Р Е Ш Е Н И Е
№ 50054
София, 19.06.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд - Търговска колегия, I т.о., в открито заседание на двадесет и втори май, през две хиляди и двадесет и трета година, в състав :
Председател: Елеонора Чаначева
Членове: Васил Христакиев
Елена Арнаучкова
секретар:Ангел Йорданов
след като изслуша докладваното от съдия Арнаучкова т.д.№ 1987 по описа на ВКС за 2022г. и, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по подадената чрез адв.М. Г. и адв.Г. Д. касационна жалба на ищеца „Булгаргаз“ЕАД срещу решение № 317 от 13.05.2022г. по възз.т.д. № 670/2021г. на САС.С него е потвърдено решение № 260575/05.04.2021г. по т.д.№ 2301/2019г. на СГС за отхвърляне на исковете на „Булгаргаз“ ЕАД против „Овергаз Мрежи“ АД, с предмет парични вземания, с правно основание чл.92 ЗЗД, произтичащи от договор за доставка на природен газ на входен пункт на газопреносната мрежа № 494/192 от 30.08.2018г.: за неустойка по т.7.5 от договора за доставка за неприети количества природен газ за месеците юни, юли, август и септември 2019г. в размер на 66 197.34лв., и за неустойка за забава по т.11.11. от договора за доставка, начислена върху сумата от 66 197.34лв. за периода 13.07.-04.11.2019г., в размер на 454.56лв., както и за присъждане на разноски в тежест на „Булгаргаз“ ЕАД.
В касационната жалба са релевирани оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност– основания за касационно обжалване по чл.281, т.3, предл.1 и предл.2 ГПК. Касаторът поддържа, че при постановяване на въззивното решение са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в необсъждане в цялост на всички събрани по делото доказателства, немотивиране на решението чрез излагане на фактически и правни изводи по съществото на спора и непроизнасяне по всички негови доводи и възражения.Въвежда и доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния закон, разпоредбата на чл.20 ЗЗД.Според касатора допуснатите от въззивния съд нарушения на материалния и на процесуалния закон са довели до неправилни изводи по отношение на изпълнението на насрещните договорни задължения, наличието на неприети количества природен газ от ответното дружество и договорната му отговорност в тази връзка.Касаторът поддържа, че въззивният съд не е съобразил твърденията му, че, доколкото в случая се касае за доставка на природен газ до входен пункт на газопреносната мрежа, ответникът е имал възможност да заявява на оператора самостоятелно количество природен газ и да приема от мрежата количества природен газ по собствено усмотрение, независимо от уговореното в договора за доставка с ищеца.Релевира оплаквания, че въззивният съд не съобразил споразумението за междусистемна свързаност, заключенията на СТЕ по делото и доводите му, че по делото не е установено осъществяването на нито една от двете хипотези в договора, в които ответникът е могъл да не приеме дневното договорено количество/ДДК от съответния пункт.Необсъдено според касатора са и допълнителното споразумение № 1/09.06.2020г.и приложение № 2 към него, в които според касатора са установени дължимите суми по договора за доставка за неприето количество газ в периода 05.08.-31.12.2019г.Наред с това, касаторът поддържа, че изводите на въззивния съд при тълкуване на процесния договор за доставка са базирани единствено на буквалния текст на т.10.2. от договора, без да бъдат взети предвид всички договорни клаузи в цялост, вкл. т.10.3. от договора, както и т.1 и т.3 от допълнителното споразумение между страните. Искането е за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени и за присъждане на разноски.
В подадения чрез адв.Б. Д. писмен отговор ответникът по касация „Овергаз мрежи“ АД оспорва основателността на касационната жалба.
С определение № 50085/09.02.2023г. касационното обжалване е допуснато на основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК за преценка на съответствието на даденото от въззивния съд разрешение с ТР № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк.д.№ 1/2013г. на ОСГТК на ВКС и с посочената от касатора и служебно известната на състава съдебна практика по т.1, предл.2 на чл.280, ал.1 ГПК, по следния процесуалноправен въпрос:
Длъжен ли е при постановяване на въззивното решение въззивният съд да обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им, и доказателствата, на които те се позовават, в подкрепа на тезите си и които имат значение за решението по делото и да изложи свои собствени фактически и правни мотиви по съществото на спора?
В откритото съдебно заседание пред касационния съд процесуалните представители на касатора адв.Д. и адв.Г. поддържат касационната жалба.Претендират за присъждане на разноски, съгласно представения списък на разноски по чл.80 ГПК.
Съставът на I т.о., в изпълнение на правомощията в производството по чл.290 ГПК, въз основа на доводите на страните и данните по делото, приема следното:
По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване:
Отговорът му произтича от съдебната практика по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС, част от които са решение № 388 от 17.10.2011г. по гр. д. № 1975/2010г. на ВКС, IV г. о., решение № 94 от 28.03.2014г. по гр. д. № 2623/2013г. на ВКС, IV г.о., решение № 55 от 3.04.2014 г. по т. д. № 1245/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 63 от 17.07.2015г. по т. д. № 674/2014г. на ВКС, II т. о., решение № 111 от 3.11.2015г. по т. д. № 1544/2014г. на ВКС, II т. о. и др.Формираната съдебна практика приема, че непосредствената цел на въззивното производство е повторно разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма; Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си, съответно на изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК; Въззивният съд следва да изложи мотиви по всички доводи на страните, както и по събраните по искане на страните доказателства във връзка с техните доводи; Преценката на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, въззивният съд следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени.
По същество:
За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на иска, въззивният съд е приел, че ищецът не е ангажирал доказателства за приемане от ответника на по-малко от уговореното и реално доставено от ищеца количество газ.Счел е, че от „заключението на съдебно - техническата експертиза от 26.01.2021г. и представените по делото документи“ не може да се направи извод за разпределените от „Булгартрансгаз“ ЕАД количества газ на страните по делото за процесните месеци и за неприетите от ответника количества газ. За представените по делото месечни отчети решаващият въззивен състав е приел, че те не установяват доставеното и неприето от ответника количество природен газ, предвид изготвянето им от самия ищец и липсата на данни за „доставеното“ количество газ на ответника, а само за „дневнодоговореното“ и „прието“ количество газ.Посочил е, че, за да е налице „неприето“ количество газ, следва да бъде установено какво количество газ е доставено на ответника на пунктовете за приемане-предаване, а такива доказателства не се съдържат в „представените по делото документи“.Формирани са мотиви, че от данните за „договореното“ количество газ не може да бъде направен извод, че това количество е и „доставено“, респективно„неприето“.Наред с това, въззивният съд е приел, че по делото не са ангажирани доказателства за процесния период или за части от него на пунктовете за предаване/приемане ищецът да е разполагал с допълнителни количества, които са договорени с ответника и не са приети от него. Накрая, във въззивното решение е посочено, че развитите във въззивната жалба доводи биха могли да бъдат обсъждани в случай, че по делото са налице доказателства за „доставено“, но „неприето“ количество газ.
С оглед на дадения отговор на процесуалноправния въпрос, обусловил достъпа до касация, настоящият състав намира, че е налице въведеното касационно основание по чл. 281, т. 3, предл. 2 ГПК – процесуална незаконосъобразност.Въззивният съд не е изпълнил в необходимия обем правомощията си, съобразно стандартите, установени с формираната съдебна практика по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, вкл. посочената от касатора, да обсъди оплакванията, защитните доводи и възражения на страните и събраните по тях доказателства по делото - в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК, както и да изложи по тях и по съществото на спора свои самостоятелни фактически и правни изводи.
Преди всичко, въззивният съд не е обсъдил релевираните във въззивната жалба оплаквания, че при тълкуване на процесния договор първоинстанционният съд е изхождал единствено от буквалния смисъл на текста на т.10.2. от договора, но не са тълкувани отделните уговорки във връзка едни с други, конкретно договорната клауза на т.10.3., както и договорните клаузи в цялост.Необсъдени от въззивния съд са релевираните във въззивната жалба оплаквания, че първоинстанционният съд не е взел предвид изразеното писмено признание на ответното дружество за неприети договорени количества през м. август и м. септември 2019г. в подписаното от страните допълнително споразумение № 1/09.06.2020г. (т.1 и т.3) към договора за доставка и приложение № 2 към него ( приети в ОСЗ на 02.10.2020г. пред първоинст. съд, л.265-271 по т.д.№ 2301/2019г.), в които според ищеца са установени дължимите от ответника на ищеца суми по договора за доставка за неприети количества в периода 05.08.2019г.-31.12.2019г., съгласно т.7.4 и 7.5 от договора.Останали са необсъдени от въззивния съд релевираните във въззивната жалба доводи, че първоинстанционният съд не е съобразил правилата и практиките при доставката на природен газ, спецификите на сделките с природен газ, като вместо това неправилно е възприел и интерпретирал доставката на природен газ като обикновена доставка на стоки.Не е обсъдено от въззивния съд оплакването във въззивната жалба за несъобразяване от първоинстанционния съд, че, за разлика от обикновената доставка на стоки, доставката на природен газ се извършва по националната газопреносна мрежа, като, от една страна, субектите, които осигуряват доставките не доставят конкретен газ за конкретен клиент, а, от друга страна, приемането на количества газ от клиентите, които имат достъп до мрежата, е принципно неограничено, освен от общите национални капацитети на газопреносната мрежа.Въззивният съд не е обсъдил оплакванията във въззивната жалба, че първоинстанционният съд не е взел предвид въведените от ищеца доводи, че, доколкото в процесния случай, се касае за доставка на природен газ до входен пункт на газопреносната мрежа, ответникът е имал фактическата възможност както да заявява самостоятелно количество природен газ за пренос на оператора, независимо от договорените с ищеца, така и да приема от мрежата количества природен газ по собствено усмотрение, независимо от уговореното в договора за доставка с ищеца.Необсъдено е от въззивния съд оплакването във въззивната жалба, във връзка с надлежно релевираните от ищеца доводи, че за процесния период ответникът е подавал едностранни коригиращи заявки към „Булгартрансгаз“ ЕАД, с които едностранно е заявявал по-малки количества природен газ от договорените с ищеца, за които е приложима договорната клауза на т.10.3 от договора, освобождаваща ищеца от задължението да доказва, че е доставил количества, различни от разпределените и прието от ответника.Въззивният съд не е обсъдил поддържаното от ищеца, че в отделните пунктове по договора за доставка действат различни оператори, респ. има различни начини на заявяване, одобряване, доставка и разпределяне на количествата природен газ (каквито конкретни и подробни доводи ищецът е въвел в ДИМ). Не са обсъдени релевираните във въззивната жалба оплаквания за несъобразяване от първоинстанционния съд на доводите, че е имало само две хипотези, в които ответникът е могъл да не приеме ДДК, нито една от които не е установена по делото. Необсъдени от въззивния съд са релевираните във въззивната жалба доводи, че първоинстанционният съд не е обсъдил заключенията на СТЕ и допълнителната СТЕ, от които според ищеца се установява разлика между договорените и реално приетите количества газ от ответника, респективно неизпълнение на задължението на ответника за приемане на ДДК в процесния период с повече от 10 % от ДДК.
Налице е и въведеното касационно основание по т.3, предл.1 на чл.281 ГПК. В резултат от допуснатите процесуални нарушения е допуснато от въззивния съд и нарушение на материалния закон, неправилно приложение на материалноправната норма на чл. 20 ЗЗД. В съдебната практика на касационния съд, обективирана в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, еднозначно се приема, че при наличие на спор относно точния смисъл на договорни клаузи, съдът тълкува договора, съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД, като издирва действителната обща воля на страните, тълкувайки отделните уговорки във връзка едни с други и всяка една в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността; Съдът тълкува договора, изхождайки не от буквалния смисъл на текста, а от смисъла, следващ от общия разум на изявлението. В този смисъл са основателни релевираните в касационната жалба доводи, че при извършване на дължимата дейност по разрешаване на поставения материалноправен спор въззивният съд е тълкувал договора за доставка, като е изхождал от буквалния смисъл на текст на т.10.2., но не е тълкувал отделните уговорки във връзка едни с други, напр. клаузата на т.10.3., както и договорните клаузи в цялост, в аспекта на търсената договорна отговорност на ответника за неприети количества природен газ.
Налага се извод, че въззивното решение е неправилно, като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон - отменителни основания по чл. 281, т. 3, предл. първо и второ ГПК, поради което следва да бъде отменено.
Необходимостта да се обсъдят и да се изложат мотиви по оплакванията във въззивната жалба и поддържаното в отговора на въззивната жалба, във връзка с релевираните от ищеца доводи и защитните възражения на ответника по тях, които е следвало, но не са били разгледани от въззивния съд, налага, на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Произнасянето за първи път от касационния съд по тях би отнело възможността за инстанционен контрол по отношение на въведените в предмета на спора въпроси, поради което те следва да получат своя отговор от въззивната инстанция при повторното въззивно разглеждане на делото.
При новото разглеждане на делото въззивният състав следва да обсъди релевираните доводи и оплаквания във въззивната жалба и поддържаното в отговора на въззивната жалба, във връзка с релевираните доводи от ищеца в ИМ и ДИМ, както и защитните възражения на ответника по тях, и да прецени значението им за спора. Въззивният съд следва да извърши самостоятелна преценка, поотделно и в тяхната съвкупност, на доказателствата по делото:договора за доставка и допълнителното споразумение към него № 1/09.06.2020г. и приложение № 2 към него, съставените от ищеца, на осн. т.10.8 от договора, месечни актове за доставеното на ответника количество природен газ през всеки от дните на съответния месец за процесния период и уведомленията за допълнителни плащания, във връзка със заключението на СТНЕ с в.л. И. Д. от ноември 2020г. и заключението на ССЕ с в.л. А. Б. от ноември 2020г., писмото от „Булгартрансгаз“ ЕАД (л.348 от първоинст. дело) за разпределените количества природен газ и приложените към него справки, както и заключението на допълнителната СТЕ с в.л. Б. Т. от февруари 2021г. за неприетото количество природен газ за процесния период Договорът за доставка следва да бъде тълкуван, съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД, за изясняване на действителната обща воля на страните, като отделните уговорки следва да бъдат тълкувани поотделно и във връзка едни с други в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. и заключенията на съдебните експертизи по делото. Въззивният съд може да назначи, вкл. и служебно, допълнителна или повторна СТЕ за установяване на това за исковия период за какво количество природен газ ответното дружество е подало коригиращи заявки до оператора, които не са били одобрени от ищеца и са в несъответствие с договореното между страните, както и допълнителна ССЕ каква е неговата стойност и за размера на дължимите неустойки.Въззивният съд следва да изложи мотиви по доводите на страните и по събраните доказателства във връзка с тях и по правнорелевантните факти, от които произтича спорното право, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени.Като краен резултат, следва да се даде ясен и категоричен правораздавателен отговор налице ли е твърдяното договорно неизпълнение на ответното дружество, респективно налице ли са предпоставките за търсената договорна отговорност.
На основание чл. 294, ал. 2 ГПК, въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред ВКС.
Мотивиран от горното, съставът на I т.о.:
Р Е Ш И : Отменя решение № 317 от 13.05.2022г. по възз.т.д. № 670/2021г. на САС и връща делото за повторно разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:
|