тези две помещения, така и празното пространство между тях, при което изгради и придобие в изключителна собственост нова второстепенна постройка на допълващо застрояване със застроена площ до 40 кв.м. С издаденото на Л. С. Разрешение за строеж № 85 от 13.12.2013 г. извършването на строителството е допуснато за „1. Второстепенна постройка на допълващо застрояване - лятна кухня. и 2. Подмяна на покривни материали на съществуваща постройка на допълващо застрояване”. Съгласно конструктивно становище е дадено разрешение да се премахне съществуващата постройка № 4 и се изгради нова на допълващо застрояване лятна кухня, а на едноетажната постройка № 5 да се извърши подмяна на покрива. С к.н.а.№ 180 от 18.08.2015 г. Л. С. е признат за собственик на „(1) Постройка на допълващото застрояване, представляваща Лятна кухня на 1 етаж, заснета с площ от 32 кв.м.,заснета с ид.№ ****., с номер по предходен план **** и (2) Постройка на допълващото застрояване, представляваща стопанска постройка на 1 ет., със застроена площ от 11 кв.м., с ид.№ ****., а стар идентификатор - „няма”. От заключението на СТЕ, изготвена от арх.К. е прието за установено, че първоначално сградата с ид.№ **** е била едноетажна и се е състояла от две жилища - източно и западно. През 1980 г. е одобрен архитектурен проект за надстрояване на сградата с един етаж и са обособени две жилища: жилище А - записано в проекта на М. В. С., и жилище Б - записано на И. С.. Към съществуващата западна фасада е долепен гараж. Проектът е предвидил да се преустрои вътрешно първия етаж. Към етажа се пристроява стая, разположена над гаража, вътрешно и външно стълбище. Новопроектираната стая се обособява за кухня, а съществуващата се преустройва за хол. На мястото на съществуващата вътрешна стълба се изгражда баня –тоалетна. Вторият етаж - жилище А е със застроена площ от 88 кв.м. В резултат от извършеното строителство, към момента са нанесени в КККР следните самостоятелни обекти: ид.№ ***** – жилище на Л. С. (н.а.№ 121 от 30.12.1996 г.), ид.№ ***** – гараж на Л. С. (н.а.№ 121 от 30.12.1996 г.) и ид.№ ***** - друг вид самостоятелен обект на Н. С.. По отношение на първия етаж вещото лице е установила, че се състои от описаните в нотариалния акт от 1980 г. помещения. Мазата се състои от голямо и малко помещение и е разположена под гостната. До мазата се стига по вътрешна стълба. По отношение на подпокривното пространство в сградата с ид.№**** експертът обяснява, че то не е общо за цялата сграда и в този смисъл за него няма общ достъп. То е разделено на източна и западна част, така както е разделена и сградата. Подпокривното пространство в западната част е достъпно по вътрешно стълбище, от което са достъпни и двата етажа под него, където са разположени СО с ид.№ ***** и ид.№ *****. В подпокривното пространство са обособени три самостоятелни складови помещения и ателие със санитарен възел към него. Ателието е с площ от 47 кв.м., склад № 1 с площ около 14 кв.м., склад № 2 с площ от около 6 кв.м. и склад № 3 с площ около 5.5 кв.м. Всички помещения са самостоятелни и достъпни откъм таванската стълбищна площадка. Не са открити строителни книжа за извършеното преустройство на подпокривното пространство. То не е нанесено като самостоятелен обект в КККР на [населено място]. Съгласно комплексна СТЕ на в.л. инж. Г. и инж. К. второстепенната постройка на допълващо застрояване - лятна кухня (ид.№ ****) е изградена съобразно учреденото през 2103 г. право на строеж, но не и съгласно издаденото на 13.12.2013 г. разрешение за строеж. Несъответствието с разрешението се състои в това, че не е направена предвижданата подмяна на покрива на съществуващата постройка № 5, а тя е съборена, като е изградена нова сграда, която включва и лятната кухня. Построеното представлява обща сграда с площ от 43 кв.м., която функционално е разделена на лятна кухня и склад и на практика обединява обектите с ид.№ **** и ид.№ ****. От разпита на свидетеля Х. Ц. (посочена от ищцата) е установено, че между страните е имало спорове и Н. вече четвърта година не може да влезе в имота, така както по-рано майка й имала проблем да влезе в къщата. Изразявала негодувание от това, „че си е направил Л. тавана“, на което ищцата се противопоставяла. Пред свидетеля П. Т. ищцата споделяла, че не са я питали за правени реконструкции в къщата и последните години е имало проблем с нейната част. Посочените от ответниците свидетели потвърждават изграждането на втория етаж от семейството на М. и Е. С., включително и на подпокривното пространство. Според тях ремонт на покрива е извършен от Л. С. в периода 2005 – 2007 г. Не са чували останалите наследници да оспорват тези му действия, като от тогава той владее това подпокривно пространство. Не им е известно някой да има претенции за подпокривното пространство. Споровете с ищцата започнали преди 3 години, като преди това тя идвала в града и отсядала при Л.. От правна страна е прието, че след извършена през 2017 г. продажба на наследствения й дял, ответницата В. С. няма участие в съсобствеността и правилно искът е отхвърлен по отношение на нея. Ответницата Г. И. П. не участва в наследяването на В. и Н. С., а участието й в процеса е наложено от притежанието на 1/2 ид.ч. в съсобствеността на процесното дворно място. Относно неоснователността на претенцията за делба на последното са споделени мотивите, изложени от РС – Тетевен с позоваване на Р-87-825-2010-ІІ г.о., Р-380-104-2010-ІІ г.о. и Р-476-56-2012-І г.о., към които въззивният съд е препратил по реда на чл. 272 ГПК. Касае се за дворно място, в което са изградени две жилища - западно и източно, построени на калкан, при общо ползване на терена. Прието е, че е налице етажна съсобственост в резултат на придобиването през годините в индивидуална собственост на самостоятелни обекти (Л. С. е собственик на СО с ид.№ ***** - втори етаж от западната сграда, Н. С. притежава СО с ид.№ *****, а по отношение на допуснатия до делба от РС имот с ид.№ ***** - първи етаж от западната част на сградата, е налице съсобственост). Ответницата Г. П. пък е изключителен собственик на СО с ид.№ ***** – жилището в източната сграда и припадащите й се идеални части от терена. Предвид така установената етажна собственост, дворното място има характер на обща част и делбата му е недопустима. Наред с това е отбелязано, че недопускането на делба на съсобственото дворно място не означава, че съделителите губят притежаваната от всеки от тях идеална част от тези общи части. Няма да се извърши делба на терена (с оглед характеристиката му на обща част), но всеки от съсобствениците ще запази припадащата му се според дела, идеална част от терена. Всеки от обектите, които притежават и ще придобият в индивидуална собственост, включва и съответната, припадаща се част от съсобственото дворно място. Затова при оценката на дела на всеки от съделителите следва да се включи и стойността на притежаваната идеална част от общите части - терен и други с несамостоятелен характер съгласно чл. 92 ЗС. По отношение на иска за делба на подпокривното пространство е съобразено заключението на в.л. арх. К. и съставът е приел, че то е обособено само по отношение на т.н. западна сграда. Достъп до него има чрез вътрешно стълбище, от което са достъпни и жилищните етажи - съсобственият І-ви етаж, ІІ-ят етаж, който е изключителна собственост на Л. С. (ид.№ *****) и обектът на Н. С. (ид.№ *****). Безспорно е установено, че липсват строителни книжа за изграждането на помещенията и обособяването им като ателие и складове. Посочено е, че въпросът за законността на изграждането е неотносим към делбата. При определяне статута на този обект следва да се съобрази фактическото положение и предназначението му. Прието е, че подпокривното пространство е изградено още при построяването на втория етаж. За жалост по делото липсват строителните книжа, за да може да се установи в какъв обем е бил разрешен строежът. Видно, е обаче, че още от 1996 г., когато сервитутните собственици се снабдяват с н.а.№ 40 от 30.12.1996 г., това подпокривно пространство е изградено и е вписано в акт като съществуващо. Като такова е прехвърлено на Л. С. (н.а.№ 121/1996 г.). Не се спори, че от момента на изграждането му е владяно единствено и само от собствениците на втория етаж – съпрузите (М. и Е. С.), а в последствие и децата им – Л. и Н. С.. За установяване отношението на другия съсобственик - ищцата, съотв. – на майка й, към това преустройство, съдът е приел, че следва да се кредитират показанията на свидетелите, ангажирани от ответниците. Същите имат непосредствени впечатления на съседи и участници в строителството. Категорични са, че както по време на строежа, така и дълги години след това, между страните не е имало спор за ползването и за извършвания ремонт, който е осъществен единствено от Л. С.. За да се приеме за основателна тезата на ищцата, че е изразявала несъгласие с тези действия, следвало е да се докажат конкретни проявления на такова противопоставяне, явно, категорично и трайно заявяване на претенция да се преустановят. Доказателства за такива не са представени, а обосноваване само със свидетелски показания, е недостатъчно. Поддържаната от ищцата теза за съществували дългогодишни конфликти и несъгласия, непряко е опровергана и с изразеното от нея изрично и съвместно с другите съсобственици съгласие за учредяване на право на строеж на Л. С. през 2013 г. На следващо място са съобразени констатациите на вещото лице арх. К., която в съдебно заседание е обяснила, че това помещение изначално е било изградено като подпокривно пространство. Преустройството му с обособяване на отделни помещения е извършено в последствие. Свидетелите са категорични, че това е извършено единствено от Л. С.. По начина, по който са изградени, помещенията отговарят на изискванията на сервизни такива. Голямото помещение отговаря на критериите за „ателие” съгласно Наредба №7/2003 г. Останалите са обособени като складове, отделени са с гипсокартон и леки преградни стени, има изграден и санитарен възел. Макар и да са изградени без строителни книжа, те имат нужния обем, пространство, височина и могат да изпълнят законовите изисквания за самостоятелен обект. Прието е, че по отношение на подпокривното пространство може да се приеме, че е придобито в изключителна собственост от Л. С. по силата на упражнено давностно владение - лично и присъединено от праводателите му - неговите родители, при което този обект е загубил характеристиката си на обща част и по отношение на него също не следва да се допуска делба. По отношение на обекта с ид.№ ****: Същият е отразен като самостоятелен. Представлява стопанска сграда. Заснемането му като самостоятелен обект в КККР не може да промени обслужващото му предназначение. Константната съдебната практика приема по отношение на стопанските постройки, че представляват допълващо застрояване, със спомагателен характер и предназначение да обслужват сградите от основното застрояване или терена, върху който са изградени. В конкретния случай по отношение на стопанската постройка не става ясно кога и от кого е била изградена. В н.а.№ 11/1980 г., при описанието на придобитите от наследодателите на западната сграда обекти, са описани и постройки – „шапрон и стар, паянтов двуетажен яхър”, които биха могли да съответстват на настоящата, но категорични доказателства не са представени. Затова и съставът не може да приеме, че се касае за самостоятелен обект на собственост - само и изключително на западния близнак. Затова по правилото на чл. 92 ЗС този обект следва собствеността на дворното място, което е предназначен да обслужва; представлява обща част и правилно не е допуснат до делба. По отношение делбата на имот с ид.№ ****: От приложените строителни книжа е установено, че при извършване на строителството през 2013 г., Л. С. е превишил обема на дадените му права. По отношение на обекта с № 5 е имал право единствено да извърши подмяна на покрива. Вместо това е съборил постройката и е изградил една нова - обединена с отразената в КК постройка с ид.№ ****. Налице е преустройство без строителни книжа и не се установява извършилият го да е предприел процедура по узаконяване. Предвид § 127, ал. 15 вр. § 16 от ПР на ЗУТ, след като постройката няма характеристиката на търпим строеж, подлежи на премахване. Като незаконен и неподлежащ на узаконяване строеж не би могла да бъде предмет на делба. С оглед препращането по чл. 272 ГПК следва да се третират като възприети и водещите съображения на РС – Тетевен, че постройката е изградена съгласно учреденото на Л. С. през 2013 г. право на строеж, макар и в отклонение от разрешението за строеж, с оглед което той е станал изключителен собственик на сградата, неправилно заснета в КККР като две отделни постройки с ид.№ **** и ид.№ ****. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на процесуалните правила при обсъждане на доказателствата с произтичаща от това необоснованост. Счита, че въззивното решение е и очевидно неправилно. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане на касационното обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Формулирани са въпроси, сред които тези, уточнени и обединени от касационната инстанция (съобразно правомощията по т. 1 от ТЗ № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК) в питането „Собствеността върху изграденото извън правото на надстрояване в сграда, в която отделни етажи или части от етажи принадлежат на отделни собственици, придобива ли се от лицето, което го е изградило, и при какви условия така изграденото може да бъде годен обект на придобиване по давност” отговарят на изискването за общо основание за допускане на касационното обжалване. Същите имат обуславящо значение за формираната правораздавателна воля, като същевременно по отношение на тях се констатира противоречие с Решение № 151 от 03.06.2014 г. по гр.д.№ 890/2014 г. на ВКС, І г.о. С последното е прието, че носителят на право на строеж не става собственик на тавански етаж, построен извън учреденото (отстъпеното) право на строеж – по съображения, че обемът на правото на надстрояване е изрично определен в акта за отстъпването и построеното извън този обем, което не е част от етажа (самостоятелния обект, за който е учредено правото) не се придобива в собственост от носителя на правото на надстрояване. В случаите (какъвто е и настоящия), в които надстроеното в повече представлява таванско помещение, което при построяването му не е обособено като самостоятелен обект на правото на собственост, то е обща част по предназначение. Промяната на предназначението, имаща за последица обособяването на самостоятелни вещи, годни да бъдат обект на правото на собственост (включително – на придобивния способ по чл. 79 ЗС), е възможна, но изисква да е налице общо съгласие на собствениците, т.е. (противно на приетото от въззивния съд) в тази връзка не е достатъчно извършване на съответните ремонтни дейности само от един от притежателите на самостоятелен обект в сградата – етажна собственост. Останалите правни проблеми, поставени от касаторката под формата на въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК касаят правилността на въззивния акт и ще получат своя отговор с решението, постановено в резултат от разглеждане на касационната жалба при съблюдаване разпоредбата на чл. 290, ал. 2 ГПК. При допускане на касационното обжалване страната - касатор дължи заплащането на държавна такса, която в случая е равна на сумата 50 лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 76 от 12.04.2019 г. по в.гр.д.№ 71/2019 г. на ОС – Ловеч, въззивен гр. състав. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на ...................................... 2020 година от ……….. часа, за когато страните да се призоват по реда на чл.289 ГПК. На касаторката, чрез процесуалните й представители адвокати П. М. и А. М. от САК, да се съобщи задължението в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 50 (петдесет) лева, като при неизпълнение на това задължение производството по делото ще бъде прекратено. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: