Ключови фрази
Кражба, извършена чрез разрушаване, повреждане или подкопаване на прегради, здраво направени за защита на лица или имот * явна несправедливост на наказанието

Р Е Ш Е Н И Е

№ 65

С о ф и я, 24 февруари 2015 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 18 ф е в р у а р и 2015 година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА
МИНА ТОПУЗОВА

при секретар Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Антони Лаков
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
наказателно дело № 1789/2014 година.

С общо искане от осъдените К. Б. Н. и А. Д. И., двамата понастоящем в затвора В., на основание чл.420, ал.2 от НПК се оспорва справедливостта на намалените им с решение № 62 от 18.07.2014 г. по ВНОХД № 184/2014 г. от окръжен съд-Враца наказания от по 2 години и 8 месеца лишаване от свобода с искане за възобновяване на наказателното дело и връщането му за ново разглеждане от първоинстанционния съд „с указание за сключване на споразумение с прокуратурата”, каквото незаконосъобразно им било отказано.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането.
В съдебното заседание пред ВКС двамата осъдени, лично и чрез защитниците си адв.В.Ж. и адв.В.Р.-Й. от САК молят искането им да бъде уважено.

Върховният касационен съд провери правилността на въззивното решение съобразно правомощията си по чл.425 от НПК, като съобрази следното:
С присъда № 19 от 27.03.2014 г. по НОХД № 227/2014 г. на Врачанския районен съд подсъдимите К. Б. Н. и А. Д. И. от В., понастоящем в затвора В. са признати за виновни и осъдени за осъществени в периода от 15.06.2010 г. до 28.08.2010 г. във В., при условията на продължавано престъпление, повторно и след предварително сговаряне в немаловажен случай, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и чрез използване на техническо средство кражби на чужди движими вещи на обща стойност 1 797,55 лв с намерение противозаконно да ги присвоят и на основание чл.195, ал.1, т.3, 4, 5 и 7 вр.чл.26, ал.1 от НК при условията на чл.58а, ал.1 от НК са им наложени наказания от по 3 години и 4 месеца лишаване от свобода, които да изтърпят при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
Разпоредено е с веществените доказателства по делото, които следва да се върнат на собственика им.
В тежест на осъдените са били възложени направените по водене на делото разноски.
Недоволни от присъдата са останали и двамата осъдени, които са я обжалвали с оплакване за явна несправедливост на наложените им наказания и искане за намаляване на размера им към минимума на предвиденото за съответното престъпление. С решение № 62 от 18.07.2014 г. по ВНОХД № 184/2014 г. Врачанският окръжен съд е изменил първоинстанционната присъда, като е намалил размера на наложените на жалбоподателите наказания от 3 години и 4 месеца на по 2 години и 8 месеца лишаване от свобода, потвърждавайки я в останалата част.
С общото си искане от 30.10.2014 г. двамата осъдени наново изразяват недоволство от размера на намалените им наказания лишаване от свобода, считайки ги за прекалено сурови и оправяйки искане за отмяна на двата инстанционни съдебни акта по реда на производството за възобновяване на наказателни дела и връщане на делото на районния съд за сключване на споразумение с прокурора, каквото им било отказано от съда и ограничило правото им на защита.

Върховният касационен съд – първо наказателно отделение намира искането за подадено в законоустановения срок, от осъдени, имащи право на такова и срещу въззивен съдебен акт, който не подлежи и не е проверен по касационен ред, поради което е допустимо.
Разгледано по същество, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО.
Дори само като се проследи по периодично изискваните справки за съдимостта на двамата осъдени ще се види, че в период от няколко месеца през 2010 г. те са осъществили значителен брой посегателства върху имущества на различни фирми и на граждани, за което са получили няколко осъждания за съвкупността от престъпления с налагане на сравнително снизходителни наказания с оглед разкъсването на престъпната им деятелност в отделни наказателни производства. Видно от механизма на осъществяване на инкриминираните по настоящето дело деяния, те са проявили завидна упоритост да отнемат колкото се може повече и по-ценни вещи, които веднага са реализирали и са се сдобили със сериозни парични средства. В искането си молителите настояват да бъде отчетено възстановяването на някои от вещите, но те са твърде малко в сравнение с общия брой на отнетите и доколкото са били открити у тях, макар и оформено с протоколи за доброволно предаване. Самопризнанието им е в основата на проведената диференцирана процедура по глава 27 от НПК и е довело до редукция на наложените им наказания, поради което не може да се ползва като допълнително смекчаващо обстоятелство, още повече като изключително такова. Възражението за отежнено семейно положение на осъдения Н. е оборено от приложените характеристични справки, а те са лоши и за двамата. Неоснователен е доводът, че им е било ограничено правото на защита да сключат споразумение за осъждането им, което, освен че е само една възможност за приключване на наказателното производство, е необходимо и изразяване на воля за постигането му от прокурора.
Въззивният съд не се е съгласил с размера на наложените на осъдените по-тежки наказания и ги е намалил с по една година, приемайки превес на смекчаващите отговорността им обстоятелства, с което според ВКС е достигнал до справедлив такъв, съответстващ на изискванията на чл.36 от НК. Не е налице изискуемото се явно несъответствие между обществената опасност на извършеното и тази на двамата дейци. Няма основание за по-голяма снизходителност към осъдените Н. и И. и искането им, като неоснователно, следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното и на основание чл.426 вр.чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдените К. Б. Н. и А. Д. И., двамата понастоящем в затвора В., за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в законна сила решение № 62 от 18.07.2014 г., постановено по ВНОХД № 184/2014 г. от Врачанския окръжен съд.



ПРЕДСЕДАТЕЛ :


ЧЛЕНОВЕ :