Ключови фрази


2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60528
София, 25.06.2021 год.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на седми юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мими Фурнаджиева
ЧЛЕНОВЕ:Велислав Павков
Десислава Попколева

като разгледа докладваното от съдия Попколева гр.дело № 937 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Столична община, чрез юрисконсулт К. Г. против решение № 12237/03.11.2020 г. по в.гр.д. № 533/2020 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 6246/23.08.2019 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 9055/2018 г. в частта му, с която касаторът е осъден да заплати на В. М. Й. на основание чл.50 вр. чл.8, ал.3 ЗП сумата от 35 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди в резултат на настъпил на 5.05.2016 г. в 8,25 ч. инцидент в [населено място], на спирката на [улица], при слизане от трамвай № 10– стъпване в дупка на пътното платно, при което последвало счупване двуглезенно на десния глезен и сумата от 1 321,27 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди от инцидента, заедно със законната лихва върху главниците от 5.05.2016 г. до окончателното изплащане.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
Касаторът – ищец обжалва въззивното решение като поддържа неправилност поради допуснати нарушения на материалния закон – чл.52 ЗЗД, на процесуалния закон, както и необоснованост – основания по чл.281, т.3 ГПК. Основните доводи са, че в конкретния случай инцидентът не е в резултат на неизправността на пътната настилка, а в резултат на подхлъзване от пострадалата при слизане от трамвая. На следващо място се поддържа, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е необосновано по размер и не е съобразено с конкретно получените увреждания и с практиката на съдилищата при определяне на обезщетението за неимуществени вреди при подобни увреждания.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК единственият въпрос, който се поставя е за критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди съгласно чл.52 ЗЗД, като се поддържа, че даденото от въззивния съд разрешение противоречи на ППВС № 4/23.12.2968 г. и на практика на ВКС, обективирана в решение № 32 от 19.02.2015 г. по гр.д. № 2269/2014 г. на IV г.о. и решение № 142 от 05.06.2013 г. по гр.д. № 419/2012 г. на IV г.о., според която при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като съдилищата са длъжни в мотивите си да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди, а размерът на дължимото обезщетение според законовия критерия за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания – това са фактите и обстоятелствата, които има пряко значение за размера на предявения иск-продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако увреждането е трайно-медицинската прогноза за неговото развитие.
Насрещната страна - В. М. Й., чрез адв. Ч., в отговора на жалбата заявява, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване, а по същество поддържа неоснователност на доводите за неправилност, изложени в касационната жалба.
За да потвърди решението на първата инстанция в частта, с която исковете са уважени, при посочена от въззивния съд правилна правна квалификация на същите – по чл.49 вр. чл.45 ЗЗД, последният е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав, обуславящ ангажиране отговорността на възложителя на работата за вреди, причинени от негови служители при или по повод на възлагането. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът е взел предвид следните обстоятелства: тежестта на травматичното увреждане – закрито двуглезенно счупване на десния глезен; продължителността на възстановителния период – 6 месеца след първата оперативна интервенция и 67 дни след втората за отстраняване на остеосинтезния метал и необходимостта от чужда помощ през този период; причинените на ищцата болки и страдания – най-интензивни непосредствено след травмата и първата оперативна интервенция, в първите 15-20 дни в началото на раздвижването, след втората операция и при началната рехабилитация; възрастта на пострадалата – 51 годишна към датата на увреждането; медицинската прогноза, че в бъдеще при натоварване и при промени във времето може да изпитва болки, оток и дискомфорт в областта на дясна глезенна става, както и липсата на остатъчни увреждания. За безспорно доказани са приети и претърпените от ищцата имуществени вреди в размер на 1 321,27 лв., изразяващи се в разходи за лечението й, обективирани в приетите по делото платежни документи.
При така изложените от въззивния съд съображения при определяне размера на неимуществените вреди, поставеният от касатора въпрос /конкретизиран от съда съгласно разясненията на т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/ отговаря на общия и допълнителен критерий на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, което обуславя допускане на касационно обжалване на въззивното решение, за да се провери налице ли е противоречие с разрешенията, дадени в задължителната практика на ВС и каузалната такава на ВКС, посочени в изложението.
За касационното обжалване, касаторът дължи държавна такса в размер на 726,42 лв. на основание чл.18, ал.3 ТДТ, които се събират от съдилищата по ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 12237/03.11.2020 г., постановено по в.гр.д. № 533/2020 г. по описа на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора Столична община в едноседмичен срок от получаване на препис от определението да представи в деловодството на касационния съд доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 726,42 лв., като в противен случай производството пред касационния съд ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на IV г.о. след представяне на доказателства за внесена държавна такса за насрочването му в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: