О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 226 Гр.София, 18.04.2018 год. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова ч.т.д. № 501/2018 година и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на СИ ФИНАНСИ Г. Е. [населено място], подадена чрез процесуален пълномощник, против определение № 3499/26.10.2017 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13-ти състав, постановено по в.ч.т.д.№ 4551/2017 г., с което е потвърдено определение № 19/19.06.2017 г. по т.д.№ 57/2016 г. по описа на ОС – Видин за прекратяване на производството по делото, като недопустимо. В частната жалба се излага, че определението е неправилно на основанията, посочени в чл.281 т.3 ГПК. Правят се оплаквания, че съдът е нарушил чл.2 ГПК, както и неправилно е тълкувал нормата на чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, която допуска предявяването на иск срещу заявление за вписване с оглед осигуряване на пълен обем на защита на заинтересованите лица. Макар че заглавието на посочената разпоредба е „Защита срещу вписване”, то такава най-ефективно би се осъществила във фазата на заявено за вписване обстоятелство и преди да е извършено самото вписване. По подробно изложени в същия смисъл съображения се моли обжалваното определение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което делото да бъде върнато на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на исковата молба. Искането за допускане на касационно обжалване на въззивното определение е основано на следните правни въпроси: 1/ Допустимо ли е по реда на чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ да се предприеме защита срещу заявление за вписване чрез предявяване на иск за установяване несъществуване на заявено за вписване обстоятелство; 2/ Допустимо ли е по реда на чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ да се предприеме защита срещу заявление за вписване чрез предявяване на иск за установяване на нищожност или недопустимост на вписването. Частният жалбоподател поддържа наличието на допълнителното основание на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за достъп до касация, надлежно обосновано, като необходимостта от тълкуване извежда и с оглед противоречивата практика на съдилищата /влязлото в сила решение от 27.02.2015 г. по т.д.№ 1559/2014 г. на ОС – Варна/. Позовава се и на очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт. Против частната касационна жалба са постъпили писмени отговори от ответниците РОМЕКС И. Е. [населено място] и Н. 3 Е. [населено място], чрез процесуален пълномощник. Същите изразяват становище, че не са налице условията на закона за допускане на касационно обжалване на определението на Софийския апелативен съд, евентуално, че същото е правилно и следва да бъде оставено в сила, за което са изложени съответни доводи. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и материалите по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима – изхожда от легитимирано лице, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт и е депозирана в законоустановения срок по чл.275 ал.1 ГПК. Предявен е иск от ипотекарен кредитор срещу страните по Договор за особен залог на търговското предприятие на длъжника РОМЕКС И. Е., като въз основа на доводи, че договорът е абсолютно симулативен, поради което – нищожен, се моли на основание чл.29 ЗТР да се приеме за установено, че в ТР е заявено за вписване по партидата на дружеството - длъжник несъществуващо обстоятелство – учредяване на особен залог върху предприятието му. След оставяне на исковата молба без движение, ищецът СИ ФИНАНСИ Г. Е. изрично уточнява, че предявява иск по чл.29 ал.1 ЗТР за установяване на факта, че в Търговския регистър е заявено за вписване несъществуващо обстоятелство – Договор за особен залог на търговско предприятие, сключен между [фирма] и [фирма] на 08.04.2016 г., както и че не предявява установителен иск за нищожност на договора за залог, материалният интерес по който е 915 314 лв. с цел единствено да се препятства упражняването на правото на защита на ищеца, като заплащането на държавна такса върху такъв интерес е икономически неоправдано. За да потвърди обжалваното първоинстанционно определение, с което производството по този иск е прекратено като недопустимо, съставът на въззивния съд е приел, че определението е правилно, излагайки следните мотиви: Съгласно нормата на чл.29 ал.1 ЗТР, всяко лице, което има правен интерес, както и прокурорът, може да предяви иск за установяване на нищожност или недопустимост на вписването, както и за несъществуване на вписаното обстоятелство. Искът с правно основание чл.29 ЗТР е предоставен на страната, която твърди порок на самото вписване като охранително производство или несъществуване на вписаното обстоятелство, като целената с него правна последица е заличаване на вписването по реда на чл.14 или чл.15 ЗТР, което води до извод, че предмет на исковото производство по чл.29 ЗТР могат да бъдат само вписани обстоятелства. След като е установил, че страните не спорят относно липсата на вписване и след извършване на служебна справка в ТР, въззивният съд е счел, че предявеният иск е недопустим и на това основание производството по него следва да бъде прекратено. Настоящият съдебен състав намира, че се доказват предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационна проверка на въззивното определение по въпроса: Допустимо ли е по реда на чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ да се предприеме защита срещу заявление за вписване чрез предявяване на иск за установяване несъществуване на заявено за вписване обстоятелство. Същият е обусловил решаващата правна воля на съда, а от цитираното по-горе съдебно решение на ОС – Варна се установява, че въпросът се разрешава противоречиво от съдилищата. Това от своя страна при изменената уредба на чл.280 ГПК води до извод, че е нужно да се извърши тълкуване на съответната правна норма, с оглед изискването за законност по смисъла на чл.5 ГПК при разрешаването на делата, което от своя страна има отношение и към развитието на правото /включително да се препятства отклоняването му в неправилна посока/. Според този съдебен състав, отговорът на правния въпрос следва да бъде отрицателен. Съображенията за това са следните: Специалният установителен иск по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ може да бъде предявен, единствено, когато се твърдят пороци, касаещи вече вписани в Търговския регистър обстоятелства. Това следва както от законовата му уредба, озаглавена „Защита срещу вписване”, така и от регламентираните в чл.30 ал.1 ЗТРРЮЛНЦ правни последици при уважаването на иска, а именно заличаване на вписването. Заявените за вписване, но невписани в регистъра обстоятелства, поради допуснато спиране на регистърното производство в хипотезата на чл.19 ал.5 ЗТРРЮЛНЦ, не попадат в обхвата на чл.29 ЗТРРЮЛНЦ. В случаите, когато са налице условията на закона за извършване на исканото вписване, но процедурата е била спряна по надлежния ред, защитата на засегнатите лица се реализира чрез предявяване на иск по смисъла на чл.536 ал.1 т.1 ГПК за разрешаване на спора относно правоотношението, от което вписването зависи /като предявяването на иска представлява и основание за уважаване на искането за спиране/. Последиците му са уредени в чл.536 ал.2 ГПК – влязлото в сила решение ще бъде задължително за регистърния орган и той трябва да се съобрази с него при условията и в границите на чл.298 ГПК. С иска по чл.536 ал.1 т.1 ГПК се осъществява предварителната защита срещу вписването, а когато последното е факт, страната има на разположение иска по чл.29 ал.1 ЗТРРЮЛНЦ. Преди извършване на вписването, иск по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ не може да бъде предявен и поради разпоредбите на чл.124 ал.4 и ал.5 ГПК, според които установителните искове за факти и/или обстоятелства с правно значение са допустими, само в случаите, предвидени в закона. С оглед горното, нормата на чл.29 ЗТРРЮЛНЦ не може да се тълкува разширително, извън прекия смисъл, вложен в нея от законодателя. Разграничението между защитата преди и след извършване на вписването в Търговския регистър е важно преди всичко от процесуална гледна точка: докато искът по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ е винаги установителен, то искът по чл.536 ал.1 т.1 ГПК не е задължително да бъде такъв; докато първият иск е винаги неоценяем, при втория това зависи от характера на правоотношението и пр. С оглед изложеното дотук, частната касационна жалба се преценява като неоснователна. Доколкото спорът по настоящото дело е изцяло правен и предвид съответствието между обжалваното определение и отговора на правния въпрос, обусловил допускането на касационно обжалване, въззивното определение се преценява като правилно и следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ и ОСТАВЯ В СИЛА определение № 3499/26.10.2017 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13-ти състав, постановено по в.ч.т.д.№ 4551/2017 г. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: