1 Р Е Ш Е Н И Е № 70 гр.София, 5 април 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на първи февруари две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при секретар ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и с участието на прокурор от ВКП АНТОНИ ЛАКОВ, изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 737/2010 г. Делото е образувано по КАСАЦИОННА ЖАЛБА от защитата на подсъдимия В. Т. К. срещу въззивна присъда от 27.10. 2010 год. по ВНОХД № 4119/ 2010 год. на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, с която е отменена присъда от 26.01.2010г по нохд № 2109/07 г. на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД и вместо нея е постановено следното: Подсъдимият В. Т. К. е признат за виновен в това, че на 15.04.2006г. в[населено място], на ул.А. Н. № 15 в кафене “Д.” е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото като направил опит да удари главен сержант Р. Н. С. с юмрук, и я нарекъл „курва", “каква си ти ,че ще ми искаш документите, аз до сега жена не съм удрял , но теб ще те размажа”, като деянието представлява опасен рецидив,поради което и на осн.325 ал.4 вр. Ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.Б вр.чл.54 от НК е осъден на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА. На осн.чл.60 ал.1 вр.чл.61 ал.1 т.2 от ЗИНЗС е определен първоначален строг режим за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от В жалбата се изтъкват касационни основания: неправилно приложение на закона - деянието е несъставомерно, тъй като деецът не е целял засягане на обществения ред, както и съществено процесуално нарушение, тъй като присъдата на въззивния съд, всъщност, била без мотиви. В тяхна подкрепа се правят доводите : действията на дееца били насочени не към обществения ред, а към личността на присъставащата жена- полицайка главен сержант Р. С.. Иска се отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. В СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ подсъдимият В. К. не се явява, редовно призован. Вместо него се явява служебният защитник П. П., който поддържа жалбата и иска отмяна на въззивната присъда и потвърждаване присъдата на първоинстанционния съд. Изтъква, че съдът е посочил неправилна фактическата обстановка и мотивите са без съображения за наличие на хулиганство. ПРОКУРОРЪТ счита жалбата за неоснователна. Споделя мотивите на въззивния съд. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, СЛЕД КАТО ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА, СТАНОВИЩАТА И ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ, СЧИТА ЖАЛБАТА ЗА НЕОСНОВАТЕЛНА. Установеното от фактическа страна , след проверка и оценка на доказателствените източници, извършени съгласно правилата на НПК, че на 15.04.2006г., около 15.00 часа., в нетрезво състояние, след употреба на алкохол и медикаменти, подс. В. К. отишъл в заведението „Д.-кафе-аператив", находящо се на [улица] и с поведението си нарушил нормалното функциониране работата на заведението както и спокойствието на присъстващите клиенти. Това довело до намесата на собственика св. С., който се обадил по телефона на С.-охраната и на полицията, като обяснил, че „има проблеми" с клиент. Пристигнал полицейски патрул от 01 Р.-СДВР в състав свидетелката Р. С. и Д. С.. Подсъдимият започнал да обижда и псува служителите на реда и направил неуспешен опит да удари св. С. с юмрук, след което я нарекъл „курва" и извикал „коя си ти, че ще ми искаш документите, аз жена до сега не съм удрял, но теб ще те размажа", като придружил казаното с псувни. Полицейските служители предприели действия по задържането му, които били посрещнати с яростна съпротива от негова страна. Съставомерните елементи от обективната страна на престъплението по чл.325 ал.1 от НК , съдържащи характеристиката на деянието като непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващиявно неуважение към обществото намират потвърждение в установената по делото фактология за действията на подсъдимия. Законосъобразната оценка на тези елементи се съвместява с всеки конкретен фактически акт, изразен в действие, което има белезите на законовите критерии. Следователно, съдържанието им не е конкретно фиксирано в закона, но е очертано от съдебната практика – ПВС № 2/74 год. и с редица решения от по-старата и текуща практика на ВКС. В конкретния случай по делото е установено, че с поведението и думите си подсъдимият е предизвикал скандал и е манифестирал неуважение към правовия и обществения ред. Налице са непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, а не изразяване на възмущение или протест от и срещу някаква реална, или мнима несправедливост, което също може да се осъществи чрез непристойни действия, без те обаче да изразяват явно неуважение към обществото. Разликата между хулиганството и другите деяния със сходна характеристика се състои в различния непосредствен обект на засягане и неговите елементи и в начина на осъществяване на изпълнителното деяние. При хулиганството посегателството към личността или имуществото на другиго не е необходим /задължителен/ елемент от изпълнителното деяние. Последното е възможно, но би имало случаен характер и ще е резултат от стечение на обстоятелствата, както е в конкретния случай. При хулиганството деецът не се интересува и не предвижда непременно посегателство върху личността /имуществото/ на другиго. О. по-малко се интересува кое точно лице или чие точно имущество ще бъде засегнато от действията му. Евентуалното включване в изпълнителното деяние и на такива детайли, не променя вида и характера на обществената опасност на деянието – нарушаването на обществения ред. Защото, изпълнителното деяние срещу обществения ред вече е започнало и може да приключи и без непременно да има посегателство срещу личност или имущество. Посегателството срещу личността не изключва нарушаването на обществения ред, поради което ще е налице идеална съвкупност от престъпления. Проверката показа, че правилно са изведени признаците на обективната и субективна страна на хулиганството, при което изпълнителното деяние започва без конкретна причина. Единственият мотив у подсъдимият е демонстрация на незачитане на правовия ред. Решението, намерението, да се наруши обществения ред не се предхождат от някаква конкретна причина или повод. В случая, изпълнителното деяние е започнало преди появата на полицейския патрул, с нарушаване на обществения ред въобще, което е можело да доведе до прекратяване нормалната дейност на заведението за известно време и което е поводът да бъде повикан патрула. Посегателството срещу личността на св. С. е звено от деянието и има инцидентен характер, затова не може да се приеме, че е налице личностно отношение, т.е. личен мотив деецът да насочи противоправното си поведение срещу личността на полицайката. Инцидентният характер на засягане и на лица или собственост, обаче, не е отличителен белег на състава на хулиганството. Личната разпра, респ. унищожаването и повреждането на чуждо имущество също могат да възникнат и да протекат инцидентно. Трябва да се търси отговор на въпроса срещу какъв защитен обект е насочено вредоносното действие, дали се засягат интересите на отделен субект или се засягат обществени интереси в по-общ план. Няма да има хулиганство тогава, когато посегателството върху личността или имуществото е конкретна цел на извършителя, проява на индивидуално лично отношение и не е резултат на случайно стечение на обстоятелства. Липсва хулиганство, когато деянието се заключава в рамките единствено на лично, конкретно, индивидуално и специфично, важащо и съществуващо отношение на дееца, строго ограничено към обекта на посегателство. При посегателство срещу личността, за разлика от хулиганството, на дееца не му е безразлично спрямо кого и как насочва вредоносното действие. В настоящия случай данни от личностен , индивидуален характер в отношенията между подсъдимия и полицейската служителка не са установени от доказателствените източници. Ако подсъдимият беше обидил конкретно свид. С., защото спрямо нея конкретно е имало причина създадена и съществуваща в съзнанието му само спрямо нея , са налице лични мотиви, каквито деецът не е имал към всяка друга полицейска служителка, появила се случайно на мястото по служба, може да се отстоява тезата за личен мотив и лично отношение. Неоснователно е и възражението за фактическа липса на мотиви на въззивната присъда. Тъкмо обратното: присъдата съдържа задълбочени, обширни и всестранно развити мотиви, обхващащи обсъждане на всички въпроси от съдържанието на присъдата, съгласно изискването на чл. 339, ал. 3, вр. с чл. 305 и чл. 301 НПК. Предвид горното, съгласно чл.354, ал.1,т.1 НПК, ВКС в настоящият съдебен състав Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда постановена на 27.10. 2010 год., по ВНОХД № 4119/ 2010 год. на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :