О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 210 София, 12.04.2022 година Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1116/2021 година Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на “Евъргрийн Пропъртис” ЕООД, [населено място] срещу решение № 260004 от 18.01.2021 г. по в. т. д. № 37/2020 г. на Пловдивски апелативен съд, потвърждаващо решение № 201 от 06.04.2017 г. по т. д. № 158/2015 г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от дружеството-касатор срещу Г. Е. Т. от [населено място] иск с правно основание чл. 145 ТЗ за сумата 107 693.74 лв. – представляваща обезщетение за вреди от липсваща касова наличност. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Според него, съдът неоснователно е приел, че липсващата сума, осчетоводена като касова наличност, непременно е следвало да се намира в конкретен касов шкаф (сейф), без да съобрази твърдението в исковата молба, че претенцията е за извършени касови тегления от сметките на дружеството без представяне на документи за начина, по който са разходвани сумите. В касационната жалба са развити подробни съображения в подкрепа на тезата, че именно ответникът, в качеството му на освободен управител носи единствена, пълна и безусловна отговорност за касовата наличност, разбирана като пари в наличност, а не като физическо местонахождение, както и че същият не е изпълнил задължението си да предаде на дружеството тази сума. Като обосноваващ допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е посочен въпросът: „Отнемането на свободния достъп на освобождавания управител до офиса на дружеството, освобождава ли го от задължението му за предаване на касовата наличност като парична сума, за която отговаря“. По отношение на този въпрос се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, аргументирано с липсата на детайлна нормативна регламентация на същия и на съдебна практика по него. Ответникът по касация – Г. Е. Т. от [населено място] – не заявява становище нито по допускане на касационното обжалване, нито по основателността на касационната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. Атакуваното решение е постановено при новото разглеждане на делото, извършено след отмяна на първото въззивно решение с решение № 125 от 15.01.2020 г. по т. д. № 1204/2018 г. на ВКС, II т. о. За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен единият от обективно съединените искове по чл. 145 ТЗ, предявени от “Евъргрийн Пропъртис” ЕООД, [населено място] срещу Г. Е. Т. от [населено място], а именно – иска за сумата 107 693.74 лв., представляваща обезщетение за вреди от липсваща касова наличност, въззивният съд е споделил извода за недоказана пряка причинно-следствена връзка между липсата на посочената сума като касова наличност и дейността на ответника в качеството му на управител на дружеството. Този извод е формиран, като са съобразени следните обстоятелства: Решението за освобождаване на Г. Е. Т. като управител на “Евъргрийн Пропъртис” ЕООД е взето на 13.05.2014 г., а е вписано в регистъра на 19.05.2014 г.; Ответникът е бил изгонен от офиса на дружеството, където се е намирала касата и му е отнет достъпът до същия още на 10.05.2014 г., което се установява от показанията на новоизбрания управител на дружеството, разпитан като свидетел по делото; При освобождаването на ответника не е бил изготвен приемо-предавателен протокол, за да се установи, че липсата е била факт към тази дата. С оглед на това, съдебният състав е счел, че липсата на касовата наличност в претендирания размер не може да бъде свързана с освободения управител, тъй като тя би могла да е настъпила в периода след изгонването му от офиса на дружеството. Независимо от горния извод, за пълнота на изложението въззивният съд е преценил като неоснователен доводът на ищеца, че извършените от ответника тегления от банковата сметка на дружеството, въпреки касова наличност за поемане на текущите разходи на дружеството през исковия период, не обосновава извод за увреждане по съображения, че с тези тегления математически касовата наличност се е увеличила и реално изтеглените суми са взети предвид при определяне на същата към края на счетоводната година и началото на следващата. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Единственият поставен от касатора въпрос не може да бъде определен като отговарящ на общото изискване за допускане на касационния контрол, предвидено в чл. 280, ал. 1 ГПК и разяснено в задължителната съдебна практика – т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19..02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Въпросът няма характер на обуславящ за изхода на делото, тъй като не съответства на мотивите на обжалвания акт. Въззивният съд не е приел, че отнемането на свободния достъп на освободения управител до офиса на дружеството „го освобождава от задължението му за предаване на касовата наличност като парична сума, за която отговаря“, в какъвто смисъл е поставен въпросът. Направеният от него извод е, че не е доказана причинната връзка между действията на управителя и констатираната след освобождаването му липса на касова наличност в претендирания с исковата молба размер, т. е. че не е доказан единият от елементите от фактическия състав за реализиране на специалната деликтна отговорност по чл. 145 ТЗ. Това обаче е въпрос, касаещ правилността на въззивното решение, която е извън обхвата на преценката, осъществявана в производството по чл. 288 ГПК. Поради отсъствието на задължителното условие по чл. 280, ал. 1 ГПК не следва да се обсъжда наличието на двете кумулативни предпоставки на заявеното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 260004 от 18.01.2021 г. по в. т. д. № 37/2020 г. на Пловдивски апелативен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: