9 Р Е Ш Е Н И Е № 60054 [населено място],15.07.2021г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в открито заседание на двадесет и шести април, през две хиляди двадесет и първа година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ с участието на секретаря Ангел Йорданов, като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1802/2019 год. и за да се произнесе съобрази следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на «Фотон Средец» ЕООД против решение № 790/08.04.2019 г. по т.д.№ 771/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 4234/26.06.2018 г. по гр.д.№ 268/2015 г. на Софийски градски съд, в частта, с която Държавата, представлявана от Министъра на финансите, е осъдена да заплати на «Фотон Средец » ЕООД, на основание чл.59 ал.1 ЗЗД, сумата от 142 710,45 лева, с която ищецът е обеднял без основание, за сметка на обогатяването на ответника, като получена от Държавата, на основание на обявения за противоконституционен чл.35а ал.2 ЗЕВИ, чрез удържане на 20 % от стойността по дължима на ищеца цена за закупена електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, по 8 фактури. Вместо това е отхвърлен иска, като неоснователен. Неправилен касаторът намира извода на съда, че следва да се съобрази с действието на последващо отменения като противоконституционен чл.35а ал.2 ЗЕВИ, през процесния период 01.01.2014 г . – 09.08.2014 г., поради което е било налице основание за удържането на сумите. Основно съображение на касатора е , че съдът не е съобразил липсата на фактическо основание за заплащане на събраната « такса » , на основание чл.35а ал.2 ЗЕВИ , тъй като срещу същата не е поискал, нито му е предоставена услуга. От страна на публичната власт нему не е предоставено нищо, предпоставящо възмездяване на посоченото правно основание. Последното счита , че е в основата и на обявената противоконституционност на разпоредбата. Неправилност на въззивното решение се твърди и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - необсъждане всички доводи на страната, от значение за основателността на иска, в аспект на обосноваване обратно действие на обявената противоконституционност на чл.35а ал.2 ЗЕВИ, въпреки нормата на чл.151 ал.2 от Конституцията на Република България - предвид неправомерност на имущественото разместване. Касаторът обобщава аргументите си за неоснователност на основното възражение на ответника, основано на чл.151 ал.2 изр. трето от Конституцията на Република България, както следва : 1/ липсата на уредба в Коонституцията не следва да води до невъзможност ощетеното лице да иска възстановяване на сумите, с които е обедняло вследствие приложението на противоконституционните норми; 2/ съществува изрично нормативно задължение - чл.22 ал.4 от Закона за Конституционния съд – да се поправят причинените вредни последици ; 3/бездействието на Държавата да определи реда за възстановяване на неправомерно отнето от частноправните субекти имущество не следва да бъде в техен ущърб; 4/ пропуските в законовата уредба трябва да бъдат преодолени посредством защита по реда на чл.59 ЗЗД. Ответната страна - Държавата, чрез Министъра на финансите – оспорва касационната жалба. Акцентира на правните последици на обявената противоконституционност, съгласно чл.151 ал.2 изр. трето от Конституцията на Република България, както и че разпоредбата не държи сметка за основанието на което е прогласена противоконституционността. В този смисъл страната намира ирелевантно обстоятелството , получило ли е или не насрещна престация срещу заплатената такса ищцовото дружество. Решаващо за спора е прогласеното действие само занапред на обявената противоконституционност на правна норма, с две изключения, в които не попада настоящата хипотеза – за незавършени фактически състави, основани на същата и при висящи производства, каквото не е настоящото, тъй като е образувано след прогласяване на противоконституционността на чл.35а ал.2 ЗЕВИ. С оглед принципа за стабилност и правна сигурност, според страната е немислимо да се обосновава обратно действие на обявената противоконституционност , при липса на изрична законова разпоредба в този смисъл, напротив - при изрично уреждаща единствено действие за в бъдеще такава. Страната оспорва факта относно бездействие досежно уреждане последиците от действието на противоконституционната норма, съгласно чл.22 ал.4 от Закона за конституционния съд / ЗКС / , да е надлежно въведен в обстоятелствената част на иска по чл.59 ЗЗД, но дори да е така, твърди, че разпоредбата възлага изрична компетентност за уреждане на правните последици от прогласената противоконституционност на Народното събрание и би било недопустимо по общия съдопроизводствен ред да се постига ефекта и правните последици на акт на законодателния орган, дължим по реда на чл.22 ал.4 от ЗКС. Преценката за наличие на подлежащи на уредба от прилагането на противоконституционна норма правни последици, според ответника, е въпрос от изключителната компетентност на Народното събрание. Противопоставя се и възражение за недоказаност на имущественото разместване, респ. постъпили в патримониума на ответника суми от процесните такси, удържани от « ЕВН България Електроснабдяване » АД от размера на дължимата на ищеца продажна цена за закупена електрическа енергия по процесните 8 фактури. С определение № 36/20.01.2021г. касационното обжалване е допуснато по въпроса: При обявената противоконституционност на чл.35а ЗЕВИ, събраните на основание същата суми, в периода от приемането на нормата до прогласяване на нейната противоконституционност, съобразно правните последици на решението на Конституционния съд за това прогласяване, подлежат ли на възмездяване за платците и правното основание за това ? Настоящият състав е приел за обоснована хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, намирайки за необходимо, в светлината и на междувременно постановеното, тълкувателно по характер решение № 3/28.04.2020 г. по конст. дело № 5/2019 г. на Конституционния съд на Република България, да се произнесе по приложимостта на чл.151 ал.2 изр. трето от Конституцията и чл.22 ал.4 от Закона за Конституционния съд, относно действието на решението на Конституционния съд за прогласяване на противоконституционност в конкретната хипотеза и доколко са съобразими за същата визираните в конституционното решение /т.2/ хипотези на обратно действие на обявената противоконституционност. Върховен касационен съд, първо търговско отделение , въз основа доводите и възраженията на страните и съобразно правомощията си по чл. 293 ГПК, за да се произнесе, съобразно предмета на касационнното обжалване, съобрази следното: Ищецът «Фотон Средец» ЕООД претендира осъждане на Държавата, чрез Министъра на финансите, на основание чл.59 ЗЗД, да му заплати сумата от 143 704,58 лева, с която ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, събирайки я като « 20 % - на такса » по чл.35а ЗЕВИ / върху приходите на ищеца от продадена електроенергия, произведена от възобновяем източник / . Обедняването си обосновава с непредоставена му срещу така заплатените такси услуга, на което основание е последващо прогласена и противоконституционност на нормата. Възпроизведени са мотивите на Конституционния съд в решение № 13/ 31.07.2014 г. по констит.дело № 1/2014 г.. Съобразно чл.22 ал.4 от Закона за Конституционния съд, предвиждащ възникналите правни последици от обявения за противоконституционен акт да се уреждат от органа, който го е постановил, ищецът счита, че противоконституционността е призната още към момента на приемането му, а не единствено с действие за в бъдеще. Органът, дължащ уреждане на възникналите правни последици от прилагането на обявената за противоконституционна норма, е Народното събрание, но в срока по чл.88 от Правилника за дейността му такова решение не е последвало. Поради това ищецът обосновава приложимост на общия исков ред за разрешаване на гражданскоправни спорове. Ответникът – Държавата чрез Министъра на финансите – оспорва иска, с аналогични на поддържаните в касационната жалба доводи, вкл. е оспорил, като недоказано твърдяното от ищеца имуществено разместване / раздел ІІІ от отговора на исковата молба / , т.е. че суми в размера по чл.35а ал.2 ЗЕВИ, изчислени върху действително дължима продажна цена за изкупена електрическа енеригия, произведена от ищеца , са постъпили в държавния бюджет и то именно на основание посочената разпоредба. Първоинстанционният съд е уважил иска по чл.59 ЗЗД за сума от 142 710,45 лева , като за разликата до пълния предявен размер ищецът не е подал въззивна жалба. За да отмени първоинстанционното решение за уважаване на иска по чл.59 ал.1 ЗЗД / обжалвано от ответника / и отхвърли същия за сумата от 142 710,45 лева, въззивният съд е приел, че съществено условие за възникване на вземането при всички състави на неоснователното обогатяване е отсъствието на правно основание за преминаване на имуществените блага от патримониума на лицето, което е дало нещо или се е обеднило, в патримониума на лицето, което е получило същото нещо или се е обогатило за чужда сметка. Тази предпоставка в случая съдът е приел, че не е налице, тъй като правните последици от решенията на Конституционния съд, когато с тях се обявява противоконституционност на закон, отменящ или изменящ действащ такъв, са възстановяването действието му в редакцията преди отмяната или изменението, но за в бъдеще, от влизане на решението на съда в сила. За периода от влизането в сила на изменението на закона – 01.01.2014 г. до обявяването му за противоконституционен – 10.08.2014 г., в който период са удържани и процесните суми, е било налице валидно правно основание за тяхното събиране. По правния въпрос: В мотивите към т.2 на решение № 3/28.04.2020 г. по конст. дело № 5/2019 г. на Конституционния съд на Република България, по повод правното действие на обявена противоконституционност на нормативен акт, съгласно чл.151 ал.2 изр. трето от Конституцията, е прието , че смисълът на форлмулировката «не се прилага» е по същество прогласяване невалидност на закона, обявен за противоконституционен, а неприлагането му само занапред брани правната сигурност и доверяването на адресатите на закона, предходно на прогласяване на противоконституционността му, че той е съобразен с Конституцията. Ефектът на решението на Конституционния съд не може да се разпростре върху вече уредените по окончателен начин от обявения за противоконституционен закон правоотношения. По този начин законодателят е гарантирал правната сигурност при многообразието от възможни житейски ситуации и законодателни разрешения. При обявена противоконституционност, обаче, възниква задължение на законодателя да уреди последиците от прилагането на обявения за противоконституционен закон – чл.22 ал.4 ЗКС. До произнасянето на Народното събрание, при наличие на правен спор, съдилищата го решават, като прилагат пряко Конституцията и принципите на правото. Предназначението на конституционното правосъдие да гарантира върховенството на Конституцията може да се постигне в пълнота, ако правните последици от прилагането на обявения за противоконституционен акт бъдат уредени от органа, постановил акта и то съобразно мотивите на Конституционния съд. Само по този начин може да се гарантира правната справедливост по отношение на засегнатата категория правоотношения. Правилото на чл.151 ал.2 пр. трето от Конституцията - Актът, обявен за противоконституцонен, не се прилага от деня на влизане на решението в сила - не е абсолютно. Изключения от него могат да бъдат обосновани, като се вземе предвид цялостната конституционноправна уредба - единството от правни конструкции и принципи, намиращи се във връзка с уредбата на темпоралния ефект на решенията на Конституционния съд. Смисълът на разпоредбата следва да се тълкува в контекста на другите разпоредби и принципи на Конституцията, сред които първостепенно положение заема принципа на правовата държава и върховенството на Конституцията. Утвърденият в конституцията принцип на справедливост / материалния елемент на принципа на правовата държава /, както и разпоредбата, че правораздаването се осъществява от съдилищата / чл.119 ал.1 / означава, че конституционна ценност представлява не толкова постановяването на самото решение от съд, а по-скоро постановяването на справедливо съдебно решение. Конституционните разпоредби на чл.151 ал.2 изр. трето и чл.150 ал.2 / конкретната хипотеза, разгледана в светлината на посочените разсъждения / имплицитно съдържат идеята, че правилото « занапред » се прилага, освен ако не води до крайна несправедливост. Видно е, че Конституционният съд допуска изключение от правилото за действието занапред по отношение неприлагането на обявената за противоконституционна правна норма / без последното да засяга обявената й изначална невалидност /, когато със същото не се накърнява от една страна правната сигурност, с който принцип е обвързана нормата на чл.151 ал.2 изр. трето от Конституцията, а от друга се удовлетворява принципа на справедливостта, когато с обявената за противоконституционна норма той е съществено накърнен. Когато възникналото на основание противоконституционната норма правоотношение не е от естество да повлияе върху различни от същото правоотношения, имайки правни последици с ефект за трети лица или обществените отношения като цяло, не би следвало да се приеме, че правната сигурност би била накърнена със съобразяване на противоконституционността на нормата и в хипотеза на приключило правоотношение, тъй като действието занапред не изключва само по себе си невалидността на нормата, считано от възникване на регулираното със същата правоотношение. Видно от решение № 13/31.07.2014 г. по конституционно дело № 1/2014 г. на Конституционния съд на Република България, с което са обявени за противоконституционни точки 2 и 3 от заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2014 г. / ДВ бр.109 от 2013 г., с които са създадени чл.35а – чл. 35в и чл.73 от ЗЕВИ / ДВ бр.35 от 2011 г. /, разпоредбата на чл.35а ЗЕВИ е приета за противоконституционна, като противоречаща на чл.60 ал.1 от Конституцията. Въведеното със същата публично по характер задължение е коментирано като изначално незалегнало в бюджета за 2014 г. и предложено между първо и второ четене, съответно уредено в пар. 6 т.2 от заключителните разпоредби на закона, без посочено основание за събирането му, в разрив с конституционната разпоредба. Конституционният съд е изходил от предназначението на държавните такси по смисъла на чл.3 ал.1 от ЗДТ, като плащане в полза на бюджета от конкретно физическо или юридическо лице заради това, че е предизвикало действието на държавен орган в свой интерес или му е предоставена искана услуга. Такса е длъжен да плати всеки , за когото законодателят е определил финансова отговорност за извършени държавни разходи в негова полза. Основанието за плащане на таксата е ползване на услугата или предизвикване действието на държавния орган в полза на платеца на таксата. Установената с чл.35а ал.1 ЗЕВИ такса,обаче, въвежда задължение за производителите на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия, за безвъзмездно плащане, срещу което не получават никаква услуга. Видно е от мотивите на решението на Конституционния съд, че макар залегнали в приходната част на държавния бюджет за 2014 г. , таксите на основание чл.35а ЗЕВИ нямат оправдание в разходната му част, т.е. събирането им да е обосновано с обслужването на регламентирана от закона дейност в полза на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници и в публичен интерес. Действието на противоконституционната норма е ограничено до събирането на таксите и на пръв поглед не предпоставя възникнали от това правоотношения с различни от платците и държавата правни субекти или косвено з асягане на такива от правните му последици. В този смисъл съобразяването на противоконституционността на чл.35а ЗЕВИ в настоящата хипотеза – прилагането й с обратно действие - изглежда да не накърнява правната сигурност, доколкото не е различим, извън платците, кръг от доверили се на нормата и съобразили поведението си със същата, правни субекти, съответно обвързани с правни последици от прилагането й. Съобразимо по изключение обратно действие на обявената противоконституционност изглежда като да не би засегнало ничия правна сфера, освен на получилия я без валидно основание субект – Държавата. Самото събиране на таксите, при това в значителен, спрямо базата за изчисляването им, процент / 20 % върху продажната цена за закупена електроенергия, произведена от възобновяем източник или 1/5 от полагащия се приход на производителя / при липса на обоснована каквато и да е полза за платците, достатъчно съществено накърнява принципа за справедливост. Компетентността, обаче, да прецени засягането на обществения интерес и налични за преуреждане правни последици от действието на противоконституционната норма действително е само и единствено на Народното събрание / чл.22 ал.4 ЗКС / . Независимо от това, с решението си по конст.дело № 5/2019 г., при бездействие на законодателния орган относно задължението му по чл.22 ал.4 от ЗКС, Конституционният съд е допуснал осигуряване на справедливостта, чрез пряко прилагане на Конституцията и общите принципи на правото. Бездействието на законодателния орган би могло да е продиктувано и от преценка за липса на подлежащи на преуреждане правни последици, извън произтичащото директно от действието на нормата имуществено разместване. Принципът на правовата държава, обаче, не позволява неоснователно имуществено разместване да остане незасегнато. Поради това и настоящият състав намира, че независимо дали с прилагането на чл.34а ЗЕВИ е засегната или не и различна от тази на страните по правоотношението правна сфера и дали изключение от действието на обявената противоконституционност само занапред е оправдано, претенция, основана на общия принцип за недопускане на неоснователното обогатяване, е допустима. Следва да се съобрази и обстоятелството, че предвид начина на събиране на таксите – чрез прихващане от дължима на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници продажна цена, предприето от енергийните дружества – купувачи в полза на Държавата, възможността на първите да оспорят това си задължение е била упражнима за пръв път с искове от рода на настоящия, основани на недължимост, но без директна престация / доброволно плащане / между платеца на таксата и титуляра на вземането. Следователно, отговорът на поставения въпрос е: При обявената противоконституционност на чл.35а ЗЕВИ, събраните на основание същата суми, в периода от приемането на нормата до прогласяване на нейната противоконституционност, съобразно правните последици на решението на Конституционния съд за това прогласяване, подлежат на възмездяване за платците по правилата на неоснователното обогатяване. По основателността на касационната жалба : С оглед отговора на правния въпрос, предявената претенция се явява допустима, а и основателна. Несъстоятелно е поддържаното от ответника възражение за недоказаност на обстоятелството, че претендираните за връщане суми, на основание чл.35а ЗЕВИ са удържани от « ЕВН България Електроснабдяване» АД от дължимата на ищеца цена за продадена електрическа енергия, произведена от възобновяем източник, както и последващо преведени в полза на Държавата. Имущественото разместване е доказано с прието в първоинстанционното производство заключение на съдебно-икономическа експертиза. Въззивното решение се явява постановено в противоречие с материалния закон - чл.59 ЗЗД – и следва да бъде отменено, с уважаване на предявените искове. С оглед изхода на спора , ответникът следва да заплати на ищеца понесените от последния разноски, както следва: 8 358,42 лева – за първа инстанция, от които 5 708,42 лева държавна такса / припадаща се на уважената част от главницата / , 250 лева – депозит за вещо лице и 2400 лева – заплатено адвокатско възнаграждение ; 2 415 лева - за въззивна инстанция, от които 15 лева държавна такса и 2 400 лева – заплатено адвокатско възнаграждение и 5 284,21 лева – за касационна инстанция , от които 2 884,21 лева – държавни такси и 2 400 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл.293 ал.2 ГПК, Върховен касационен съд, първо търговско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 790/08.04.2019 г. по т.д.№ 771/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което е отхвърлен предявеният от « Фотон Средец » ЕООД против Държавата, представлявана от Министъра на финансите, иск, с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД, както и в частта по присъдени в тежест на «Фотон Средец» ЕООД разноски за въззивна инстанция и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Държавата, представлявана от Министъра на финансите, на основание чл.59 ал.1 ЗЗД, да заплати на «Фотон Средец » ЕООД, сумата от 142 710,45 лева – неоснователно събрана като такса по обявената за противоконституционна норма на чл.35а ал.2 ЗЕВИ, чрез удържане на 20 % от продажната цена по издадени от «Фотон Средец « ЕООД фактури № 22/31.01.2014 г., №23/28.02.2014 г., № 24/31.03.2014 г., № 25/30.04.2014 г., № 26/31..05.2014 г.,№ 27/30.06.2014 г. № 28/31.07.2014 г. и № 29/31.08.2014 г. , в е д н о със законна лихва върху същата сума, считано от 09.01.2015 г. до окончателното й заплащане. ОСЪЖДА Държавата, представлявана от Министъра на финансите, да заплати на « Фотон Средец » ЕООД, на основание чл.81 вр. с чл.78 ал.1 ГПК, понесените от дружеството разноски, в размер на 8 358,42 лева за първа, 2 415 лева – за въззивна и 5 284,21 лева – за касационна инстанация. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: