Р    Е    Ш   Е   Н   И    Е    № 318   София, 19 юни  2009 г.   В ИМЕТО НА НАРОДА   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в  съдебно заседание на осемнадесети юни 2009г. в състав :                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ                                                         ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ПАНОВА                                                                            СЕВДАЛИН МАВРОВ                                                  при секретаря ............Ив. ИЛИЕВА...........................  и в присъствието   на прокурора от ВКП ........М. МИХАЙЛОВА................., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА  наказателно дело № 329/2009 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:     Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 1, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на Главния прокурор на РБ за възобновяване на НЧД № 111/2008 г. по описа на Окръжен съд – гр. М. и отмяна на постановеното по него определение от 13.05.2008 г. по НЧД № 96/2008 г., с което е било извършено групиране на наказанията по постановени спрямо М. Б. М. присъди. В искането се изтъкват доводи за допуснати съществени нарушения на материален закон, тъй като съдът неправилно е групирал по реда на чл. 25 във вр. чл. 23 от НК наложените на осъдения М. наказания по четиринадесет отделни присъди, като по този начин в резултат на кумулацията е бил определен сбор на отделните наказания, който не е в най-благоприятния вариант за осъдения. Претендира се отмяна на определението и връщане на делото за ново разглеждане с оглед извършване на правилно групиране на наказанията. Представителят на Върховна касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. Служебноназначеният защитник на осъдения пледира за уважаване на искането, тъй като счита, че е допуснато нарушението, твърдяно в него, както и поради това, че то е в интерес на осъдения. В допълнение сочи, че по делото е било допуснато и съществено процесуално нарушение, изразяващо се в разглеждането на делото в отсъствието на защитник, въпреки задължителната защита на осъдения. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване, депозирано от Главния прокурор на републиката, е процесуално допустимо. То се основава на разпоредбата на чл. 420 ал.1 вр. чл. 422 ал.1 т.5 от НПК и тъй като е в интерес на осъдения М. , не е обвързано със срок, поради което следва да бъде разгледано по същество. Искането на Главния прокурор е основателно. С определение, постановено на 13.05.2008 г. по НЧД № 96/2008 г. Ломският районен съд на основание чл. 25 ал.1 вр. чл. 23 ал.1 от НК е определил общи наказания на осъдения М. Б. М. по три групи влезли в сила присъди. В първата е групирал наказанията по присъди по НОХД № 182/96 г., НОХД № 30/98 г., НОХД № 150/99 г., НОХД № 9/99 г., НОХД 188/02г., НОХД № 37/99 г., НОХД № 251/07 г. и НОХД № 292/05 г., като е определил за изтърпяване най- тежкото от тях – „лишаване от свобода” в размер на четири години и шест месеца. Във втората група е определил самостоятелно изтърпяване на наказанието по НОХД № 145/94 г. в размер на една година лишаване от свобода. В третата група е поставил присъдите, попадащи под действието на §90 на ПЗР на НК /ред. ДВ, бр.92/2002 г./ - по НОХД № 61/2001 г., НОХД № 186/2001 г., НОХД № 185/2001 г. , НОХД № 119/2001г., НОХД № 456/2001 г., като е посочил, че по тях трябва да се изтърпи наказание „лишаване от свобода” в размер на петнадесет години, който е максималният размер, предвиден за съответните престъпления, за които М. е бил осъден. Определението е било потвърдено с решение на ОС – гр. М., постановено на 09.06.2008г. Доводите за допуснато нарушение на закона поради неправилно извършване на групирането на наказанията, наложени на М. , са основателни. За да постанови съдебния си акт, първоинстанционният съд е обсъдил наличието на предпоставките за групиране на първите осем от посочените присъди в самостоятелна група и на третите пет – в друга такава. Принципно неговата преценка е правилна, доколкото всички те помежду си не биха могли да се групират, предвид на това, че всички деяния от третата група присъди попадат под регламента на § 90. Изводът на ЛРС обаче, касаещ невъзможността да се извърши групиране на наказанията по присъди, постановени или влезли в сила след 01.10.2002 г., с такива по присъди по § 90, е неправилен и противоречи на материалния закон. Вярно е, че деянията по третата група присъди / НОХД № 61/2001 г., НОХД № 186/2001 г., НОХД № 185/2001 г. , НОХД № 119/2001г., НОХД № 456/2001 г./ са извършени при действието на чл. 26 от НК в редакцията му, която е била в сила в интервала от 08.08.1997 г. до 01.10.2002 г., забраняваща групиране на наказанията по присъди, постановени за деяния, представляващи опасен рецидив, каквито са настоящите осъждания на осъдения М. По този начин те действително попадат под регламентацията на §90 от ПР на ЗИД НК. Изцяло неоснователно е становището на районния съд, че правилното приложение на материалния закон изисква самостоятелното им изтърпяване, отделно от общото наказание, определено от ЛРС по първата група присъди. То не е съобразено с постановеното на 10.05.2006г. ТР № 1/2006 г. на ОСНК на ВКС. Съгласно него, §90 не е пречка за групиране на наказанията по присъди, попадащи под тази регламентация, с други наказания, извън §90. Разпоредбата на §90 от ЗИД НК представлява само регламентиран от закона начин на изтърпяване на наказанията по присъди, попадащи в неговия обсег, но не е забрана за извършване на групиране на наказания, ако са налице условията за това. Това ще рече, че наказанията по присъди, обхванати от параграф 90 на ЗИД НК следва да се сумират помежду си, но размерът на наказанието, което следва М. да изтърпи, не може да е повече от 15 години лишаване от свобода. Наказание по присъда от тази група обаче по правилата на чл. 25 вр. чл. 23 от НК могат /съгласно ТР № 1/2006г / да се групират с наказанията по НОХД № 188/2002 г., по НОХД № 251/2007 г. и по НОХД № 292/2005 г. По този начин може да се извърши ново прегрупиране на наказанията отново в три групи, но в комбинация по-благоприятна за осъдения. В първата група ще попаднат наказанията по присъди по НОХД № 182/96 г., НОХД № 30/98 г., НОХД № 150/99г., НОХД № 9/99 г., НОХД № 37/99 г., НОХД № 145/94 г., по които максималното наказание е в размер на три години лишаване от свобода. Във втората група ще попаднат наказанията по присъди по НОХД № 188/02., НОХД № 251/07 г., 292/05 г. , както и например наказанието по присъда, попадаща в обсега на § 90 – по НОХД № 185/2001г. /което е най-тежко/. По този начин размерът на наказанието, което следва да се определи по реда на чл. 25 във вр. чл. 23 от НК, ще е четири години и шест месеца „лишаване от свобода”. В третата група ще попаднат останалите четири присъди по § 90 с общ размер за изтърпяване петнадесет години. По правилата на ТР № 1/2006 г. наказанието по § 90 ще погълне четирите години от наказанието по втората група присъди, но няма да погълне шестте месеца от това наказание /в общ размер на 4г. и 6 м./. По този начин М. ще трябва да изтърпи наказание „лишаване от свобода” в размер на 18 г. и шест месеца, докато този общ размер, постановен с определението на ЛРС, е 20 г. и 6 м. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че са налице сочените основания за възобновяване на наказателното дело – допуснато е съществено нарушение по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК, поради което искането за това следва да бъде уважено. Доколкото това нарушение може да бъде отстранено от въззивния съд, следва да бъде възобновено въззивното производство и делото върнато на този съд за постановяване на законосъобразно решение. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение   Р Е Ш И:   ВЪЗОБНОВЯВА производството по въззивно НЧД № 111/2008 г. по описана Окръжен съд – гр. М.. ОТМЕНЯ решение, постановено на 09.06.2008г. по същото дело. ВРЪЩА делото на Окръжен съд – гр. М. за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.