О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 148 гр. София, 19 март 2024 г. Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в закрито заседание на деветнадесети март, две хиляди двадесет и четвърта година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА ГРОЗЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЯНКОВА КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ при становището на прокурора от ВКП С.Милева, разгледа докладваното от съдия Янкова НЧД № 225 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Пред РС София е било образувано АНД № 8915 по описа за 2023г., по жалба на /фирма/, подадена чрез упълномощения процесуален представител адв.А.Д., срещу Н.П. № 002141/20.04.2023 г. издадено от А. Д. – член на КЗП, с което на основание чл. 83, ал.1 във вр. с чл.52, ал.4 от ЗАНН, чл. 233, ал.2 от ЗЗП и чл. 210а от ЗЗП, за допуснато нарушение по чл.68в, във вр. с чл.68г, ал.4, във вр. с чл.68д от ЗЗП на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 21 000 лв. Първоначално съдията докладчик от РС София преценил, че делото е подсъдно именно на съда, пред който е образувано и насрочил същото за разглеждане в открито съдебно заседание за 13.10.2023г., в което разпитал свидетелите и след като изслушал страните, счел делото за изяснено и обявил, че ще се произнесе с решение в срок. Тази позиция е била преосмислена в срока за решаване на делото, като в закрито заседание с Определение № 139/15.01.2024 г. съдията - докладчик отменил протоколното определение за решаване на делото по същество и прекратил производството по делото, като се позовал на чл.48, ал.3 от ЗАНН, указващ компетентност на административно наказващият орган, в района на който е седалището на юридическото лице, когато нарушения по чл.68в, във вр. с чл.68г, ал.4 във вр. с чл.68д от ЗЗП са свързани с обработка на информация в компютърна мрежа или е извършено в киберпространството. Преценил, че в случая с оглед данните по делото, процесното нарушение е осъществено чрез използване на интернетсайт и като констатирал, че дружеството жалбоподател е с регистрирани седалище и адрес на управление в [населено място], обосновал мнение, че компетентен се явява РС Шумен, на когото делото следва да бъде изпратено по подсъдност. С оглед отразеното в диспозитива друго местоназначение на изпращането – РС Костинброд, първоначално делото било изпратено и образувано под номер 19/2024 г. по описа на този съд. С определение от 24.01.2024 г. съдията - докладчик от РС Костинброд, като се позовал на съображенията в определението, с което делото му е било изпратено, от своя страна го изпратил на РС Шумен. С разпореждане № 338 от 28.02.2024 г. , съдията - докладчик при РС Шумен прекратил производството по АНД № 201/2024 г. по описа на същия съд и повдигнал спор за подсъдност пред ВКС. Мотивирал становището си, че делото не е подсъдно на РС Шумен, а на РС София, излагайки съображения, че преценката за местната подсъдност се извършва само въз основа на изложените в наказателното постановление данни относно местоизвършване на нарушението и подкрепил тезата си със застъпено в тази посока разбиране в съдебната практика, на която се е позовал. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил писмено становище, че делото следва да се разгледа от РС Шумен, по съображения, че когато съдържанието на публикуваните в интернет материали указват на престъпление или административно нарушение, за място на извършването им следва да се приеме адресът/седалището на дружеството, на чиято страница са тези материали. Върховният касационен съд, ІІІ н.о., като обсъди данните по делото и становището на прокурора, намира следното: Компетентен да разгледа делото е Районен съд София. Съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗАНН наказателното постановление подлежи на обжалване пред районния съд, в района на който е извършено или довършено нарушението. Нормите, които определят разрешаването на въпроса, свързан с определяне на компетентния по правилата на местната подсъдност съд, са чл.84 от ЗАНН и субсидиарно приложимия чл.42, ал.1 от НПК, а не правилата, по които се определя компетентността на административно наказващият орган, на които съдията-докладчик от РС София неудачно се е позовал. Когато административно - наказващият орган не е обективирал становище относно местоизвършване на нарушението, посочената нормативна основа предпоставя задължението на съда да извърши преценка дали делото му е подсъдно, изхождайки именно от отразените в Наказателното постановление фактическо описание на нарушението и обстоятелствата по извършването му. В конкретния случай, видно от обжалваното Наказателно постановление, в същото наказващият орган ясно е отразил, че то е извършено в [населено място]. Въпрос по същество е дали така посоченото е обективно вярно или не и следва да бъде разрешен с акта по същество, но не и в предварителната дейност, в рамките на преценката за компетентния да разгледа делото съд. Следователно, доколкото в обжалваното наказателно постановление е посочено, че нарушението е извършено в [населено място], компетентен да се произнесе по делото е Софийски районен съд. Ето защо и на основание чл. 44 от НПК, ВКС, ІІІ н.о. О П Р Е Д Е Л И ИЗПРАЩА АНД № 201/ 2024 г. по описа на РС Шумен за разглеждане от Районен съд София. Препис от определението да се изпрати на РС Шумен за сведение. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: