Ключови фрази
Ревандикационен иск * предаване на владение * преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия * възстановяване правото на собственост * обезщетяване на собственици на одържавени недвижими имоти

Р Е Ш Е Н И Е

                          Р Е Ш Е Н И Е

                                   

                        № 78

                     София, 08.07.2010 год.

 

                                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и десета година, в състав:

 

    Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА

 Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

                                                                    ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

 

                   при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№4543 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. П. С. от гр. В. срещу решение №981 от 25.08.08г. по гр.д. №2516/07г. на Варненския окръжен съд.

В жалбата се поддържа оплакване за неправилно тълкуване и прилагане на §6, ал.6 от ЗППДОбП /отм./ – касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК.

Ответникът в производството “Г” А. гр. Б. оспорва жалбата. Подробни доводи развива в писмена защита.

С определение №205 от 17.03.09г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по въпроса за приложението на §6, ал.6 от ЗППДОбП /отм./ при наличие на административна процедура по възстановяване на ЗСПЗЗ, или за обезщетяване по ЗОСОИ с реална собственост, която е била висяща към момента на приватизационната сделка.

За да се произнесе по основателността на жалбата, съдът взе предвид следното:

С обжалваното решение, постановено при условията на чл.218и от ГПК /отм./, състав на Варненския окръжен съд е оставил в сила решението от 30.09.05г. по гр.д. №4447/2004г. на Варненския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от С. П. С. срещу “Г” А. гр. Б. иск по чл.108 от ЗС за установяване собствеността и предаване владението на недвижим имот, находящ се в гр. В., З. промишлена зона, представляващ терен с площ от 1280 кв.м., реална част от имот пл.997 по КП, включен в УПИ * -за производствено складова дейност, която реална част е защрихована със зелен цвят на скицата, намираща се на лист №99 по гр.д. №4447/04г. на ВРС.

Въззивният съд е приел от фактическа страна, че процесният имот е възстановен с решение №913 от 25.09.2002г. на ПК В. , постановено след позитивно решение по гр.д. №1908/01г. на Варненския районен съд по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ. Този имот попада в терен, предоставен за стопанисване на държавно предприятие, което е преобразувано в еднолично търговско дружество с държавно имущество и след последващо вливане и преобразуване, е приватизирано с договор от 01.12.99г. Възстановеният имот не е застроен и не представлява прилежаща площ към сгради на търговското дружество.

При тези данни от правна страна е прието, че при проведената приватизационна процедура е била налице пречката на действащия към този момент §6, ал.6 от ЗППДОбП /отм./ за реално възстановяване на собствеността върху бившата земеделска земя, като в този случай правоимащите са имали само право на обезщетение с акции от приватизиращото се дружество.

Решението е правилно.

Основният спорен въпрос по делото е за тълкуването на §6, ал.6 от ЗППДОбП /отм./, който е бил приложим към момента на възстановяване на собствеността на ищеца. Съгласно този текст, в случаите на сключена приватизационна сделка, както и в случаите, когато в активите на държавни или общински предприятия са включени движими и/или недвижими вещи - собственост на правоимащите по ЗОСОИ и по ЗСПЗЗ, последните се обезщетяват с акции и дялове на дружеството или с компенсаторни записи по реда на ЗОСОИ. Р. урежда конкуренцията на права между правоимащи по ЗОСОИ и ЗСПЗЗ от една страна и купувачи по приватизационна сделка, когато в активите на приватизираното предприятие има имущество, което подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ, или по отношение на което е направено искане по ЗОСОИ за обезщетяване в съсобственост – чл.2, ал.1, т.1 и ал.3 от ЗОСОИ или за отделяне и реално връщане на земята или част от нея – чл.2, ал.5 от ЗОСОИ. Налице е противоречие в съдебната практика по въпроса дали правата, придобити по реда на ЗОСОИ или ЗСПЗЗ след вземането на решението за приватизация са противопоставими на купувача по приватизационната сделка, респ. на приватизираното дружество. В едни от съдебните решения се дава отрицателен отговор на този въпрос, като решаващият мотив се извежда от конститутивния ефект на съответния административен акт, който настъпва след приватизационната сделка и затова не може да бъде зачетен. Това становище се поддържа от ответника в настоящото производство. В другите решения, с които се дава положителен отговор на този въпрос, се отдава значение на факта, че към момента на приватизационната сделка е имало висяща административна процедура по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, както е в настоящия случай, или на процедура по обезщетяване с реална собственост по ЗОСОИ, както и на обстоятелството, че към този момент предпоставките на закона за възстановяване на собствеността или за обезщетяване по ЗОСОИ са били налице. Допълнителен аргумент се черпи и от обстоятелството, че в производството по обжалване на отказа за обезщетение по ЗОСОИ задължително се призовава и юридическото лице, в активите на което са включени подлежащите на обезщетяване имущества – чл.6, ал.10 от ЗОСОИ. Това становище се поддържа и от жалбоподателя.

Настоящият състав намира за правилна практиката, според която решението на поземлената комисия /сега общинска служба по земеделие/ за възстановяване на собственост по ЗСПЗЗ, както и решението за обезщетяване по ЗОСОИ, е непротивопоставимо на приватизираното търговско дружество, в активите на което е включен възстановеният имот, ако решението е издадено при висяща или приключила процедура за приватизация. Съображенията за това са следните:

Процесите на възстановяване на собствеността върху земеделските земи и на преобразуване и приватизация на държавните и общински предприятия протичат успоредно. Материалноправната уредба на двата процеса е съответно в ЗСПЗЗ и ЗППДОбП /отм./, сега Закон за приватизация и следприватизационен контрол /ЗПСК/. Обективно съществуват хипотези, при които земи, подлежащи на възстановяване по ЗСПЗЗ, са били предоставени за стопанисване и управление на държавни предприятия, впоследствие са включени в капитала на образуваните от тях еднолични търговски дружества с държавно имущество и по този начин са станали собственост на дружеството – ПМС №201/25.10.1993г. и чл.17а от ЗППДОбП /отм./ и §10, ал.3 от ПЗР на ЗПСК. Посредством приватизационна сделка, собствеността върху капитала на едноличното търговско дружество или части от него преминава в трети лица. В първоначалната редакция на ЗППДОбП /отм./ няма разпоредба, уреждаща колизията на двете групи права – тези на правоимащите по ЗСПЗЗ и тези, които произтичат от приватизационната сделка. Тази колизия е разрешена с §6, ал.6 /нов, ДВ бр.39/98г./ на ЗППДОбП, сега §11 от ДР на ЗПСК. Разпоредбата следва да се тълкува в смисъл, че при открита процедура за приватизация, органът по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ няма правомощието да издава решение за реално възстановяване на собствеността върху бившите земеделски земи, включени в капитала на приватизиращото се предприятие, а следва да издаде решение за обезщетяване на предишните собственици по реда на §6, ал.6 от ЗППДОбП /отм./ или §11 от ДР на ЗПСК. Ако все пак бъде издадено решение, с което собствеността се възстановява реално, то ще е непротивопоставимо на купувача по приватизационната сделка, съответно – на приватизираното търговско дружество. Разпоредбата дава предимство на процеса на приватизация, който не може да бъде възпрепятстван от реституционни претенции, ако те не са били уважени до този момент. Същевременно тя регламентира още една пречка за реално възстановяване на собствеността, аналогична на тази по чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ, при която бившите собственици получават само обезщетение, но не и реална собственост върху притежаваните земи. Възстановяването на собствеността по ЗСПЗЗ настъпва с решението на поземлената комисия /сега ОСЗ/, което има конститутивен ефект. Затова то не може да бъде зачетено, ако към момента на постановяването му земята е в процес на смяна на собствеността или този процес вече е приключил с приватизационна сделка. Аналогични са и разсъжденията за хипотезите, при които предмет на претенцията пред административния орган е обезщетение по ЗОСОИ.

С оглед на изложените по-горе съображения следва да се приеме, че ищецът не е собственик на спорния имот, както правилно е приел въззивният съд. Решението за реално възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ е издадено през 2002г., по време, когато вече е приключила процедурата по приватизация на едноличното търговско дружество с държавно имущество, в активите на което е била включена земята – “Г” ЕАД. Приватизационната процедура е извършена с договор от 01.12.1999г., с който е прехвърлена собствеността на 67% от капитала на търговското дружество. Решението на поземлената комисия влиза в противоречие с §6, ал.6 от ЗППДОбП, поради което е непротивопоставимо на ответника “Г” АД. Като е достигнал до същите правни изводи, въззивният съд е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №981 от 25.08.08г. по гр.д. №2516/07г. на Варненския окръжен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: