6 РЕШЕНИЕ В ИМЕТО НА НАРОАД № 107 гр. София, 16.11.2020 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА при секретаря Лилия Златкова като изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т.д. № 2448 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. П. Д. С. и А. Д. Д. обжалват решение № 1298 от 31.05.2019 г. по гр.д. 5596/18 г. на Апелативен съд – София, допълнено на основание чл. 248 от ГПК с определение № 2941 от 09.09.2019 г., в частта, с което е отменено частично решението на Софийски градски съд и вместо него са отхвърлени исковете в обжалваната част относно отхвърляне на исковете им срещу „ОЗК Застраховане“ АД с правно основание чл. 226 от КЗ отм за разликата над 54 000 лв за П. Д. С. и над 42 000 за А. Д. Д., както и законната лихва от датата на увреждането. Оспорват изводите на въззивния съд относно намаляване на обезщетението за неимуществени вреди. Считат, че обезщетението, определено от първоинстанционния съд е в съответствие с практиката на съдилищата по чл. 52 от ЗЗД и било съобразено с всички обстоятелства възраст, социални контакти, емоционална връзка. Оспорват и определения размер на съпричиняване от 40 %. Молят да се отмени решението в обжалваната част. Ответникът „ОЗК застраховане“ АД оспорва касационната жалба. Счита, че определените обезщетения съответстват на основание чл. 52 от ЗЗД, така както е разяснено взадължителната и константна практика на ВКС и ВС. Относно процента съпричиняване, същият бил правилно определен. Моли да не се уважава касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК по следния правен въпрос: относно критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост и съответствието му със задължителната практика, на ВС на Р България, изразена в ППВС 4/68 г. Съгласно посочената задължителна практика на ВС на Р България по тълкуване на чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди, причинени от непозволено увреждане се определя по справедливост. Понятието справедливост не е абстрактно понятие. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да прецени конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които определят паричния му еквивалент. Примерното изброяване на критерии в посочения тълкувателен акт включват начин на извършване на непозволеното увреждане, обстоятелствата, при които е извършено, възрастта на увредения, отношенията между пострадалия и претендиращите неимуществени вреди, както и конкретните обстоятелства за всеки случай. В практиката на ВКС, израз на която са: решение № 202 от 16.01.2013 г., по т.д. № 705/12 г., решение № 104/25.07.2014 г. по т. д. № 2998/2013 г. на І ТО на ВКС; решение № 114/03.11.2014 г., по т. д. № 1053/2012 г. на ІІ ТО; решение № 4/03.08.2015 г., по т.д. № 40/2014 г. на ІІ ТО.; решение 172 от 11.1.2017 г. по т.д. 2140/17 г. 2 ТО на ВКС и други, е прието, че при определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди, резултат от причинена смърт, от значение са и възрастта на увредения, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, като от значение са и редица други обстоятелства, установени в конкретния случай, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. Само установените по делото конкретни обстоятелства са от значение. Също така релевантни за определяне на конкретния размер на обезщетенията е и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз, на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. Обезщетението на основание чл. 52 от ЗЗД, за да е определено по справедливост, трябва да е съответно съизмеримо с техния действителен размер, т.е. да е онзи своеобразен паричен еквивалент на конкретното неблагоприятно въздействие върху лицата, претърпели вредите. В случая въззивният съд е приел, че е осъществен фактическият състав на отговорност на основание чл. 226 от КЗ отм. Приел е наличие на сключен договор за застраховка по риска „гражданска отговорност“ с „ОЗК Застраховане“ АД относно водача на автомобил рег. [рег.номер на МПС] . Както и наличието на противоправно деяние от страна на водача на автомобила Р. Д. М., изразяващо се в неспазване на правилата за движение по пътищата, причинили смъртта на Д. А. Д.. Въззивният съд е приел, че размерът на обезщетенията следва да е в размер на 90 000 лв за П. С. и 70 000 лв за А. Д. за претърпените от тях неимуществени вреди, причинени от смъртта на баща им Д. А. Д.. След като е преценил размера на обезщетението за неимуществени вреди, е определил наличие на съпричиняване по направеното възражение от застрахователя. Счел е, че обезщетението следва да се намали с 40 % доколкото починалият при пътно-транспортното произшествие не е спазил правилата за движение по пътищата. Също така е приел, че исковете са основателни за 54 000 лв за П. С. и 42 000 лв за А. Д.. Приел е, че всеки от предявените искове за разликата над тези размери е неоснователен. В настоящия случай въззивният, съд след обсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност, е приел, че критериите, релевантни за определяне размера на следващото се обезщетение на ищците, са възрастта на починалия баща, възрастта на децата, липсата на непрекъсната връзка между децата и бащата, отдалечеността им, рядкото виждане с П. С. и отсъствието на такова с А. Д. за последните 10 години, като с последната дори не е поддържала контакт по телефона с баща си, както и обществено-икономическите обстоятелства в страната, релевантни за определяне на икономическия еквивалент на следващото се обезщетение, израз, на която са лимитите на застрахователните обезщетения. Както бе посочено по-горе, при приложение нормата на чл. 52 от ЗЗД, е от значение да се приложат както посочените критерии в задължителната практика на ВКС, така и специфичните критерии за всеки случай, наведени от страните, които съдът съобразява, за да определи паричния еквивалент на обезщетението за неимуществени вреди. В случая въззивният съд не е дооценил критериите, а именно начина на настъпване на непозволеното увреждане - обстоятелството, че е прегазен от товарния автомобил на пътя, като и друг, насрещно движещ се автомобил също е преминал върху него. Освен това не е отдадено значение в достатъчна степен възрастта на пострадалия наследодател на ищците – 66 г. , с оглед на която животът му е прекъснат внезапно и несвоевременно. Не е отчетена невъзвратимостта на ситуацията в живота на децата на починалия. Отчитайки възрастта и физическата отдалеченост на родителя с децата, не е дооценил, емоционалната връзка, която съществува между родители и деца, въпреки живота им в различни държави, в случая на ищцата А. Д., различните градове в случая на П. С.. Също така и душевната драма и тревога, която са преживели от смъртта му, скръбта, която са чувствали и изразили. Обстоятелства, които са доказани по делото. По този начин въззивният съд неправилно е приложил нормата на чл. 52 от ЗЗД, това е довело до допуснато нарушение на материалния закон, съобразно задължителното и трайно тълкуване на ВКС, което е основание за отмяна на решението на въззивния съд в частта, с която е отхвърлен иска до напълно предявения размер, частично. Действително от значение са посочените от въззивния съд установени по делото обстоятелства, а именно, че между бащата и децата не е изградена битова общност, че П. С. и бащата са се виждали не много често, а с А. не се е виждал последните 10 години. Тези посочени факти рефлектират и върху обстоятелството, че следва да се определи съответен размер на обезщетението за неимуществени вреди, преценявайки нередовните контакти между децата и баща им, липсата на връзка между А. и баща й последните години. Но едновременно с това, настъпилата смърт е причинила невъзвратимост на отношенията, която също следва да се прецени. Дълбокото им съжаление, скръбта след смъртта на бащата, установена от разпита на свидетелите по делото. Пътно-транспортното произшествие е настъпило на 17.02.2015 г. Поради това и обезщетението е определено от въззивния съд в посочените размери от 90 000 лв и 70 000 лв. Но тези размери не са съобразени с посочените признаци, релевантни според разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Поради това не е точно приложена тази норма и това е нарушение на материалния закон, обуславящо извод за неправилност, основание за отмяна съгласно чл. 281, т. 3 от ГПК. Поради липса на необходимост от извършване на други процесуални действия, на основание чл. 293 от ГПК, следва да се отмени и да се реши по същество. При преценка на посочените конкретни обстоятелства настоящият съдебен състав намира, че обезщетението на основание чл. 226 от КЗ отм на П. С., следва да е 100 000 лв, като се отчете съпричиняване от 40 % следващото се обезщетение е в размер на 60 000 лв. По отношение на А. Д. 80 000 лв, което да се намали с 40 % или 48 000 лв. Не могат да се споделят оплакванията, посочени в касационната жалба относно неправилно определения размер на съпричиняването съобразно правилото на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Въззивният съд правилно е приложил нормата, след като е установил правилно фактите по делото. Обосновано е приемането на определения процент съпричиняване, доколкото, е установено пресичане на второкласен път, в тъмната част на денонощието, на неразрешено място и допринесъл за настъпването на непредотвратимия удар. Налице е пряка причинно-следствена връзка нарушението, извършено от пострадалия и вредоносния резултат, тъй като с нарушението е създал предпоставки и пряко е допринесъл за настъпване на резултата. В този смисъл е налице спазване на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, така както е разяснена при нейното тълкуване в задължителната практика на ВС и ВКС т. 7 от Постановление на Пленума на ВС 17/63 г. и трайна практика на решения, израз на която са решенията по т.д. решение № 206 от 12.03.2010 г. 35/09 2 ТО , решение № 98 от 24.6.2013 г. по т.д. 596/12 – 2 ТО, решение № 16 от 4.2.2014 г. по т.д. 1858/13 г, решение № 92 от 24.7.2013 г. по т.д. 540 12 г, решение № 45 от 15.4.2009 г. т.д. 525/08, съгласно, което обезщетението за неимуществени вреди следва да се намали когато пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите, като е налице пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. В случая въззивният съд при правилна преценка на доказателствата, е оценил и установените факти по делото, приемайки, че пострадалият наследодател на ищците с поведението си е създал предпоставки за причиняване на деликта и поведението му е в пряка причинно-следствена връзка с причинените вреди. В този смисъл, изложените основания в касационната жалба са неоснователни. По изложените съображения ще следва да се отмени частично решението, за разликата над 54 000 лв до 60 000 лв за П. и за разликата над 42 000 лв до 48 000 лв, както и за присъдените на ответника разноски, направени пред първоинстанционния и въззивния съд за сумата над 1 777,27 лв. В останалата част касационната жалба е неоснователна, решението следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд Р Е Ш И ОТМЕНЯ решение № 1298 от 31.05.2019 г. по в.гр.д. 5596/18 г., Апелативен съд - София в частта, в която след частична отмяна на решение № 5096 от 25.7.1998 г. по гр.д. № 13 341 /17 г., СГС, 1 – 2 състав, са частично отхвърлени предявените от П. Д. С. и А. Д. Д. срещу „ОЗК Застраховане“ АД искове с правно основание чл. 226 от КЗ отм. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Д. Д. на П. Д. С. за разликата над 54 000 лв до 60 000 лв и на А. Д. Д. за разликата над 42 000 лв до 48 000 лв , както и в частта за следващите се разноски на ОЗК „Застраховане АД“ над 1 777,27 лв и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА ОСЪЖДА „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на П. Д. С., ЕГН [ЕГН], съдебен адрес [населено място], [жк], вх. Д, ап. 104 адв. С. И. Р. сумата от 6 000 лв, над присъдените 54 000 лв и на А. Д. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място], [жк], вх. Д, ап. 104 адв. С. И. Р. - 6 000 лв над присъдените 42 000 лв., ведно със законната лихва от 17.02.2015 г. до окончателно изпълнение на задължението, обезщетения за причинените им неимуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП на 17.02.2015 г. в [населено място] чифлик на път ВП II-62, в района на 9 км, + 50 м, при което е причинена смъртта на баща им Д. А. Д.. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „ОЗК Застраховане“ АД за присъждане на разноски за първоинстанционното и въззивното производство за разликата над присъдените с решението, допълнено с определение по чл. 248 от ГПК размер от 1 777,27 лв., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част. Решението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: