Р Е Ш Е Н И Е
№ 232
Гр. София, 18 февруари 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на четвърти декември през две хиляди и осемнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КЕТИ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
КРАСИМИРА МЕДАРОВА
при участието на секретаря ИЛ. ПЕТКОВА
и след становище на прокурора от ВКП П. ДОЛАПЧИЕВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 643/18 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред ВКС е по глава ХXXІІІ от НПК.
Образувано е по искане /наименувано жалба / на осъдения С. Н. А. за възобновяване на н.ч.д. № 282/2017 г., по описа на Окръжен съд – гр. Благоевград и за отмяна на постановеното по същото дело определение № 743/12.02.2018 г., / потвърдено с определение на Софийски апелативен съд, НО, 5 състав, от 28.03.2018 г. по н.ч.д. № 282/208 г. / с което е оставено без уважение искането на А. за определяне на общо наказание по н.о.х.д. № 100/94 г., по описа на Районен съд – Сандански и по н.о.х.д. № 484/2009 г., по описа на Окръжен съд – Благоевград, като се иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
В искането на осъденото лице се сочи, че неправилно съдът е отказал определяне на общо наказание измежду наказанията по посочените дела, въпреки наличието на законовите предпоставки по чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК за тяхното групиране. Алтернативно се поддържа искане за прилагане на чл.27 от НК.
Отделно от това, в искането се излагат и съображения за възобновяване на едно от делата, по които е отказано определяне на общо наказание, н.о.х.д. № 484/2009 г., по описа на Окръжен съд – Благоевград, а именно – нови обстоятелства, неизвестни по делото, които осъденият описва подробно, като сочи, че в производството пред окръжния съд по настоящото дело е дал подробни сведения за тях, като е поискал Окръжна прокуратура – Благоевград да се самосезира и да възобнови делото. Цитира полученото от прокуратурата постановление за отказ и го анализира подробно. Аналогично искане твърди, че е направил и в производството пред апелативния съд, което му е било отказано и го е мотивирало да подаде настоящото искане.
Пред ВКС осъденият А. се представлява от упълномощен защитник, адв. Б. Б., която поддържа искането на подзащитния си, като го намира за основателно и счита, че следва да се уважи, като се отмени определението на съда, с което е отказано определяне на общо наказание по постановените присъди, както и не е приложен чл.27 от НК. Акцентира върху тезата, че наказанието „доживотен затвор“ също представлява вид „ лишаване от свобода“ и не е пречка за прилагането на чл.27 от НК.
Осъденият А., в лична защита, моли да се зачете предварителното му задържане по делата, считано от месец февруари 2005 г.
В последната си дума поддържа искането за зачитане на предварителното му задържане по двете присъди.
В съдебно заседание пред ВКС, прокурорът от ВКП посочва, че определението на апелативния съд, с което е потвърден отказа за кумулация на присъди е влязло в сила и не подлежи на касационна проверка, като е допустимо да се разглежда искане за неговото възобновяване. Намира това искане за неоснователно, поради липса на предпоставките на чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК по отношение на посочените присъди. Приложението на чл.27 от НК също счита, че не е възможно, тъй като се касае за различни по вид наказания. По изложените съображения счита, че искането следва да се остави без уважение.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди наведените от страните по делото доводи и в рамките на правомощията си, намери следното :
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Направено е в рамките на шест-месечния срок по чл.421, ал.1 от НПК от легитимиран правен субект, насочено е срещу влязъл в сила акт по чл.419 от НПК, който не подлежи на проверка по касационен ред.
Разгледано по същество искането е неоснователно.
С определение № 743/12.02.2018 г., постановено по н.ч.д. № 642/2018 г., по описа на Окръжен съд – Благоевград е оставено без уважение искането на осъдения С. Н. А. за определяне на общо наказание измежду наложените му по н.о.х.д. № 100/1994 г., на Районен съд – Сандански и по н.о.х.д. № 484/2009 г., на Окръжен съд- Благоевград.
С определение № 204/16.04.2018 г., постановено по в.н.ч.д. № 282/2018 г., по описа на Апелативен съд –София, определението на Окръжен съд – Благоевград е потвърдено изцяло. Същото не е било проверявано по касационен ред, тъй като не е от категорията актове, които подлежат на касационна проверка и е влязло в сила на датата на неговото постановяване, 16.04.2018 г.
Контролираните съдилища са направили цялостен анализ на постановените спрямо А. осъждания и са достигнали до законосъобразен правен извод, че по отношение на същите не са налице предпоставките по чл.23, ал.1, вр. чл.25, ал.1 от НК за групиране на определените по тях наказания.
Относно посочените в искането на осъдения присъди, по н.о.х.д. № 100/1994 г., по описа на Районен съд – Сандански и по н.о.х.д. № 484/2009 г., по описа на Окръжен съд – Благоевград, правилно е посочено, че няма основания за определяне на общо наказание, предвид обстоятелството, че деянието по второто дело, което е извършено на 14.12.2004 г., е след влизане в сила на присъдата по първото дело, която е влязла в сила на 15.11.1996 г. и е за деяние, извършено на 20.04.1993 г. В този смисъл липсва една от изискуемите предпоставки за определяне на общо най-тежко наказание по смисъла на чл.23, ал.1 от НК, приложимо и при съвкупност от присъди на осн. чл.25, ал.1 от НК – лицето да е извършило няколко отделни престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. След като престъплението по второто дело е извършено след влизане в сила на присъдата по първото дело, няма законови основания за групиране на наказанията, наложени по тези две присъди.
След като не са налице основания за прилагане на чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК по отношение на цитираните присъди и наложените наказания не могат да бъдат групирани, не може да се обсъжда и общо приложение на чл.59 от НК, което се преценява отделно по всяко едно от делата. В този смисъл искането на осъдения за зачитане на предварителното задържане, постановено по едно от делата при изтърпяване на наказанието по второто дело е напълно неоснователно и лишено от законово основание. Видно от приложеното по делото свидетелство за съдимост на А., предварителното му задържане по н.о.х.д. № 100/1994 г. за времето от 23.11.1994 г. до 28.12.1993 г. е зачетено с присъдата по същото дело.
Не са налице и основания за прилагане на разпоредбата на чл.27 от НК спрямо същите две дела - н.о.х.д. № 100/1994 г., по описа на Районен съд – Сандански и н.о.х.д. № 484/2009 г., по описа на Окръжен съд – Благоевград, тъй като наложените наказания не са от един и същ вид, като само по едно от делата е наложено „лишаване от свобода“. С присъдата по първото дело е определено наказание „лишаване от свобода“, а с присъдата по второто дело – „доживотен затвор“. Разпоредбата на чл.27 от НК може да бъде приложена в случаите когато едно лице е осъдено с влязла в сила присъда на лишаване от свобода, което не е изтърпяло и в срока на изтърпяване на това наказание извърши друго престъпление, за което му се наложи също лишаване от свобода, то второто наказание се присъединява изцяло или отчасти към неизтърпяната част от първото наказание. В текста на чл.27, ал.1 от НК е посочено, че разпоредбата се прилага само когато наказанието по втората присъда е „лишаване от свобода“, а не и когато е наложен друг вид наказание. Доживотният затвор и лишаването от свобода са различни по вид наказания, регламентирани съответно в чл.38а и чл.39 от НК. В този смисъл следва да се разглежда и разпоредбата на чл.38а, ал.3 от НК, съгласно която доживотният затвор може да бъде заменен с лишаване от свобода при наличието на определени предпоставки за това.
Контролираните съдилища са изпълнили в цялост указанията на ТР № 3 /16.11.2009 г. на ОСНК на ВКС, като са извършили цялостна проверка на съдимостта на А. и са подложили на преценка за приложението на чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК всички постановени спрямо него осъждания. Анализът на влезлите в сила присъди, постановени спрямо осъденото лице е довел до правилния извод, че същите не се намират в условия на съвкупност, тъй като деянията са извършени след влизане в сила на всяка предходна присъда, поради което и не са налице основания за определяне на общо наказание по която и да е от тях.
При тези данни относно съдимостта на А. материалният закон е приложен правилно, поради липса на предпоставки за определяне на общо наказание по постановените спрямо него присъди.
Изложените в искането за възобновяване доводи относно н.о.х.д. № 484/2009 г., по описа на Окръжен съд – Благоевград са неотносими към настоящото производство, поради което не следва да бъдат обсъждани. Видно от посоченото в искането на осъдения, претенциите му за възобновяване на делото на друго основание са били предмет на разглеждане от Окръжна прокуратура - Благоевград, която се е произнесла с постановление за отказ.
По отношение на доводите, че едно от делата, предмет на искането за групиране е водено задочно, следва да се посочи, че по делото се съдържа решение на ВКС, № 879/10.01.2006 г., с което е оставено без уважение искане на осъдения А. за възобновяване на производството по н.о.х.д. № 100/1994 г., по описа на Районен съд – Сандански, с правно основание чл.423 от НК, което е окончателно.
С оглед изложеното, искането на осъденото лице за възобновяване на производството по н.ч.д. № 282/2017 г., по описа на Окръжен съд – [населено място] е неоснователно и следва да се остави без уважение, поради липса на допуснати съществени нарушения по чл.348, ал.1 т.1-3 от НПК при постановяване на влязлото в сила определение на съда.
Водим от горното и на осн. чл.422, ал.1, т.5 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. Н. А. за възобновяване на производството по н.ч.д. № 282/2017 г., по описа на Окръжен съд – гр. Благоевград.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ : |