5 Р Е Ш Е Н И Е № 256 София, 21.04.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в открито заседание на осми декември през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков Ирина Петрова при секретаря ЕЛЕОНОРА СТОЯНОВА ...................и с участието на прокурора ………………............................ ...., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 3557 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 723/21.VІІІ.2014 г., постановено по настоящето дело, касационният контрол по отношение атакуваното от страните по спора въззивно решение е бил допуснат в хипотезата по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК по релевантния за точното прилагане на закона /чл. 51, ал. 2 ЗЗД/, както и за развитието на правото материалноправен въпрос: Дали знанието у пострадал от ПТП за обстоятелството, че водачът на увреждащото МПС, в което първият е избрал да е пътник, предварително е употребил алкохол /или друго силно упойващо вещество/ увеличава степента на риска от настъпването на претендираните по делото вреди, а оттам - и за съпричиняването на вредоносния резултат. Единственото оплакване на касаторката А. Ил. П. от София е било за постановяване на въззивното решение в атакуваната от нея отхвърлителна част в нарушение на материалния закон: чл. 257, ал. 4 КЗ-във вр. чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като с оглед това е инвокиран довод, че това обстоятелство – знанието, че водачът делинквент е употребил алкохол, не само не е било доказано по безспорен начин от страна на застрахователя ответник по прекия й иск, „но дори не бяха ангажирани каквито и да е доказателства в тази насока”. В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция страните не са се явили, респ. не са били представлявани. Като взе предвид оплакванията в касационната жалба на А. Ил. П. от София срещу отхвърлителната част на постановеното от САС решение по прекия й иск срещу застрахователя [фирма]-София, както и след като извърши проверка за процесуалната и материална законосъобразност на този съдебен акт по реда на чл. 290, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд на Републиката, търговска колегия, първо отделение, приема следното: Касационната жалба на А. И. П. от [населено място] е частично основателна. Правилно /законосъобразно и обосновано/ въззивната инстанция е приела, че - според критерия по чл. 52 ЗЗД - справедливият размер на дължимото на П. обезщетение за понесените от нея неимуществени вреди от процесното ПТП не следва да надхвърля 80 000 лв. Погрешно обаче е било прието съпричиняване на вредоносния резултат и е бил идентифициран като равноценен с този на виновния водач, т. нар. каузален принос на загиналия в хода на това произшествие пътник в автомобила „Фолксваген Туарег” Н. С. Ц., с когото настоящата касаторка е живяла на съпружески начала в продължение на три години и половина /според събраните по делото гласни доказателства за това обстоятелство/. При своевременно направено /с отговора му по исковата молба/ възражение на ответното застрахователно д-во за наличие на съпричиняване, не се установява по делото да са били ангажирани конкретни доказателства - при съблюдаване на принципите за непосредственост и за равенство на страните в процеса /чл. 11 и чл. 9 ГПК/ - за знание у пътника Ц., че водачът на автомобила, в който той се е качил е употребил алкохол и то с концентрация в кръвта му, надвишаваща законоустановения минимум от 0.5 промила. Още с постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 98 от 8.VІІ.2010 г. на І-во т.о. на ВКС по т. д. № 942/09 г., е било прието, че „невъзможността да се изключи от застрахователното покритие отговорността на застрахователя по задължителната застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите за вреди, причинени на трето лице, което е знаело или е било длъжно да знае, че водачът на МПС е бил в пияно състояние или под въздействие на друго силно упойващо вещество по време на ПТП – по смисъла на чл.- 257, ал. 4 КЗ, не изключва възможността за намаляване на застрахователното обезщетение на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД - в резултат от поемане на риска от увредения в тази хипотеза”. Поемането на такъв риск, при който загиналият праводател на настоящата касаторка евентуално е бил в състояние да допусне, че може да бъде увреден от делинквента вследствие употреба на алкохол от страна на последния /в концентрация в кръвта му, надхвърляща законоустановения минимум от 0.5 на хиляда/, представлява особен случай „на допринасяне” за настъпването на претендираните от П. неимуществени вреди. Следователно задължителна предпоставка за възможно намаляване на дължимото застрахователно обезщетение, предмет на исковата претенция с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ, е доказването с годни доказателствени средства по ГПК на факта на предварителното знание у загиналия пътник в автомобила, че неговият водач е употребил алкохол с концентрация в кръвта му над посочения в чл. 174, ал. 1 ЗДвП или в чл. 343б, ал. 2 НК еднакъв предел от 0.5 промила. Ноторно в тази връзка е положението, че въпреки характера си на официални документи /по чл. 179, ал. 1 ГПК/ актовете на органите на досъдебното производство не се ползват с присъщата на присъдата обвързваща сила по чл. 300 ГПК и затова не съставляват доказателства за поведението на участниците в ПТП. Поради това доказването на въпросното предварително знание у загиналия Ц. е следвало да стане в хода на делото посредством ангажирани от застрахователя доказателствени средства по ГПК – съобразно прогласените в чл. 9 и 11 от процесуалния закон принципи на непосредственост и равенство на страните. (В този смисъл е и постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 43 от 15.ІІІ.2011 г. на ІІ-ро т. о. на ВКС по т. д. № 414/2010 г.). Изслушването на назначена по делото съдебно- медицинска експертиза „по писмени данни”, възпроизвеждаща констатациите, съдържащи се в прокурорското постановление за прекратяване на досъдебното производство, директно нарушава тези два принципа, а обстоятелството каква е била „установената” от дознателя с химическа експертиза концентрация на алкохол в кръвта на загиналия Ц. нито е индиция, че и водачът на увреждащото МПС е употребил алкохол над допустимите 0.5 промила, нито сама по себе си е релевантна за доказване на знанието му относно последното. В заключение, поради недоказаност в процесния случай на въпросното предварително знание, съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналия праводател на касаторката П. въобще не е могло да се обсъжда. При правилно определеният от низовите съдилища размер на дължимото й застрахователно обезщетение за понесените неимуществени вреди от смъртта на лицето, с което тя е живяла на съпружески начала, въззивното решение ще следва да се отмени в атакуваната негова отхвърлителна част но само за разликата от 40 000 лв. и до 80 000 лв., като ответното застрахователно д-во бъде осъдено да заплати допълнително по прекия иск с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ още 40 000 лв., ведно със законната лихва от датата на процесното ПТП – 16.ІІ.2008 г. и до окончателното й изплащане. При този изход на делото в настоящето касационно производство по чл. 290 ГПК и предвид изрично направеното в петитумната част на подадената от П. касационна жалба искане за това, ответното застрахователно д-во ще следва – на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – да бъде осъдено да й заплати допълнително сума в размер на 309 лв., съразмерно на уважената част от прекия иск срещу застрахователя. С оглед това, че ответното д-во се осъжда за разноски, а за касаторката П. е по делото е било признато, че тя е материално затруднено лице, защитавано безплатно от адвокат, основателна – до размер на сумата от 1730 лв., се явява личната претенция на пълномощника й адв. Й. Д. от САК за присъждане на хонорар при условията на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 773 на Софийския апелативен съд, ГК, VІІ-и с-в, от 22.ІV.2013 г. постановено по гр. дело № 3828/2013 г. в отхвърлителната му част – за разликата над 40 000 лв. и до 80 000 лв. (осемдесет хиляди лева), КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: О С Ъ Ж Д А застрахователната компания [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица] – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 226, .АЛ. 1 ГПК – да заплати на А. И. П., ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „А”, партер-чрез адв. Й. Д. от САК, допълнително СУМА в размер на 40 000 лв. (четиридесет хиляди лева), ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на процесното ПТП /16.ІІ.2008 г./ и до окончателното й изплащане. О С Ъ Ж Д А застрахователната компания [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица] – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 1 ГПК – да заплати на А. И. П., ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „А”, партер-чрез адв. Й. Д. от САК, допълнително СУМА в размер на 309 лв. (триста и девет лева), представляваща припадащи се към така уважената част от прекия й иск разноски. О С Ъ Ж Д А застрахователната компания [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в София, [улица] да заплати – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 38, АЛ. 2 от Закона за адвокатурата - на адвокат Й. Д. от САК СУМА в размер на 1 730 лв. (хиляда седемстотин и тридесет лева). ОСТАВЯ В СИЛА решение № 773 на Софийския апелативен съд, ГК, VІІ-и с-в, от 22.ІV.2013 г. постановено по гр. дело № 3828/2013 г. В ЧАСТТА, с която прекият иск е бил отхвърлен за разликата НАД 80 000 лв. (осемдесет и хиляди лева) и до пълния предявен размер от 150 000 лв. (сто и петдесет хиляди лева). Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2