Ключови фрази
Разпределяне на ползването на съсобствена вещ * разпределяне на ползването * право на ползване


Р Е Ш Е Н И Е

№7

Гр. С., 23.01.2015 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ гражданско отделение, в публично заседание на двадесети януари две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА

при секретаря Зоя Якимова, като разгледа докладваното от съдия В. гр. дело № 4351 по описа на ВКС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Г. В. срещу Решение № 514 от 03.04.2014 г. по в.гр.д.№ 3276/13 г. на Варненския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционното Решение № 2799 от 10.06.2013 г. по гр.д.№ 16009/11 г. на Варненския районен съд, с което е разпределено ползването на съсобствените между страните УПИ VІІІ-273 и УПИ ІХ-274 в кв.20 по плана на [населено място], вместо което заявеното по реда на чл.32, ал.2 ЗС искане на касатора за разпределяне ползването на посочените имоти между нея и ответниците Д. Г. М., К. К. К. и Ж. К. К. е отхвърлено. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение на Варненския окръжен съд е недопустимо като постановено извън очертаните във въззивната жалба предели, в които производството е пренесено пред въззивната инстанция /чл.269, изр.2 ГПК/, като при условията на евентуалност се навеждат доводи за неговата неправилност поради допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушаване на материалния закон и необоснованост. Моли се за неговото обезсилване и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд при съобразяване на установените в чл.269, изр.2 ГПК ограничения, евентуално- неговото отменяване и постановяване на касационно решение по същество, с което искането за разпределение ползването на гореописания имот бъде уважено във варианта, възприет от първоинстанционния съд.
Ответниците по касационната жалба- Д. Г. М., К. К. К. и Ж. К. К. са депозирали по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмени отговори, в които молят обжалваното въззивно решение да бъде оставено в сила като правилно.
С Определение № 336/ 10.10.2014 г., постановено по реда на чл. 288 от ГПК, касационната жалба е допусната до разглеждане предвид наличие на вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо като постановено в отклонение от задължителните постановки на т.1 от ТР № 1/ 09.12.2013 г. по т.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК, тъй като въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил искането по чл.32, ал.2 ЗС на основания, които не са релевирани във въззивната жалба, без да е налице необходимост от обезпечаване приложението на императивна материалноправно норма или охраняване на гарантиран от закона интерес на определена страна.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, след като прецени данните по делото, намира следното:
Независимо от основанието, на което е допуснато касационното обжалване, атакуваният въззивен акт на Варненския окръжен съд не е недопустим, доколкото е постановен в рамките на определения от страните предмет на делото и обхвата на търсеното от ищеца съдействие поради невъзможност да се образува мнозинство, което да реши въпроса за начина на ползване на съсобствените между страните недвижими имоти /ТР № 2/ 2011 г. от 29.02.2012 г. по т.д.№ 2/ 2011 г. на ОСГТК/. Действително, в случая въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил искането по чл.32, ал.2 ЗС на основания, които не са били релевирани като оплаквания във въззивната жалба, с което е нарушил разпоредбата на чл.269 ГПК, ограничаваща служебната му проверка поначало до преценката за валидност и допустимост /в обжалваната част/ на първоинстанционното решение, но не и на неговата правилност. Както е разяснено в т.1 от ТР № 1/ 09.12.2013 г. по т.д.№ 1/ 2013 г. на ОСГТК, забраната за служебна проверка на правилността на първоинстанционния акт не намира приложение в две хипотези- при необходимост от обезпечаване правилното приложение на императивен материален закон и в случаите, при които законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса. Очевидно е, че начинът, по който съдът разпределя ползването на съсобствен имот в производството по чл.32, ал.2 ЗС, не е предпоставен от осигуряване приложението на императивна материалноправна норма, доколкото съдебното решение замества липсващото съгласие на мнозинството съсобственици, т.е. на споразумението между тях, което би го обвързало на общо основание като всеки договор, чието съдържание се определя от волята на договарящите, а не от материалния закон /чл.9 ЗЗД/. Следователно, при обжалване на първоинстанционно решение, с което искането по чл.32, ал.2 ЗС е уважено, въззивният съд не може да отмени същото и да постанови отхвърляне на искането на основания, които не са били въведени като оплаквания в жалбата, тъй като не са налице изключенията, при които е допустимо извършване на служебна проверка на правилността на първоинстанционния акт. В конкретния случай въззивният съд е приел, че доколкото съсобствените между страните поземлени имоти са два, ползването на всеки от тях подлежи на отделно и самостоятелно разпределение между съсобствениците, при което е невъзможно единият имот да се предостави за ползване само на някои от тях за сметка на правата им по отношение на другия имот, но доколкото в случая липсва съгласие на страните за това, искането за разпределение ползването на иматите се явява неоснователно, а отношенията между съсобствениците следва да бъдат уредени по друг ред. По изложените по-горе съображения така постановеното въззивно решение противоречи на разпоредбата на чл.269 ГПК относно допустимите предели на служебната проверка на въззивния съд и като такова същото се явява неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Това е основание за неговото отменяване, при което, доколкото не е налице необходимост от повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия от въззивния съд по смисъла на чл.293, ал.3 ГПК, следва да бъде постановено касационно решение по съществото на производството, с което съсобствените между страните имоти бъдат разпределени за ползване по начина, възприет от първоинстанционния съд, тъй като същият е съобразен с притежаваните индивидуални собственически права върху постройките в двата имота, необходимостта от осигуряване на достъп до определените дялове и излаз на път за всеки от тях.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 514 от 03.04.2014 г. по в.гр.д.№ 3276/13 г. на Варненския окръжен съд, вместо което постановява:
РАЗПРЕДЕЛЯ, на основание чл.32, ал.2 ЗС, ползването на незастроената част от недвижим имот- УПИ VІІІ-273 с площ от 373 кв.м. и недвижим имот- УПИ ІХ-274 с площ от 366 кв.м., и двата находящи се в кв.10 по подробния устройствен план на [населено място], между съсобствениците Д. Г. В., Д. Г. М., К. К. К. и Ж. К. К., както следва:
1. На Д. Г. В. се предоставя за реално ползване площ от 224,06 кв.м., представляваща част от УПИ ІХ-274 от кв.20 по плана на [населено място], защрихована със зелен цвят на скица- проект /първи вариант/, изготвена от вещото лице Ю.П. и намираща се на л.113 от гр.д.№ 16009/11 г. на Варненския районен съд, която скица да се счита неразделна част от настоящото решение.
2. На Д. Г. М. се предоставя за реално ползване площ от 15 кв.м., представляваща североизточната част от УПИ ІХ-274 от кв.20 по плана на [населено място], защрихована с жълт цвят на скица- проект /първи вариант/, изготвена от вещото лице Ю.П. и намираща се на л.113 от гр.д.№ 16009/11 г. на Варненския районен съд, която скица да се счита неразделна част от настоящото решение.
3. На К. К. К. и Ж. К. К. се предоставя за общо ползване площ от 167,26 кв.м., представляваща свободната площ от УПИ VІІІ-273 и УПИ ІХ-274 от кв.20 по плана на [населено място], защрихована със син цвят на скица- проект /първи вариант/, изготвена от вещото лице Ю.П. и намираща се на л.113 от гр.д.№ 16009/11 г. на Варненския районен съд, която скица да се счита неразделна част от настоящото решение.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: