РЕШЕНИЕ № 181 София, 12.07.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на шести юни две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при секретаря АНИ ДАВИДОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело №360/2016 година. Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба.,вх.№33806/25.11.2015 г. подадена от адв. С. Н. – процесуален представител на ищеца Т. Г. П., против въззивно решение №1557/05.10.2015 г. по гр.д.№2364/2015 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, V въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение №2712/14.7.2015 г. по гр.д.№2821/2015 г. по описа на Пловдивския районен съд, XI граждански състав, с което са отхвърлени предявените от Т. Г. П. от [населено място] против Регионален инспекторат по образование – П., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1 и 2 КТ. Въззивният съд е приел, че разпоредбата на чл.333, ал.3 КТ е неприложима и не е налице закрила за ищеца, предвид обстоятелството, че синдикатът, в който той е членувал и е заемал длъжността „секретар“ не е формирал структура в Р.-П.. По съществото на основанието за прекратяване на трудовия договор окръжният съд е стигнал до извод, че е налице валидно съкращаване в щата, като функциите от длъжността на ищеца са преминали към други длъжности, с които е налице само частично припокриване на дейността. Съдът е приел съща така, че останалите възражения на жалбоподателя – ищец, са неотносими към спора, поради което не са обсъдени, и е извършено препращане към мотивите на първата инстанция, на основание чл.272 ГПК. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК по процесуалноправният въпрос „Дали въззивният съд е длъжен да изложи собствени фактически и правни констатации по делото(мотиви)или на основание чл.272 ГПК може само да препрати към мотивите на първоинстанционния съд ?“. Върховният касационен съд, състав на ІV за да се произнесе по поставения въпрос намира следното: По въпроса е налице съдебна практика по чл.290 ГПК, съгласно която изискването на излагане на мотиви към съдебното решение е уредено от самия процесуален закон – чл.236, ал.2 ГПК. Същевременно разпоредбата на чл.272 ГПК дава възможност на съда, когато потвърждава първоинстанционното решение да препрати към мотивите на първоинстанционния съд, но да мотивира своето решение. В посочения смисъл са редица решения на върховната съдебна инстанция, представени с изложението на касационния жалбоподател, а именно: решение №324/22.4.2010 г. по гр.д.№1413/2009 г. на ВКС, IV г.о.; решение №990/24.3.2010 г. по гр.д.№47/2009 г. на ВКС, I г.о., решение №157/08.11.2011 г. по т.д.№823/2010 г. на ВКС, II т.о., и други. По касационната жалба. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение с оглед навадените в исковата молба доводи и изложеното във въззивното решение на Пловдивския окръжен съд. Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове, както и евентуално за връщане делото за ново разглеждане от окръжния съд. Претендират се разноски за всички инстанции. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представителна касационния жалбоподател – адв. С. Н.. Ответникът по касационната жалба – Регионален инспекторат по образованието – П., посредством процесуалния си представител – главен юрисконсулт И. М., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. В съдебно заседание отговорът се поддържа от главен юрисконсулт М., която депозира и писмена защита. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид отговора на поставения въпрос, писмения отговор на процесуалния представител на ответника по жалбата, становищата на процесуалните представители на страните, изразени в съдебно заседание, писмената защита на ответника по касация и на основание чл.290 ГПК, намира следното: С оглед отговора на поставения въпрос обжалваното решение е неправилно. Законосъобразно и обосновано Пловдивският окръжен съд е приел, че ищецът – касационен жалбоподател, не се ползва от закрилата по чл.333, ал.3 КТ. Изводите на съда са съобразени изцяло с цитираната правна норма, тъй като се касае до синдикална организация, в която касационния жалбоподател заема ръководна длъжност, но тази организация няма структурно звено в предприятието. Неправилно обаче е решението на въззивния съд по останалите наведени от жалбоподателя оплаквания. В противоречие с цитираната по-горе практика на ВКС по чл.290 ГПК, Пловдивският окръжен съд се е задоволил да направи само краен извод за наличие на предпоставките по чл.328, ал.1, т.2, предл. 2 КТ, позовавайки на сравнителен преглед, без да обоснове наличието на цитираното в решение различие между длъжностите. Препращането по чл.272 ГПК към мотивите на първата инстанция не обосновава и крайният извод за неотносимост към спора на останалите възражения на жалбоподателя, при положение, че районния съд е изложил подробни мотиви към тях. Изложеното налага отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. С оглед направените искания за присъждане на разноски, настоящият състав на ВКС, IV г.о., намира, че произнасяне по тях не следва да се извърши в настоящото производство, а това следва да стане след постановяване на новото въззивно решение. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1, предложение трето от ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение №1557/05.10.2015 г. по гр.д.№2364/2015 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, V въззивен граждански състав, по касационна жалба.,вх.№33806/25.11.2015 г. подадена от адв. С. Н. – процесуален представител на ищеца Т. Г. П.. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: