Ключови фрази
Ревандикационен иск * предаване на владение * общинска собственост * недобросъвестно владение * нищожност на делба * придобивна давност * общи части * етажна собственост * отчуждаване


5

Р Е ШЕ Н И Е
№ 712/10
София, 04.02. 2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и десета година в състав:

Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева

При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 371/2009 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
С определение № 891 от 18.08.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 669 от 10.12.2008 г. по в. гр. д. № 570/2008 г. на П. окръжен съд в частта, с която е уважен иск по чл. 108 ЗС, предявен от Общината[населено място] срещу [фирма][населено място].
Касаторът [фирма][населено място] е изложил оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалваното решение - касационни отменителни основания по чл. 281, т.т. 2 и 3 ГПК.
От ответниците Общината[населено място] счита жалбата за неоснователна, областният управител на Област с административен център[населено място] и Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, не са взели становища.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-то г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на иска за ревандикация са избени помещения, които според твърденията на ищеца - Общината[населено място], са отчуждени в полза на държавата от наследниците на Х. Х. Б. през 1987 г. по реда на З. /отм./., а в собственост на общината са преминали на основание пар. 7, т. 3 от ПЗР на ЗМСМА от 1991 г. с влизане на закона в сила на 17.09.1991 г., и с оглед данните по делото, че спрямо обектите не са заявени реституционни претенции и те не подлежат на връщане на наследниците на предишния собственик.
По предявения срещу него иск ответникът, сега касатор, се е позовавал на: 1. договор от 08.12.1997 г. по чл. 212 ЗЗД, с който закупил от С. Х. Б. наследствените права на продавача и тези от починалата му сестра Е. Х. Т., от наследството на Х. Х. Б., и 2. договор от 14.04.1998 г. за доброволна делба с държавата, чрез областния управител, по която дружеството получило 1/3 ид. ч. от складовото помещение. Въведен е и довод, че дружеството е придобило собствеността въз основа на добросъвестно владение, упражнявано в срока по чл. 79, ал. 2 ЗС.
Въззивният съд приел, че към момента на сключване на договорите, съставляващи основание на владението, спорните помещения са били общинска собственост. Дружеството, като недобросъвестен владелец, е могло да придобие правото на собственост с непрекъснато владение в продължение на 10 години, но този срок не е изтекъл до предявяване на иска на 28.03.2006 г. Отделно от това по отношение на спорните обекти давност в определени периоди изобщо не е могла да тече. Така, с нормата на чл. 7, ал. 1 ЗОбС в първоначалната редакция, в сила от 01.06.1996 г. до изменението по ДВ, бр. 96/1999 г., е изключено придобиването по давност на имоти общинска собственост, без оглед вида на собствеността - публична или частна, а с пар. 1 от ЗДЗС - ДВ, бр. 46/2006 г., с последващи изменения съгласно публикацията в ДВ, бр. 105/2006 г. и бр. 113/2007 г., се спира, считано от 31.05.2006 г., давността за придобиване на държавни и общински имоти.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите за вида на установеното от касатора владение и за приложението на пар. 1 от ЗДЗС /ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила от 01.06.2006 г., с последващи изменения/ с оглед възможността да настъпят правните последици на кратката придобивна давност относно спорните по делото помещения.
За да приеме, че касаторът е недобросъвестен владелец и може да придобие имота само чрез 10-годишната давност по чл. 79, ал. 1 ЗС, въззивният съд взел предвид данните, че при сключване на договора от 08.12.1997 г. продавачът С. Б. не е бил собственик на помещенията, тъй като отчуждаването в полза на държавата по реда на З. /отм./ не е отменено, а делбата от 1998 г. е нищожна като сключена без участие на съсобственика - Общината[населено място].
Съгласно чл. 70, ал. 1 ЗС владелецът е дбросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Правната теория приема, че един правен акт може да бъде юридическо основание за добросъвестно владение само ако по своя вид спада към транслативните актове и ако е валиден като конкретна правна сделка. Договорът по чл. 212 ЗЗД за продажба на наследствени права, извършен в нотариално заверена форма, има силата на такова юридическо основание, защото по своя характер той представлява транслативна сделка, която е насочена към прехвърляне на собственост върху даден имот. Актовете, които не са насочени към прехвърляне на собственост, не могат да се окачествят като юридическо основание за добросъвестно владение. Такива са например договорите за делба. При тях по начало се счита, че прехвърляне на имоти не се извършва, тъй като всеки съсобственик е бил притежател на тази част от общия имот, която е получил в деня, в който съсобствеността е възникнала.
За да обоснове юридическо основание на упражняваната от него фактическа власт, касаторът се е позовал на договор за продажба на наследствени права и на договор за делба.
Договорът на продажба на наследство има за предмет съвкупността от права и задължения, придобити по реда на наследяването и обхваща само онова, което продавачът е имал в качеството на наследник към момента на откриване на наследството. Предмет на договора от 1997 г. са притежаваните от продавача и от сестра му наследствени права от наследството на Х. Б.. Въз основа на този придобивен способ купувачът - дружеството-касатор, е станал собственик на идеална част от имуществото, равна на обема права, притежавани от продавача. Тъй като продажбата не обхваща и на частите на останалите сънаследници, не може да се приеме, че е налице разпореждане в законоустановената форма, от несобственик, без пробретателят да знае, че праводателят му не е собственик. Затова и договорът от 1997 г. за покупко-продажба на наследство не може да послужи като правно основание на добросъвестно владение.
Договорът за делба от 1998 г. не съставлява транслативен акт и затова не е юридическо основание на добросъвестно владение. Но дори да се приеме обратното, в случая делбата не е валиден правен акт, тъй като е извършена без участието на съсобственика, каквато към релевантния момент е била Общината[населено място], и поради това е нищожна съгласно чл. 75, ал. 2 ЗН. Нищожният правен акт не е основание за добросъвестно владение.
При това разрешение на първия от въпросите, по които е допуснато касационно обжалване - за вида на упражняваното от касатора владение, не се налага поизнасяне по втория въпрос - за приложението на пар. 1 от ЗДЗС /ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила от 01.06.2006 г., с последващи изменения/ с оглед възможността да настъпят правните последици на кратката придобивна давност относно спорните по делото помещения. Като недобросъвестен владелец дружеството е могло да придобие правото на собственост с непрекъснато владение в продължение на 10 години, но този срок не е изтекъл до предявяване на иска на 28.03.2006 г. Затова и оплакванията за неправилно приложение на материалния закон - чл. 79, ал. 2 ЗС, развити в касационната жалба, са неоснователни.
Касаторът поддържа и довод за недопустимост на предявения иск и на постановеното по него решение, който се състои от две части.
В първата си част доводът е неоснователен. Не е допуснато нарушение на основното правило, че съдебният акт по съществото на заявения за разрешаване гражданскоправен спор следва да се постанови само по искова молба, отговаряща на изискванията за надлежно упражняване на правото на иск /чл. 98 и 99 ГПК-отм./. Въззивното решение е съобразено и с вмененото на съда задължение да даде защита на субективното материално право само в онези рамки и по онзи начин, който е поискан от ищеца. Неоснователно се твърди, че липсва яснота относно претенцията на ищеца; че искането за ревандикация на избени помещения, преустроени като част от търговски обект: кафе-сладкарница, води до нередовност на искова молба, съответно, че се иска предаване на идеални части от търговски обект. Така заявено, искането пояснява какъв е предемтът на делото и е свързано с извършените промени в обекта в периода от одържавяването до предявяването на иска.
Във втората част са развити доводи, поддържани и в предходните инстанции, свързани със състоянието на спорната вещ понастоящем. Касаторът счита, че избените помещения не са самостоятелни и не могат да бъдат предмет на иск по чл. 108 ЗС и че се иска предаване на владението на реална част от обект /функциониращо като цяло заведение/ от един съсобственик на друг съсобственик. Тези доводи са всъщност оплакване по правилността на обжалваното решение във връзка с наличието на самостоятелна вещ, която да бъде предмет на иск за ревандикация, и именно в този аспект следва да бъдат разгледани.
Спорните по делото обекти са разположени в сутеренния етаж на жилищна сграда, в която има още партерен етаж и жилищни етажи. Върху частта от партерния етаж, състоящ се от дюкяни /магазини/, която е била отчуждена по ПМС № 60/1975 г., и върху жилищния етаж и частта от дворното място, одържавени по ЗОЕГПНС, правото на собственост е възстановено на наследниците на Х. Х. Б., починал на 08.10.1968 г.
По реда на З. /отм./ със заповеди № РД-15-472 и № РД-15-473 от 25.03.1987 г. от наследниците на собственика са отчуждени жилищен етаж и три избени помещения, с площ /според описанието в документите по отчуждителното производство/ от 14.72 кв. м., 57.12 кв. м. и 8.82 кв. м., както и 1/2 ид. ч. от таван. По силата на отчуждаването имотът е станал държавна собственост, а при липса на заявени искания за възстановяване и съгласно пар. 7, т. 3 от ПЗР на ЗМСМА, с влизане в сила на закона, е преминал в собственост на общината.
Правото на собственост върху главната вещ се отчуждава със съответните към нея принадлежности. След като по делото няма данни кои от избените помещения са принадлежали към съответните етажи, те следва да се третират като общи части, макар етажната собственост да е възникнала едва с одържавяването на единия етаж през 1949 г. Затова с възстановяването на правото на собственост върху този етаж ex L., по силата на З., в патримониума на наследниците на собственика е възстановена и съответната идеална част от избените помещения, отчуждена по ЗОЕГПНС. Същевременно, макар избените помещения да са описани като отчуждени в полза на държавата в актовете по З. /отм./, държавата е придобила собствеността само върху частта от тях, останала в собственост на наследниците на Х. Х. Б. след отчуждаването по ЗОЕГПНС.
От изложеното следва извод, че с договора от 1997 г. касаторът е придобил право на собственост върху съответна идеална част от възстановените дюкянски или магазинен етаж, от жилищния етаж и от избените помещения, предмет на одържавяване по ЗОЕГПНС. Ето защо основателно се поддържа от касатора, че обектът по исковата молба се е притежавал в съсобственост между страните по делото.
Същевременно реалното съществуване на определена вещ е предпоставка освен за възстановяване на собствеността върху нея, но и изобщо за съществуването на някакво вещно върху нея. Това е така, защото без обект, към който да са насочени, е невъзможно възникването и упражняването на вещни права. Собствеността като вещно право винаги се свързва с реалното съществуване на конкретна вещ като обект, по отношение на който субектът на правото влиза в правоотношения с други лица. Ето защо в настоящия случай, за да се разреши спорът за собственост, следва да се отговори на въпроса дали описаният в исковата молба имот съществува реално, т. е. като отделна, самостоятелна вещ. В тази връзка не може да се възприеме доводът на ответника по касация за правна ирелевантност на извършените върху обекта промени. По делото е установено, че избите, върху които ищецът е притежавал идеална част от собствеността, са завзети от касатора и присъединени изцяло в обема на изградения търговски обект - кафе-сладкарница. Приетите по делото заключения на вещите лица са обсъдени от окръжния съд и от тях е установено, че въз основа на одобрен от общината архитектурен проект от 1998 г. е извършено преустройство в магазинния /партерен/ етаж и в сутеренния етаж, в който са разположени избите, в резултат на което е създаден, разположен на две нива, един търговски обект - кафе-сладкарница. След като е изцяло интегрирана в обема на функциониращото като цяло заведение, спорната по делото част се счита за присъединена към възстановената част от магазинния етаж по силата на правилото на чл. 97 ЗС. Двата етажа са претърпели съществени промени, естеството на които не позволява отделянето на спорната част като самостоятелен обект. Същественият и важен за спора извод е, че понастоящем не съществуват като самостоятелна вещ описаните в исковата молба избени помещения. Искът по чл. 108 ЗС за ревандикиране на такава вещ е неоснователен.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че обжалваното решение е неправилно. Налице е касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК и тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, делото следва да се реши по същество от Върховния касационен съд. Искът за ревандикация на вещ, претендирана като общинска собственост, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
В диспозитива на съдебния акт следва да се запише, че решението е постановено при участието на държавата като трето лице-помагач на ответника-касатор.
По отношение на ответниците П. Г. Д., Б. Г. Д., Х. В. Б., Е. С. Б., Л. Б. Д. и К. Я. Д. решението е влязло в сила като необжалвано.
С оглед изхода на делото и предвид направеното искане, на касатора следва да се присъдят разноските за водене на делото във всички инстанции в размер на 3 180 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивното решение № 669 от 10.12.2008 г. по в. гр. д. № 570/2008 г. на П. окръжен съд в частта, с която е уважен иск по чл. 108 ЗС, предявен от Общината[населено място] срещу [фирма][населено място], и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Общината[населено място] срещу [фирма][населено място] иск за ревандикация на избени помещения в триетажна сграда, находяща се в[населено място], [улица], имот пл. № 5130 от кв. 116а, преустроени като част от търговски обект: кафе-сладкарница, с площ от 44.60 дка, и обособени като сепаре с площ от 12.60 кв. м. и помещение за инсталации и съхранение на инвентар с полезна площ от 32.00 кв. м.
Решението е постановено при участието на държавата като трето лице-помагач на [фирма][населено място].
ОСЪЖДА Общината[населено място] да заплати на [фирма][населено място] 3 180 /три хиляди сто и осемдесет лв./ лева - разноски за водене на делото във всички инстанции.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: