4 Р Е Ш Е Н И Е № 175 С., 05.12.2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и единадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 943/2010 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] - [населено място], срещу частта от решение № 459 от 10.05.2010 г. по в. гр. д. № 1076/2009 г. на Пловдивски апелативен съд, с която е оставено в сила решение № 972 от 20.05.2009 г. по гр. д. № 3347/2007 г. на Пловдивски окръжен съд в частта за осъждане на дружеството - касатор да заплати на [фирма] сумата 11 369.48 лв., представляваща обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД в размер на законната лихва за периода 23.12.2002 г. - 21.12.2007 г. върху сумата 17 804 лв., дължима като застрахователно обезщетение за имуществени вреди от реализирано на 22.12.2002 г. пътно - транспортно произшествие. Решенията са постановени при участие на Т. Д. М. като трето лице - помагач на ищеца [фирма]. В осъдителната част за сумата 17 804 лв. въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила, съгл. чл.296, т.2, пр.1 ГПК. К. моли за отмяна на въззивното решение в обжалваната част като се позовава на неговата неправилност поради нарушения на материалния и процесуалния закон. Поддържа оплакване, че е осъден да заплати законни лихви за забава върху застрахователното обезщетение, без да са обсъдени възраженията му за недължимост на лихвите и за погасяването им по давност на основание чл.111, б.”в” ЗЗД. Излага доводи, че с обжалваната част на решението въззивният съд се е произнесъл „свръхпетитум”, тъй като с исковата молба ищецът е предявил претенция за законни лихви от датата на произшествието само срещу деликвента, не и срещу застрахователното дружество. Ответниците по касация [фирма] - [населено място] и Х. И. М. от [населено място], както и третото лице - помагач Т. Д. М. от [населено място], не заявяват становища по касационната жалба. С определение № 263 от 21.04.2011 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение поради констатирана вероятност същото да е процесуално недопустимо в атакуваната с касационната жалба част. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания съобразно правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното : Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на [фирма], с която са предявени осъдителни искове срещу Х. И. М. и [фирма] за парични вземания във връзка с причинено от ответника М. пътно - транспортно произшествие от 22.12.2002 г. В първоначално формулирания петитум на исковата молба ищецът е посочил, че претендира алтернативно от двамата ответници сумата 20 000 лв., представляваща обезщетение за причинените в резултат на произшествието вреди, а от първия ответник - деликвентът Х. М., и мораторна лихва върху обезщетението за периода от 23.12.2002 г. до предявяване на исковете в размер на 5 000 лв. Исковата молба е уточнена в първото по делото съдебно заседание на 02.04.2008 г., в което ищецът е заявил, че поддържа исковете при условията на евентуалност с предпочитан ответник по иска за вреди [фирма] в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на причинителя на вредите и евентуален ответник Х. М.. В хода на първоинстанционното производство ищецът е поискал да се допусне увеличение на иска срещу предпочитания ответник [фирма] „в частта, касаеща претенцията за лихва за забава, считано от 23.12.2002 г. до 21.12.2007 г.” със сумата 6 396.48 лв. Въпреки липсата на предявен срещу застрахователя иск по чл.86, ал.1 ЗЗД, първостепенният съд е допуснал увеличението и на основание чл.116, ал.1 ГПК /отм./ е постановил искът да се счита предявен за сумата 11 369.48 лв. С решение № 972 от 20.05.2009 г. Пловдивски окръжен съд е осъдил [фирма] да заплати на [фирма] сумата 17 804 лв. - застрахователно обезщетение за имуществени вреди от настъпилото на 22.12.2002 г. произшествие, ведно със законни лихви и разноски, както и сумата 11 369.48 лв., представляваща обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва върху застрахователното обезщетение за периода 23.12.2002 г. - 21.12.2007 г. Сезиран с въззивна жалба от осъдения ответник, Пловдивски апелативен съд е потвърдил решението, включително в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на 11 369.48 лв., с лаконичния мотив, че по силата на чл.84, ал.3 ЗЗД застрахователят дължи на увреденото лице и лихви за забава върху обезщетението за вреди от деня на деликта. Въззивното решение е процесуално недопустимо в обжалваната с касационната жалба част, с която дружеството - касатор е осъдено да заплати обезщетение на основание чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на сумата 11 369.48 лв. Разпоредбата на чл.2 ГПК, аналогична на чл.2 ГПК /отм./, задължава съда да разгледа и да се произнесе по всяка подадена до него молба за защита и съдействие на лични и имуществени права. В исковия процес пределите на дължимата защита се определят от ищеца посредством основанието и петитума на исковата молба, чрез които се индивидуализира спорното материално право като предмет на делото. Процесуалният закон допуска възможност за промяна на предмета на първоначално въведения от ищеца правен спор, но само при спазване на установените в чл.116 ГПК /отм./, съответно чл.214 ГПК, правила за изменение на иска, едно от които е забраната за предявяване на нов иск в хода на процеса посредством едновременно изменение на основанието и петитума на вече предявения иск. Изменението на иска не може да се използва като способ за въвеждане на ново спорно право, непредявено пред съда с първоначалната искова молба. Ако съдът се произнесе с решение по искане за защита на материално право, предявено в хода на вече висящо дело за защита на друго субективно право, постановеното решение е процесуално недопустимо и подлежи на обезсилване по силата на чл.270, ал.3, изр.1 ГПК. В нарушение на посочените съдопроизводствени правила решаващият състав на Пловдивски апелативен съд е потвърдил постановеното от Пловдивски окръжен съд решение в частта относно осъждането на [фирма] да заплати на ищеца [фирма] обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на сумата 11 369.48 лв., без да съобрази отсъствието на предявен с първоначалната искова молба акцесорен иск по чл.86, ал.1 ЗЗД срещу застрахователното дружество - ответник. Петитумът на исковата молба, макар и непрецизно формулиран от гледна точка на условието за субективно съединяване на исковете срещу двамата ответници, съдържа яснота относно искането на ищеца, отправено до сезирания съд : Осъждане на физическото лице - деликвент да заплати обезщетение за причинените при произшествието от 22.12.2002 г. имуществени вреди в размер на 20 000 лв., както и законни лихви за забава върху обезщетението за периода от 23.12.2002 г. до предявяване на исковете в размер на 5 000 лв. или осъждане на застрахователното дружество да заплати обезщетение за вредите от произшествието в размер на 20 000 лв. Фактът, че срещу застрахователя е предявен само иск за сумата 20 000 лв., не и акцесорен иск по чл.86, ал.1 ЗЗД, е виден и от титулната част на исковата молба, в която ищецът е указал изрично, че предявява срещу „първия ответник” /Х. М./ иск по чл.45 ЗЗД с цена 20 000 лв. и иск за мораторна лихва с цена 5 000 лв., а срещу „втория ответник” / [фирма]/ - иск по чл.226, ал.1 КЗ с цена 20 000 лв. Въпреки липсата на надлежно предявен срещу застрахователя иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, първоинстанционният съд е допуснал „увеличение” на непредявения иск и е осъдил дружеството - касатор да заплати на освен обезщетение за вредите от събитието, също и законна лихва за забава от деня на деликта в „увеличения” по реда на чл.116 ГПК /отм./ размер от 11 369.48 лв. Вместо да съобрази оплакванията във въззивната жалба и да обезсили първоинстанционното решение в недопустимата осъдителна част за сумата 11 369.48 лв., въззивният съд е потвърдил решението в тази му част, постановявайки на свой ред недопустим съдебен акт. Предвид изложеното, въззивното решение и потвърденото с него първоинстанционно решение следва да бъдат обезсилени поради процесуалната им недопустимост в осъдителната част за сумата 11 369.48 лв. като се прекрати производството по делото в тази част на основание чл.293, ал.4 ГПК във вр. с чл.270, ал.3, пр.1 ГПК. С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.4 ГПК на касатора следва да се присъдят разноски,съразмерно на сумата 11 369.48 лв., или сумата 484.80 лв. Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.4 във вр. с чл.270, ал.3, пр.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 459 от 10.05.2010 г. по в. гр. д. № 1076/2009 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която е оставено в сила решение № 972 от 20.05.2009 г. по гр. д. № 3347/2007 г. на П. окръжен в частта за осъждане на [фирма] да заплати на [фирма] сумата 11 369.48 лв., представляваща обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва върху сумата 17 804 лв. за периода 23.12.2002 г. - 21.12.2007 г., както и оставеното в сила първоинстанционното решение в посочената осъдителна част, и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част като недопустимо. ОСЪЖДА [фирма] - [населено място] [улица], да заплати на [фирма] - [населено място], [улица], сумата 484.80 лв. - разноски по делото, на основание чл.78, ал.4 ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :