1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 929 гр.София, 12.12.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети декември през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 6720 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по подадена частна касационна жалба от [фирма], чрез адв.Р. Г., срещу определение № 15224 от 18.07.2014г., постановено по възз.ч.гр.д. № 9717/2014г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 14.02.2014г. по гр.д.№33436/2012г. на Софийски районен съд. С първоинстанционното определение е оставена без уважение молбата на страната за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. Жалбоподателят счита обжалваното определение за неправилно и моли за неговата отмяна. В представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационното обжалване се търси в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: 1) задължен ли е въззивният съд да изготви собствени мотиви в постановения от него съдебен акт или изцяло може да препрати към мотивите на първоинстанционния съд; 2) какви са правомощията на въззивния съд по отношение на правната квалификация, дадена от първоинстанционния съд, досежно релевантен за спора въпрос, от чието разрешаване завиди изхода на конкретното производство. Ответникът по жалбата - К. П. П., представляван от адв. Л. Д., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема следното: С определение от 14.02.2014 г. по гр.д. № 33436/2012 г. по описа на Софийски районен съд, постановено по реда на чл.248 ГПК, е оставена без уважение молбата на ответника [фирма] за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските. Съдът е приел, че изложените в молбата по чл.248 ГПК съображения са свързани с правилността на решението, срещу което е подадена въззивна жалба. В. съд е потвърдил определението на районния съд, като е споделил изцяло мотивите му и е препратил към тях на основание чл.272, вр.278, ал.4 ГПК. Същевременно, видно от приложенията към делото, производството по въззивната жалба е висящо пред СГС. Върховният касационен съд, състав на IV г.о., намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение, предвид евентуална недопустимост на съдебния акт, за която съдът е длъжен да следи и служебно / ТР №1/2009 г. на ОСГТК/. Съгласно разпоредбата на чл.248 ГПК страната може да иска от съда да допълни, или да измени постановеното решение в частта за разноските, когато липсва присъждане изобщо, или разноските са погрешно изчислени, респ. направено е искане за намаляването им. В случая, искането за изменение на решението в частта за разноските се основава на твърдение за неправилно определяне на правната квалификация на заведените искове и оттам – за неправилно приложение на разпоредбите на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Същевременно, производството по въззивната жалба срещу решението на РС е висящо пред СГС и не е приключило с решение. Преди да се разреши въпросът за отговорността за разноски, респ. за неправилното им определяне с първоинстанционното решение, обуславящо е произнасянето на съда по предявените искове. В зависимост от изхода на делото, се разрешава и в тежест на коя страна и в какъв размер ще бъде възложена отговорността за разноски. Поради това, като се е произнесъл по частната жалба, имаща за предмет първоинстанционното решение в частта му за разноските, преди да разгледа въззивната жалба, СГС се е произнесъл преждевременно и е постановил недопустим съдебен акт. Производството по подадената частна жалба, тъй като има за предмет решението на съда в частта за разноските, е следвало или да бъде обединено с това по въззивната жалба срещу решението на СРС, или да бъде спряно до разрешаване на спора по предявените искове. Постановяването на съдебен акт по въпроса за отговорността за разноски, преди да се разреши главния спор между страните, е недопустимо процесуално действие на съда. Поради това, атакуваното определение следва да се обезсили. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 15224 от 18.07.2014г., постановено по възз.ч.гр.д. № 9719/2014 г. по описа на Софийски градски съд. ОБЕЗСИЛВА определение № 15224/18.07.2014 г., постановено по възз.ч.гр.д. № 9719/2014 г. по описа на Софийски градски съд. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за извършване на следващите се процесуални действия. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.