О П Р Е Д Е Л Е Н И Е                                             №  72                                    София 15. 02. 2010 г.               ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПЪРВО гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети   януари , две хиляди и десета година, в състав:                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Теодора Нинова           ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова                                                                                    Василка Илиева     изслуша докладваното от  съдията  Арсова ч.гр.д.№ 437/2009 година: Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК В. П. П. е подала частна жалба против определение № 1* от 22.04.2009 г. по гр.д. № 554 от 2009 г. на Варненския окръжен съд , с което е оставено в сила определение от 23.01.2009 г. по гр.д. № 2* от 2006 г. на Варненския районен съд и е прекратено производството по предявеният отрицателен установителен иск от касаторката и нейния съпруг И поради недопустимост. В жалбата се навеждат доводи за допуснати процесуални нарушения при преценката на наличието на правен интерес от иска. В нея е инкорпорирано схематично изложение на основанието за допускане на касационно обжалване на решението , което е в предметното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и което касае отклонение от трайната съдебна практика относно разбирането за правният интерес от предявяване на отрицателен установителен иск. Ответника К. Г. А. е подала възражение по частната касационна жалба , в което е изложила съображения в подкрепа на касираното определение. Ответника С. Г. С. не е представил отговор. Върховния касационен съд, Първо отделение като прецени аргументите, изложени в жалбата, данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Жалбата е допустима по правилата на чл.274, ал.3, т.1 вр. с чл.274, ал.1, т.1 ГПК . Допускането до касационно обжалване на въззивното опредление следва да се извърши при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставеният процесуален въпрос. Жалбата е основателна. Варненския окръжен съд е споделил разбирането на Районен съд, гр. В. и е намерил, че предявеният отрицателен установителен иск от касаторите срещу ответниците като наследници на Г. С. , който са заявили реституция на спорната земя по ЗПСЗЗ е недопустим поради липса на правен интерес, тъй като ищците не са собственици на имота и че само и изключително собственика може да ползва тази форма на съдебна защита и то само ако притежава това абсолютно вещно право. Това разбиране не се споделя от настоящия състав , а и противоречи на формираната съдебна практика в тази насока. Съгласно чл.97, ал.1 ГПК/ отм./ и чл.126 , ал.1 ГПК всеки може да предяви иск , с който да установи застрашено свое право или да отрече претендирано право ако има правен интерес от това. Извода за наличието на правен интерес се извежда от фактическите обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на исковата молба. Те в конкретиката са следните : касаторите подържат, че от 1970 г. се намират в имота. Представили са документ , удостоверяващ, че са сключили с държавата договор за наем с дата 19.06.1988 г. и че от 21.04 .1996 г. когато е променена разпоредбата на чл.86 ЗС са променили анимуса си и са го завладяли като свой , че са го застроили и че до този момент осъществяват владелчески действия. С това те казват , че са променили фактическата власт върху имота от държане във владение и са започнали да го ползват не на облигационно основание а като собствен. Ответниците от своя страна са заявили претенции за имота като са поискали да им се възстанови собствеността върху него по земеделска реституция. Те заявяват собственост по наследство от покойния им баща Г на тази земеделска земя и притежават решение за възстановяване на собствеността в реални граници. Реституционната процедура не е завършена, макар с решение № 846 от 10.12.2001 г. на ПК, гр. В. да е признато право на възстановяване на земята в реални граници защото все още не е одобрен окончателния план по § 4к ЗПСЗЗ. Именно финализирането на процедурата по одобряването на плана и заснемането в него на имота като собствен на ответниците обуславя и правния интерес на ищците от провеждането на отрицателния установителен иск. Провеждането на реституцията по отношение на този имот заплашва вещното право на ищците и именно защото те не са собственици, единственият път за защитата му е отрицателният установителен иск. Разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗОСОИ касае действителният собственик и само спрямо него не може да се противопостави оригинерно придобиване на имота и то ако претендира възстановяване на имота по законите , които са в предметното поле на разпоредбата . Още повече, че съгласно § 1 от ПЗР към ЗС давността за придобиване на държавни и общински имоти спира да тече до 31 декември 2011 г. считано от 31.05.2006 г. Отричането на правото на собственост на ответниците , които са процедура по реституцията му е единственият начин за правна защита на осъществяваното от тях недобросъвестно владение с цел оригинерно придобиване на имота. В този смисъл определението, с което се прекратява производството по отрицателния установителен иск е неправилно и следва да се отмени като делото се върне на Районен съд, гр. В. за продължаване на съдебното производство по разглеждането му. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,   О П Р Е Д Е Л И :   ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1* от 22.04.2009 г. по гр.д. № 554 от 2009 г. на Варненския окръжен съд в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. ОТМЕНЯВА определение № 1* от 22.04.2009 г. по гр.д. № 554 от 2009 г. на Варненския окръжен съд и определение от 23.01.2009 г. по гр.д. № 2* от 2006 г. на Варненския районен съд. ВРЪЩА делото на Варненския районен съд за продължаване на съдебното производство по разглеждането на отрицателния установителен иск. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: