Р Е Ш Е Н
И Е
№ 296
София,15.06.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният
касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно
заседание на двадесети май през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ:Светлана
Калинова
Зоя Атанасова
при
участието на секретаря Ани Давидова
и
в присъствието на прокурора
като
изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско
дело № 422 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Г. Т. от гр. Д. срещу въззивното решение на Д. окръжен съд, постановено на 01.12.2008г. по гр.д. №597/2008г.,с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен предявеният от Д. Г. Т. против С. Г. Д. иск за делба на самостоятелен обект в сграда №72624.621.32.2.51 по кадастралната карта на гр. Д.,представляващ апартамент №2,находящ се в гр. Д., ж.к.”Д”,бл.22,вх. В,ет.1.
С определение №410/11.06.2009г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.2 ГПК по въпроса за действието на споразумението по чл.99,ал.3 СК,1985г./отм./ по отношение на осъществили се преди сключването му факти и възможността подписалите споразумението лица да доказват в делбеното или в друго исково производство,че отношенията са различни от тези,които прогласява одобреното от съда споразумение.
Касаторът поддържа,че обжалваното решение е неправилно,тъй като неправилно въззивният съд е приел,че при наличие на подписано от съпрузите споразумение по чл.99,ал.3 СК,1985г./отм./,в което изрично е посочено,че имотът остава съсобствен помежду им при равни дялове,в последващото делбено производство е допустимо да се установява пълна трансформация на лично имущество по отношение на този имот. Поддържа,че одобреното от съда споразумение има силата на спогодба между страните и ги обвързва,поради което никоя от страните не може да претендира,че отношенията са различни от тези,които прогласява спогодбата. Моли обжалваното решение да бъде отменено.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба С. Г. Д. изразява становище,че жалбата е неоснователна. Поддържа,че споразумението по чл.99,ал.3 СК,1985г./отм./ би имало договорен характер и би обвързвало страните само ако помежду им действително съществува съсобственост,но не и ако е установено,че имотът не е съпружеска имуществена общност. Поддържа, че доколкото не е спазена предвидената в чл.18 ЗЗД нотариална форма за действителност,споразумението не би могло да прехвърли права на Д. Г. Т. върху идеална част от апартамента,за който е установено, че е лична собственост на С. Г. Д..
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
Д. Г. Т. е предявила срещу С. Г. Д. иск за делба на апартамент №2,находящ се в гр. Д., ж.к.”Д”,бл.22,вх. В,ет.1,придобит на 21.06.1993г. по време на брака на страните.
В обжалваното решение Д. окръжен съд е приел,че искът за делба е неоснователен,тъй като не е налице съсобственост между съделителите. Прието е,че апартаментът е лична собственост на С. Г. Д. по смисъла на чл.21 СК,1985г./отм./,макар н.а. №135, том ІІІс,н.д. №1551/1993г.,с който С. Г. е признат за собственик на имота като член-кооператор в ЖСК, да е съставен по врече на брака,тъй като стойността му е покрита изцяло от член-кооператора С. Г. с лични средства и заем от преди брака.
По отношение на споразумението по чл.99,ал.3 СК,1985г./отм./, сключено в бракоразводния процес и одобрено от съда с решението,с което бракът между страните е бил прекратен,в което е посочено,че апартаментът остава съсобствен между двамата бивши съпрузи при равни дялове, е прието,че има договорен характер и съответно вещнопрехвърлително действие само по имуществените въпроси,които страните решават окончателно при прекратяването на брака. В случая споразумението,в което е прието,че апартаментът остава съсобствен между страните при равни квоти,не ликвидира съсобствеността и не съществува пречка да се установи наличие на пълна трансформация по реда на чл.21 СК,1985г./отм./.
Въпросът,произнасянето по който е обосновало наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касае правното значение и последиците на споразумението по чл.99,ал.3 СК,1985г./отм./,което е подписано от страните и одобрено от съда с решението,с което бракът е прекратен и по-специално възможността при наличие на подобно споразумение в последващ исков процес да се установява наличие на трансформация по смисъла на чл.21 СК,1985г./отм./,при положение,че споразумението съдържа изрично изявление досежно наличието на съсобственост и дяловете на страните,като в производството по чл.288 ГПК е констатирано наличие на противоречива практика.
В решение №293/16.05.2006г. на ВКС,І ГО по гр.д. №58/2006г. е прието,че споразумението по чл.99,ал.3 СК,1985г./отм./ има договорен характер и съответно вещнопрехвърлително действие,което препятствува възможността разрешените в него въпроси да бъдат пререшавани.
Настоящият състав на Второ ГО на ГК на ВКС,след преценка на застъпеното становище в цитираното решение и в постановеното от Д. окръжен съд по поставения въпрос,на основание чл.291,т.1 ГПК приема за правилно становището,изразено в решение №293/16.05.2006г. на ВКС,І ГО по гр.д. №58/2006г. като съображенията за това са следните:
Разпоредбата на чл.99,ал.3 СК,1985г./отм./ изрично предвижда възможност съпрузите,които желаят прекратяване на брака с развод без произнасяне по въпроса за вината,да уредят в споразумение имуществените си отношения,което съдът одобрява при прекратяването на брака. Това споразумение има договорен характер,като чрез него страните могат да уредят отношенията си , ликвидирайки съсобствеността върху придобитото по време на брака имущество, но не съществува пречка и да запазят имотите в съсобственост, уреждайки обаче отношенията си по повод съществуването на съсобствеността и притежаваните от тях дялове. Изразената в същото воля на страните досежно имуществените им отношения ги обвързва, вкл. изявлението за наличие на съсобственост по отношение на придобито по време на брака имущество,основано на установената в чл.19,ал.1 СК,1985г. /отм./ презумпция за съвместен принос. Ако имотът е придобит по време на брака посредством възмезден придобивен способ, изявлението, че същият остава в обикновена съсобственост между бившите съпрузи сред прекратяването на брака не сочи наличие на действие по разпореждане,за което законът да установява изискване за нотариална форма за действителност по смисъла на чл.18 ЗЗД. Същото като част от споразумението по чл.99,ал.3 СК,1985г./отм./ представлява съдебна спогодба,посредством която страните уреждат имуществените си отношения,вкл. чрез взаимни отстъпки и признаване на права,като не съществува пречка посредством това споразумение в този смисъл да бъде отчетен приносът на съпрузите по чл.19,ал.2 СК,1985г./отм./, с оглед на което да бъдат определени и дяловете в съсобствеността. Само ако споразумението урежда отношения по повод имущества, придобити преди брака или посредством посочените в чл.20,ал.1 СК,1985г./отм./ придобивни способи,същото би представлявало действие по разпореждане с вещни права върху недвижим имот по смисъла на чл.18 ЗЗД. По отношение на имуществата,придобити по време на брака посредством възмезден придобивен способ, изразената в споразумението воля обвързва страните по всички въпроси,свързани с имуществените им отношения по смисъла на глава ІІІ на СК,1985г./отм./,вкл. и досежно наличието на съсобственост и размера на притежаваните след прекратяването на съпружеската имуществена общност дялове. И докато по предвидения в закона ред споразумението не бъде изменено,прекратено, развалено или отменено /по аргумент от чл.20а,ал.2 ЗЗД/, същото с оглед договорния си характер и съгласно разпоредбата на чл.20а ЗЗД има силата на закон за тези,които са го сключили и уредените в него въпроси,касаещи имуществените отношения между бившите съпрузи,не могат да бъдат пререшавани. В делбеното производство съдът следва да констатира каква воля е изразена по отношение на придобитото по време на брака имущество и ако между бившите съпрузи в споразумението е постигнато съгласие имотът да остане след прекратяването на брака в обикновена съсобственост помежду им,да допусне същия до делба при посочените в споразумението квоти.
По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното:
Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо,но по същество неправилно поради неправилно приложение на материалния закон.
След като в сключеното при прекратяването на брака споразумение по чл.99,ал.3 СК,1985г./отм./ между страните е постигнато съгласие,че процесният апартамент остава в обикновена съсобственост помежду им съответно с по ½ ид.част за всеки един от тях и това споразумение е одобрено от съда при прекратяването на брака,неправилно въззивният съд е приел,че доколкото споразумението не ликвидира съсобствеността,то не съществува пречка в делбеното производство да се установява наличие на пълна трансформация по реда на чл.21 СК,1985г./отм./. Споразумението, както вече беше отбелязано по-горе,обвързва страните досежно приложението на установената в чл.19,ал.1 СК,1985г./отм./ презумпция, както и досежно наличието на съсобственост при равни квоти /доколкото със самото споразумение не е било постигнато съгласие тази съсобственост да бъде прекратена/. Изразената в споразумението воля,че след прекратяването на брака апартаментът остава съсобствен между страните при равни квоти следва да бъде зачетена в делбеното производство и след като не е установено споразумението да не отразява действителната воля на страните,нито същото да е изменено,развалено или отменено,респ. действието му да е преустановено по взаимно съгласие или на основания,предвидени в закона,неправилно въззивният съд е приел,че в делбеното производство е допустимо да се установява наличие на трансформация на лично имущество,т.е. осъществяването на променящи съдържанието на споразумението факти и обстоятелства.
С оглед гореизложеното по реда на чл.293,ал.1 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това процесният апартамент бъде допуснат до делба между съделителите Д. Г. Т. и С. Г. Д. при равни квоти.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение на Д. окръжен съд, постановено на 01.12.2008г. по гр.д. № 597/2008г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА да бъде извършена съдебна делба на апартамент №2, находящ се в гр. Д.,ж.к.”Д”,бл.22,вх. В,ет.1, със застроена площ 110.32кв.м.,състоящ се от три стаи,кухня,сервизни помещения и балкони, представляващ самостоятелен обект №72624.621.32.2.51 по кадастралната карта на гр. Д. в сграда №72624.621.32.2 по кадастралната карта на гр. Д.,построена в поземлен имот №72624.621.32 по кадастралната карта на гр. Д.,ведно с прилежащите към апартамента изба №2 с площ от 20.17кв.м. и таванско помещение №2 с площ 21.72кв.м.,както и 7.667 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,
между съсобственици: Д. Г. Т.,ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Д.,ж.к.”Д”,бл.22,вх. В,ет.1,ап.2 и С. Г. Д.,ЕГН ********** от гр. Д.,ж.к.”Д”,бл.22, вх. В,ет.1,ап.2,
при квоти: ½ идеална част за Д. Г. Т. и ½ идеална част за С. Г. Д..
П.
Членове: