Р Е Ш Е Н И Е                                             № 131 София, 24 март 2010 година      В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на пети март две хиляди и десета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                                             ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                                                                       РУЖЕНА КЕРАНОВА                                                                          при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 659 по описа за 2009 година.   С присъда № 749/04.10.2005 г. по нохд № 1244/04 г. Районният съд-гр. Сливен осъдил подсъдимия Х. А. Д. за две престъпление по чл.211 във връзка с чл.209, ал.1 НК (извършени през м.юли 2003 и и на 17.12.2003 г.) и при условията на чл.54 НК определил наказания за първото – 3 години лишаване от свобода, а за второто – 3 години и 4 месеца лишаване от свобода, и двете наказания при първоначален строг режим на изтърпяване. На основание чл.25 НК СРС определил едно общо наказание на подсъдимия по влезлите в сила присъди по нохд №№ 1897/00 г. и 182/04 г., най-тежкото, а именно 1 година и 6 месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване. По жалба на подсъдимия с решение № 44/30.05.2006 г. по внохд №240/06 г. Окръжният съд-гр. Сливен отменил посочената присъда и върнал делото за ново разглеждане от стадия на досъдебното производство. С присъда № 555/23.06.2008 г. по нохд № 1151/06 г. СРС признал подсъдимия за невинен и го оправдал по предявеното обвинение по чл.211 във връзка с чл.209, ал.1 и чл.26, ал.1 НК. По внохд № 358/08 г., образувано по протест на прокурора, на 28.09.2009 г. СОС отменил оправдателната присъда и вместо нея постановил нова присъда № 5, с която признал подс. Д. за виновен и на основание чл.211 във връзка с чл.209, ал.1, чл.26, ал.1 и чл.54 НК го осъдил на 3 години лишаване от свобода. На основание чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 ЗИНЗС съдът определил първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в затворническо общежитие от закрит тип. Срещу новата присъда е постъпила касационна жалба от подсъдимия, с която се възразява, че същата е материално и процесуално незаконосъобразна и необоснована, като се иска оправдаване. Пред ВКС е направено допълнение по реда на чл.351, ал.3 НПК, като защитата на подсъдимия поддържа жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на оплакванията. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347 НПК, ВКС, І-во наказателно отделение установи: Жалбата е неоснователна. С касационната жалба, която е бланкетна, се релевират основанията по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 НПК. В направеното по реда на чл.351, ал.3 НПК допълнение към жалбата са изложени съображения, с които по същество се оспорва обосноваността на съдебния акт, а тя не е основание от кръга по чл.348, ал.1 НПК. Не се възразява съдът да е нарушил процесуалните правила, регламентиращи дейността му по доказателствата – тяхното събиране, проверка и оценка, а тъкмо тези правила гарантират формалната правилност на изводите му по фактите от кръга по чл.102 НПК. Доколкото все пак в обширното допълнение към основната жалба се коментират показания на свидетели, ВКС не установи, СОС превратно или избирателно да е анализирал тези доказателствени източници. Напротив, разкрито е действителното им съдържание, направен е надлежен анализ на фактите, изводими от тях и въз основа на същите са изградени фактическите констатации. В допълнението избирателно от контекста на съдържимото в разпита на свидетелите, на които се акцентира, се прави собствена оценка, без да се държи сметка, че процесуалния закон не допуска това. С оглед на горното, като установи, че липсва основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК, ВКС извърши проверка за правилното приложение на закона в рамките на установеното от СОС от фактическа страна. Правилно е ангажирана отговорността на подсъдимия за престъпление по чл.211 във връзка с чл.209, ал.1 и чл.26, ал.1 НК. Наложеното наказание не е очевидно несъответно на обстоятелствата по чл.348, ал.5, т.1 НПК и като такова е справедливо. При липсата на която и да било от предпоставките на института на смекчената наказателна отговорност правилно наказанието на подс. Д. е индивидуализирано по реда на чл.54 НК. По вид и в размер на предвидения в закона минимум наказанието е съответно по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 НПК и способствува постигането на целите на наказанието. Водим от горното на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС, І-во наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА нова присъда № 5 от 28.09.2009 г., постановена по внохд № 358/08 г. на Окръжният съд-гр. Сливен.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: