О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 307 София, 15.06.2020 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети май през две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА ЕМИЛИЯ ДОНКОВА като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 780 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Б. М. М. чрез пълномощника му адвокат С. М. против решение № 267 от 26.11.2019 г., постановено по гр.д. № 533 по описа за 2019 г. на Окръжен съд-Ловеч, с което е отменено решение № 189 от 27.05.2019 г. по гр.д. № 933/2018 г. на Районен съд-Троян и вместо него е постановено друго за определяне на основание чл.29, ал.3 СК на Ц. И. С. по-голям дял в размер на 40/50 идеални части от имуществото, придобито през време на брака й с Б. М. М., прекратен с развод, като ответникът е осъден да заплати на ищцата разноски за двете инстанции в размер на 2380 лв. и е потвърдено решение № 287 от 29.07.2019 г. по същото дело на Районен съд-Троян, имащо характер на определение, с което е оставена без уважение молбата на Б. М. М. по чл.248 ГПК за изменение на решение № 189 от 27.05.2019 г. в частта за разноските. Ц. И. С. е подала чрез пълномощника си адвокат М. З. писмен отговор по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касационният съд съобрази следното: Въззивният съд е констатирал, че първоинстанционното производство е образувано по предявен от Ц. С. против Б. М. иск за определяне на по-голям дял от семейното имущество в размер от 49/50 ид.ч., като са изложени твърдения, очертаващи значителен принос в придобиването на имуществото, значително надхвърлящ приноса на ответника. Ответникът е оспорил иска с правоизключващи възражения, основани на оспорвания и твърдения за липса на заявения значителен принос. Счел е за безспорно, че страните са бивши съпрузи, чийто граждански брак, сключен на 19.06.1999 г. е прекратен с решение № 344494/21.02.2018 г., по гр.д. № 7743/2017г. на СРС, влязло в законна сила на 23.03.2018 г., както и че през време на брака страните не са имали регистриран режим на имуществени отношения и че от брака нямат родени деца. В периода 2005-2011 г. те построили и обзавели къща в [населено място], махала “Р.“ /което се установява отчасти с показанията на част от свидетелите Н. С., Д. Л., Ш. Н. и Н. Л. и отчасти с приетите по делото писмени доказателства (документи за плащане на строителни материали и за закупуване на плочки и други материали на жилищното обзавеждане, извършени в периода 2005 – 2008 г.). Жилищната сграда и подобренията в дворното място, върху което е построена (барбекю и ограда) са изпълнени от различни строителни бригади, на които се заплащано възнаграждение за труд и материали. От показанията на част от свидетелите (св. Д. и св. Л.) се установя, че ръководителят на една от бригадите се казва И.. На него ищцата заплатила 60 000 лв. за която сума се издала разписка. Издаденият документ е приетия по делото РКО (л. 61), доколкото в него е означено получаване на 63 500 лв. за извършено СМР – къща махала Р. труд и материали. От показанията на част от свидетелите (Д. и Л.) се установява, че част от довършителните работи били изпълнени от тях и от други майстори, ангажирани от бащата на ответника. При започване на строителството страните живеели и работели в [населено място], като почти всяка събота и неделя те идвали в Троян, за да наглеждат строежа и изпълнението му. Обзавеждането на къщата била избирано от ищцата, като част от него тя е купувала от България, а друга от чужбина (Италия и Турция). От заключението на приетата от првоинстанционния съд по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че придобивната стойност на къщата към 2011 г. е 199 200 лева (без ДДС), респ. 239 040 лева (с ДДС). През 2011 г. страните придобили чрез покупко-продажба апартамент (с идентификатор *****) и гараж (с идентификатор *****), находящи се в [населено място], к.к. „С. б.“, .ВС Е., [жилищен адрес] срещу заплащане на сумата от 80 000 евро, като върху същите имоти е вписана законна ипотека за обезпечаване на задължението на кредитополучателя Ц. С. по договор за банков ипотечен кредит № 48/21.03.2011 г., с който „Уникредит Булбанк“ АД е отпуснало кредит в размер на 159 600 лв. Цената от 80 000 евро е преведена на от сметката на ищцата. Въз основа на удостоверение изх. № 01-01/28.01.2019 г. на „Вурман София” ЕООД и разпечатка за данъчно-осигурителна информация от ТД на НАП, офис Ловеч, съдът е установил, че в периода 1999 г. – 2016 г. ответникът е получавал брутни доходи (трудови правоотношения) за всяка от съответните години както следва: 1999 г. – 821,82 лв.; 2000 лв. – 927,83 лв.; 2001 г. – 1105,92 лв.; 2002 г. – 1351,68 лв.; 2003 г. – 1843,20 лв.; 2004 г. – 2137,92 лв.; 2005 г. – 2137,92 лв.; 2006 г. – 2400 лв.; 2007 г. – 3202,50 лв.; 2008 г. – 3864,60 лв.; 2009 г. – 6963,90; 2010 г. – 8466,90 лв.; 2011 г. – 8509,92 лв.; 2012 г. – 8557,69 лв.; 2013 г.- 8979,01 лв.; 2014 г. – 9031,56 лв.; 2015 г. – 9394,41 лв.; 2016 г.- 10263,12 лв., като техният общ размер е 89 138,08 лв., като в периода септември 2008 г. – 2014 г. Б. М. изкупил дружествените дялове във „Вурман София” ООД, а въз основа на служебни бележки се и разпечатка за данъчно-осигурителна информация от ТД на НАП, офис Ловеч – че в периода 2000 – 2016 г. ищцата е получавала брутни доходи (по трудови правоотношения) за всяка от съответните години както следва: 2000 лв. – 17864,65 лв.; 2001 г. – 11337,71 лв.; 2002 г. – 21100,03 лв.; 2003 г. – 25444,98 лв.; 2004 г. – 48086,59 лв.; 2005 г. – 65600 лв.; 2006 г. – 89826,20 лв.; 2007 г. – 161334,19 лв.; 2008 г. –181651,62 лв.; 2009 г. – 164415,05; 2010 г. – 297827,83 лв.; 2011 г. – 556092,85 лв.; 2012 г. – 554412,23 лв.; 2013 г. – 584047,04 лв.; 2014 г. – 599,052,86 лв.; 2015 г. – 612865,01 лв.; 2016 г. – 285834,16 лв., като техният общ размер е 4503033,15 лв. Ищцата е клиент на Уникредит Булбанк АД /удостоверение изх. № 0256-64-006806/08.05.2018 г. на „Уникредит Булбанк“ АД“ и притежава разплащателна сметка в лева с конкретен номер и с тази разплащателна сметка Ц. С. обслужва следните кредитни продукти, при липса на просрочени задължения: потребителски кредит – по договор № 230/0071/21.10.2014 г. за сумата 50 000 лв.; ипотечен кредит – по договор № 31/17.05.2012 г. за сумата 420 000 лв.; ипотечен кредит – по договор № 48/21.035.2011 г. за сумата 159 600 лв.; овърдрафт кредит – по договор № 252/05.02.2008 г. с кредитен лимит 25 000 лв. и с наличностите по същата сметка е погасила задълженията по: ипотечен кредит – по договор от 07.07.2005 г., отпуснат за 70 000 лв., закрит на 29.02.2008 г.; ипотечен кредит – по договор от 03.12.2009 г., отпуснат за 195 000 лв., закрит на 29.08.2014 г.; потребителски кредит – по договор от 05.03.2007 г., отпуснат за 20 000 лв., закрит на 20.02.2008 г.; потребителски кредит – по договор от 13.12.2007 г., отпуснат за 60 000 лв., закрит на 02.05.2011 г.; и потребителски кредит – по договор от 12.04.2011 г., отпуснат за 50 000 лв., закрит на 11.04.2014 г. На 28.08.2014 г. страните продали апартамент и гараж за сумата от 70 000 евро, преведена от купувача по банковата сметка на Ц. С., със знанието и съгласието на Б. М.. Установява се от приетите банкови удостоверения (изх. № 0201-64-005979/20.04.2018 г. на „Уникредит Булбанк“ АД и изх. № 53/30.04.2018 г. на „ОББ” АД) и приложените към тях извлечения за движения по сметки, че в периода 06.04.2006 г.-31.07.2008 г. ищцата превела на Л. Г. М. /майка на ответника/ 55 000 лв. В периода 2011 - 09.01.2016 г. ищцата превела по сметката на ответника различни суми в общ размер 68860 лв., което се установява от заверени от обслужващата я банка преводни нареждания. При така възприетите факти въззивният съд е изложил съображения, че предпоставките за уважаване на иска по чл.29, ал.3 СК са прекратяване на брака между страните, придобито през време на брака имущество и приносът на единия съпруг в придобиването значително да надхвърля приноса на другия. В този случай се преценяват формите за съвместен принос, изразяващи се във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството (чл.21, ал.2 СК). Тези форми са равнопоставени от законодателя, затова те са с еднаква тежест и никоя от тях не е с приоритет пред останалите. В случая от брака няма родени деца, а през време на брака ищцата и ответникът са били трудово ангажирани, поради което при преценка приноса на всяка от страните не следва да се преценяват две от изброените в закона форми - грижи за децата и в работа в домакинството. Ищцата е работила като банков служител, а ответникът по трудово правоотношение с търговско дружество („Вурман“ ЕООД), а впоследствие (след 2009 г.) като негов управител, за което и двамата са били възмездявани с получаване на възнаграждения. С оглед на тази тяхна ангажираност, не може да се приеме, че страните са влагали труд в придобиването на вещи в режим на съпружеска общност. Наглеждането от ищцата и ответника на строежа и довършителните работи по къщата в Т., даване на указания от ответника към строителите и други работници по обекта, е изява на обичайната дължима грижа и заинтересованост на възложителя към влаганите средства. Затова съдът е приел, че влаганите от страните средства са единствената формата на съвместен принос. Посочил е, че съотношението между доходите на двамата може да има значение само ако доходът се е реализирал като принос. Разликата в доходите на съпрузите по време на придобиване на общото съпружеско имущество е достатъчна, за да се определи по-голям дял на съпруга с по-високи доходи, при значително надхвърляне на доходите му. Такова значително надхвърляне е налице през целия период от брака на страните, вкл. при придобиване на апартамента и при построяване на къщата в Т.. Значително по-високият доход на ищцата е позволявал и практически е осигурил финансиране на строителството и придобиването на тези имоти. Последователността и размера на част от изтеглените от нея потребителски и ипотечни кредити (2005 г. – 70 000 лв., март 2007 г. – 20 000 лв., декември 2007 г. – 60 000 лв., декември 2009 г. – 195 500 лв., и април 2011 г. – 50 000 лв.) съвпада с периода на строителството и обзавеждането на къщата в Т. – 2005-2011 г. Всички те са погасени до 11.04.2014 г., като плащането на вноските се извършвало от разплащателната сметка на ищцата. Цената на закупения през 2011 г. апартамент в Н. е платена изцяло със средства от ипотечен кредит (договор № 48/21.03.2011 г.), който е изтеглен от ищцата и изцяло се изплаща от нейната разплащателна сметка. Същевременно не се установява някаква част от значително по-ниския доход на ответника да е отишла за погасяване на някаква част от тези кредити, поради което няма как да се приеме, че е налице влагане на средства или някаква друга форма на принос, обуславяща запазване на презюмираното в чл. 28 СК равенство в дяловете. Не съставлява такава форма и превеждането по сметката на ищцата на сумата от 70 000 евро, представляваща цена от продажбата на апартамент и гараж в С.. Тази сума не е вложена в строителството на къщата в Т., защото е получена на 28.08.2014 г. - след построяване на същата къща и след погасяване на всички кредити, осигурили финансиране на строителството ѝ. Тя не е вложена и в придобиване на апартамента в Н., отново защото е получена след купуване на същия апартамент и не е послужила за погасяване на вноските по ипотечния кредит, с който е платена цената му - кредитът не е погасен и продължава да се обслужва изцяло от разплащателната сметка на ищцата. Не се установява ищецът да е превеждал някаква част от трудовото си възнаграждение за изплащане на изцяло или частично на някоя от вноските по кредита. При това положение и предвид съществената разлика в доходите на съпрузите по време на придобиване на общото имущество съдът приема, че определянето на по-голям дял от имуществото следва да се определи като съотношение на доходите им след сключване на брака до 2011 г., когато имотите са придобити и обзаведени. Общият размер на дохода на ответника за периода 2000-2011 г. е 42462,29 лв., а на ищцата - 1774664,66 лв., като в процентно съотношение този на ответника е 2%, а на ищцата 98%, което изразено в проста дроб е 49/50 ид.ч. Окръжният съд е счел, че изводът му за определяне на по-голям принос в това съотношение не би могъл да се промени заради установеното по делото обстоятелство, че част от къщата в Т. е завършена от работници, които са познати на или са ангажирани от бащата на ответника, тъй като на тях е плащано възнаграждение, а извършваните строителни работи се финансирали от изтеглените от ищцата кредити в периода 2005-2011 г. Приел е за неоснователно оплакването на ответника, че с получаваните доходи ищцата придобивала лично имущество. Безспорно, с част от получаваните от нея доходи тя е заплатила както цената на придобитите дялове от капитала на „Резиде“ ЕООД (200 000 евро), така и цената на лек автомобил (около 100 000 лв.), закупен на името на същото дружество. Купуването на дяловете е извършено през 2012 г., а на лекия автомобил през 2014 г., докато имуществата в режим на СИО са придобити до 2011 г., с оглед на което от значение е съотношението на доходите, получавани от страните в периода 2005-2011 г. Същевременно съдът е съобразил, че дяловете и лекия автомобил са придобити отново с кредити, изтеглени и обслужвани изцяло от ищцата, като плащането на вноските по тях не е извършвано от ответника. Последният също е придобил дружествени дялове (100 % от капитала на „Вурман“ ЕООД), при това по време, когато е изпълнявано строителството на къщата в Троян. В този смисъл част от неговия доход също е вложен в добиване на лично имущество. Непрекъснатата трудова ангажираност на страните (ищцата като банков служител, а ответникът първоначално като служител, а впоследствие като управител на две търговски дружества) изключва наличието на други обстоятелства, освен финансиране на строителството и плащане на съответните цени, които да са от значение за приноса в придобиването на общите вещи. За неоснователно е прието и оплакването на ответника за липса на изключителен случай. Съдът е посочил, че разясненията в П-5-72, Пленум, т.8 относно предпоставката за изключителност на случая не са актуални. Те са дадени при действието на Семейния кодекс от 1968 г. и прилагането на чл.14, ал.4, изр.2 от същия кодекс, като с тях е обърнато внимание че една от предпоставките за определяне на по-голям дял е изключителност на случая, че тази предпоставка има ръководно значение за прилагането на чл.14, ал.4, изр.2 СК 1968 (отм.), като са дадени общи примери за наличие на изключителни случаи по смисъла на същата разпоредба. В тази им част разясненията не са валидни, защото действащият чл.29, ал.3 СК не установява предпоставка изключителност на случая, за разлика от чл.14, ал.4, изр.2 СК 1968 (отм.). В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: в действителност ли разясненията в т.8 на ППВС № 5 от 1972 г. относно предпоставките за изключителност не са актуални при действащия Семеен кодекс. В практиката на ВКС по решение № 73 от 13.07.2015 г. по гр.д. № 4874/2014 г., I г.о., на което се позовава касатора, е дадено тълкуване по въпроса: при иск по чл.29, ал.3 СК има ли правно значение за приноса в придобиването на имуществото разликата в получаваните от съпрузите доходи и следва ли само съпоставянето на разликата в получаваните доходи да е от значение за съда при постановмяване на решението и присъждането на значително по-голям дял, като съставът на ВКС се е позовал на указанията по прилагане на материалния закон в т.8 на ППВС № 5/1972 г. и е приел, че значителността на приноса, която е основание за определяне на по-голям дял, следва да се отнася до всичките му проявни форми, и означава отклонение от обичайното, което да сочи на изключителност. Следователно налице е основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване с цел преценка дали въззивното решение съответства на посочената практика на ВКС. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 267 от 26.11.2019 г., постановено по гр.д. № 533 по описа за 2019 г. на Окръжен съд-Ловеч. Указва на Б. М. М. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 40.00 лв. При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено. Делото да се докладва за насрочване при изпълнение на указанията или на съдията-докладчик при изтичане на срока. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: