Р Е Ш Е Н И Е №14 София, 27.02.2020 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА ЕМИЛИЯ ДОНКОВА при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 53181 по описа на Търговска колегия на ВКС за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. А. М. Х., нидерландски гражданин, чрез пълномощника му адвокат М. А. против решение № 1820 от 7.10.2013 г. и допълнително решение № 724 от 7.04.2015 г., постановени по т.д. № 466 по описа за 2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 121/15.02.2010 г. по гр.д. № 4/2008 г. на Окръжен съд-Благоевград в частта за уважаване на иска и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявения от Л. А. М. Х. против „Синаница-МВ“ АД /сега с наименование „Синаница ВВ“ АД/, гр. Сандански иск с правно основание чл.55, ал.1 пр.2-ро ЗЗД за сумата 214 243.00 евро, ведно със законната лихва върху нея, считано от 7.01.2008 г. до окончателното й изплащане и същото решение е потвърдено в частта, с която искът е отхвърлен за сумата 50 000.00 евро, като решението е постановено при участието на „Синаница МС“ ООД, гр. Сандански като трето лице-помагач на ответното дружество. „Синаница-МВ“ АД /сега с наименование „Синаница ВВ“ АД/, гр. Сандански не изразява становище в настоящото производство, а „Синаница МС“ ООД, гр. Сандански чрез пълномощника адвокат К. Я.-И. е оспорило касационната жалба по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, а в съдебно заседание чрез пълномощника си адвокат Б. Б. признава основателността й. Производството по делото е било спряно с определение № 174 от 31.10.2016 г. на основание чл.292 ГПК като на ОСГТК на ВКС е предложено да постанови тълкувателно решение по противоречиво разрешаван от състави на ВКС въпрос. След приемане на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. по т.д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, производството по делото е възобновено с определение № 88 от 22.05.2019 г. С определение № 419 от 9.10.2019 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК с по въпроса: формира ли решението по уважен частичен иск сила на пресъдено нещо относно правопораждащите вземането на ищеца юридически факти и съответно – относно несъществуването на твърдяните от ответника по частичния иск правоизключващи възражения, касаещи тези факти. Въпросът е относим към изхода на спора, по който Софийски апелативен съд е отчел, че между ищеца и „Синаница МВ“ АД, гр. Сандански има влязло в сила решение, с което на същото като предявеното по настоящото дело основание /чл.55, ал.1, предл.2 ЗЗД/ е уважен частичен иск за сумата 25 562.00 евро и настоящия иск е предявен за разликата до пълния размер и е изложил съображения, че силата на пресъдено нещо е само относно съдебно предявената част от вземането, а вземането по настоящия иск е извън пределите й. Изводите относно основателността на иска са формирани при отчитане твърдението на ищеца в исковата молба за съществуваща устна договореност между страните по спора за предоставяне на заем и плащания на неосъществено основание, поради несключване на писмен договор за заем и становището на ответното акционерно дружество, че признава направените от ищеца плащания за инвестиция в довършителни строителни работи в хотелската сграда; банкови извлечения от сметка, в които като основание за процесните банкови преводи се сочи отпускане на заем за инвестиция в хотел и заключението на съдебно счетоводната експертиза. Изложени са съображения, че валидността на договора за заем за потребление не е обусловена от писмена форма, а е достатъчно простото съгласие, придружено с предаване на сумата. Ако съгласието предхожда предаването, договорните правоотношения по чл.210 ЗЗД възникват с довършването на фактическия състав – предаването на сумата от заемодателя. В случаят договорът е възникнал с прехвърлянето на сумите и заверяване на сметката на ответното АД, поради което плащането от страна на ищеца не е извършено на неосъществено основание. По основанието за допускане на касационно обжалване: Изводите на въззивния съд противоречат на тълкуването по т.2 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. по т.д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, според което решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. По основателността на касационната жалба: По доводите за недопустимост на въззивното решение в частта, с която е разгледана въззивната жалба на „Синаница МС“ ООД. Въззивното производство против първоинстанционното решение в частта, с която е бил уважен предявения иск, е образувано по жалба на третото лице-помагач „Синаница МС“ ООД, гр. Сандански. Ищецът Л. А. М. Х. е поддържал, че въззивната жалба е недопустима, тъй като не са били налице предпоставките на чл.174 ГПК-отм. за встъпване в процеса като подпомагаща страна /правния интерес от встъпването е обоснован с твърденията, че претендираната от ищеца сума представлява внесена вноска от акционера „Синаница МС“ ООД за увеличение на капитала на „Синаница ВВ“ АД, които твърдения противоречат на позицията на ответника, че сумите не са преведени за увеличение на капитала на акционерното дружество, а следователно е налице противоречие между интересите на ответника и на тези на третото лице, което противоречие в резултат на това, че третото лице заявява свои самостоятелни права върху спорното право, а това е основание за главно встъпване чрез предявяване на иск срещу ищеца и ответника, но не и за встъпване като трето лице-помагач/, евентуално, че с влизане в сила на решение № 46 от 26.07.2012 г. по т.д. № 163/2011 г. на ВКС, I т.о. е отпаднал правния интерес от встъпването на „Синаница МС“ ООД като трето лице-помагач на ответника и въззивното производство по неговата жалба е следвало да бъде прекратено. Тези доводи се поддържат и в касационната жалба на ищеца и въз основа на тях се твърди, че въззивното решение в частта, с която е разгледана въззивната жалба на „Синаница МС“ ООД е процесуално недопустимо. Доводите на ищеца за недопустимо конституиране на „Синаница МС“ ООД като трето лице-помагач и недопустимо разглеждане на въззивната му жалба са неоснователни. Нормите на чл.174 и чл.175 ГПК-отм. /чл.218 и чл.219 от действащия ГПК/ уреждат фигурата на третото лице-помагач, като допълнително встъпване и участие в чужд исков процес в защита на свой /на третото лице/ интерес решението да бъде постановено в полза на подпомаганата страна. Интерес от встъпването е налице когато решението може да окаже въздействие върху правното положение на третото лице, включително и при възможност да се затрудни или усложни защитата на претендираните от третото лице права в отношенията му с подпомаганата страна. В хипотеза, в която третото лице претендира самостоятелни права върху спорното право, които вече са предмет на висящ исков процес между него и страната, която иска да подпомага, то главното встъпване е недопустимо и третото лице може да защити правата си по реда на чл.174 ГПК-отм. /чл.218 ГПК/. Именно такъв е и настоящия случай. Претенцията на „Синаница МС“ ООД, че преведените от Л. А. М. Х. суми са в изпълнение задължението на дружеството с ограничена отговорност за увеличение на капитала на акционерното дружество, е била предмет на висящо съдебно производство между „Синаница МС“ ООД и „Синаница ВВ“ АД към момента на конституирането му като трето лице-помагач по настоящото дело в съдебно заседание на 25.06.2008 г. Претенцията на „Синаница МС“ ООД, че сумите са дължимо платени от ищеца на ответника обуславя в изпълнение на задължение на дружеството с ограничена отговорност, обуславя и интереса от встъпването. При наличието на предпоставките на чл.174 ГПК-отм. и с конституирането му „Синаница МС“ ООД е придобило качеството надлежна /подпомагаща/ страна в процеса. В това качество дружеството разполага и със самостоятелно право да подаде въззивна жалба срещу решението на първоинстанционния съд в частта, с която е уважен иска срещу подпомаганата страна. Ирелевантен е факта, че след надлежното конституиране на подпомагащата страна, респ. упражняване правото на въззивна жалба, е постановено влязло в сила решение, с което по спора между „Синаница МС“ ООД и „Синаница ВВ“ АД, са отречени претендираните от „Синаница МС“ ООД права, с които е обоснован и правния интерес от встъпването като трето лице-помагач в настоящия процес. От значение за допустимостта на въззивната жалба, а оттук - и на постановеното във връзка с нея решение, е това, че към момента на постановяване на определението за конституиране са били налице предпоставките на чл.174 ГПК-отм. и „Синаница МС“ ООД е придобило качеството на подпомагаща страна със самостоятелни процесуални права в производството по настоящия иск, а влязлото в сила решение между подпомаганата и подпомагащата страна следва да бъде отчетено при разрешаването на правния спор между главните страни. По доводите относно правилността на въззивното решение: Ищецът претендира връщане на сумата 264 243 евро, предоставени от него на ответното дружество без основание, представляваща разликата до пълния размер на вземането му от 289 805 евро след като с влязло в сила решение по гр.д. № 176/2006 г. на Окръжен съд-Благоевград му е присъдена част от сумата в размер на 25 562 евро. От представените доказателства /банкови и счетоводни документи и съдебно-счетоводна експертиза/ е установено, че чрез преводи ищецът е заплатил на ответното дружество в периода 6.02.2003 г. – 9.10.2003 г. общо 219 805 евро, от които 50 000 евро в брой, като за основание за плащането е посочил „инвестиция в хотел“, а за платената в брой сума от 50 000 евро – „увеличение на капитала“. Представения договор за поръчка и показанията на свидетелката Д. Б. установяват, че чрез нея ищецът е заплатил още 50 000 евро с посочено основание „инвестиция за хотел“ и 20 000 евро без посочено основание. Ответното акционерно дружество е осчетоводило сумите като „увеличение на капитала“. Относно липсата на правно основание ответното дружество да получи сумите е налице сила на пресъдено нещо по влязлото в сила на 9.07.2008 г. решение № 15 от 6.06.2008 г. по гр.д.176 от 2008 г. на Окръжен съд-Благоевград, с което ответното дружество е осъдено да възстанови на ищеца част от получената без основание сума в размер на 25 562 евро. Дължимостта на сумата по това дело е изведена от същите факти, от които ищеца извежда дължимостта и на процесната сума от 264 243 евро и без разграничение на отделните преводи. Следователно влязлото в сила решение е формирало сила на присъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното право, т.е. обедняването на ищеца чрез заплащане по посочените преводи на парични суми и получаването им от ответника без основание, като е преклудирало и незаявените възражения на ответника за наличие на правно основание да получи сумите. Поради това твърденията на ищеца за наличие на преддоговорни отношения за сключване на договор за заем, както и възраженията на третото лице-помагач за наличие на правно основание за получаване на сумите от ответното акционерно дружество не могат да се обсъждат. Въззивният съд, макар да се е произнесъл въз основа на релевираните в исковата молба факти, неправилно е разгледал преклудирани от силата на присъдено нещо доводи, въз основа на които е дал и неправилна правна квалификация на породените между ищеца и ответника правоотношения. Атакуваното решение се явява неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго по съществото на спора. По изложените по-горе съображения /установено плащане от страна на ищеца и получаване на процесните суми от ответника, както и наличието на сила на присъдено нещо относно липсата на правно основание за разместването на имуществения актив/ искът се явява основателен. В касационната жалба ищецът признава, че на 23.04.2015 г. част от задължението е погасено чрез плащане на сумата 5000 лв., равняващи се на 2556.46 евро при фиксиран курс на българския лев към еврото 1.95583 лв. за едно евро, поради което за тази сума искът следва да бъде отхвърлен. Понастоящем ответникът дължи на ищеца сумата 261 686.54 евро, която следва да бъде осъден да плати ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 7.01.2008 г. Ответникът дължи и законната лихва върху сумата 2556.46 евро от датата на предявяване на иска 7.01.2008 г. до датата на плащането в хода на процеса – 23.04.2015 г. На основание чл.78, ал.3 ГПК „Синаница ВВ“ АД дължи на ищеца направените по делото разноски в размер на 39 572.20 лв. /включващи и заплатеното на адвокат М. А. възнаграждение, без заплатеното в касационното производство възнаграждение на адвокат С. С., тъй като съгласно чл.78 ГПК на страната се възстановяват разноски за един адвокат/. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1820 от 7.10.2013 г. и допълнително решение № 724 от 7.04.2015 г., постановени по т.д. № 466 по описа за 2010 г. на Софийски апелативен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА „Синаница ВВ“ АД, седалище гр. Сандански, [улица], ЕИК 101113393 /с предишно наименование „Синаница МВ“ АД/ да заплати на Л. А. М. Х., гражданин на Кралство Н., [дата на раждане] , с постоянен адрес: В. 152а, 4884 MD В., Н., съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.3, офис 3, адвокат М. А. сумата 261 686.54 евро, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска на 7.01.2008 г. до окончателното изплащане, както и законната лихва върху сумата 2556.46 едро за периода от предявяване на иска на 7.01.2008 г. до плащането й на 23.04.2015 г. и разноски за съдебното производство в размер на 39572.20 лв. ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. А. М. Х., гражданин на Кралство Н., [дата на раждане] , с постоянен адрес: В. 152а, 4884 MD В., Н., съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.3, офис 3, адвокат М. А. против „Синаница ВВ“ АД, седалище гр. Сандански, [улица], ЕИК 101113393 /с предишно наименование „Синаница МВ“ АД/ иск за сумата 2556.46 евро, поради погасяване на задължението чрез плащане на 23.04.2015 г. Решението е постановено при участие на „Синаница МС“ ООД, седалище гр. Сандански, [улица], ЕИК 121685471 като трето лице-помагач на ответника „Синаница ВВ“ АД, седалище гр. Сандански, [улица], ЕИК 101113393 /с предишно наименование „Синаница МВ“ АД/. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: