Ключови фрази


Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 201

София, 28.04. 2020 година



Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 11.03.2020 година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр.дело № 4205 /2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e oбразувано по касационна жалба на И. Т. Р., Д. Т. Р., Р. К. К. и М. Д. К. срещу въззивно решение № 16 от 14.01.2019 г., допълнено с решение № 175 от 10.05.2019 г. по гр.д. № 621 /2018 г. на Русенския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което срещу жалбоподателите са уважени искове на Х. С. Г. с правно основание чл.108 ЗС за признаването на право на собственост и предаване на владението върху реална част от дворно място, намираща се в северната част на парцел ХI- ...., заключена между букви Б, В, Г, Ж, Е, Д, И, в кв. ..... на [населено място], [община], и с което са отхвърлени насрещните искове на И. Т. Р. и Д. Т. Р. срещу Х. С. Г. с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за установяване на правото на собственост върху 1 /16 ид.ч. от същата реална част от дворно място.

Решението на първоинстанционния съд не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която е уважен ревандикационният иск на Х. С. Г. срещу Роза С. Т., С. Т. Т., Д. Т. Д., М. Д. Т. за същата реална част от дворно място.

Насрещната страна Х. С. Г. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.

Касационната жалба е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по искове за собственост на недвижим имот, за които не е налице изключението по чл.280,ал.3 ГПК (предишна чл.280,ал.2 ГПК преди изменението с ДВ бр. 86 от 2017 г.).

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел следното:

С прието по делото заключение на съдебно-техническа експертиза е установено, че спорната реална част попада в парцел ХI-...., на който ищецът се легитимира като собственик на основание договор за покупко-продажба, сключен с н.а. от 1996 г., а неговите праводатели се легитимират като собственици по договор, сключен с н.а. от 1967 г.. За [населено място] е изготвен кадастрален и регулационен план през 1926 г., по силата на който за процесните две дворни места са отредени парцели ХI- ..... и X.- ....., в кв. ....., планът от 1926 г. не е изменян, не предвижда придаване на площи от и към имот ..... за образуване на ХI- ....., няма промяна в границата между парцел ХI- ..... и парцел X.- ..... .

Възражението и насрещният иск на ответниците за придобиване на спорната реална част по давност преди влизане в сила на З. (отм.) на 01.06.1973 г. са неоснователни, защото документите за собственост на техните праводатели не са за парцел X.- ...., нито за имот ...., а за дворно място с площ 1 декар без други индивидуализиращи белези, за което са отредени парцели IV- ..... в кв. ..... и X.- ..... в кв. ..... (различни от дворното място, за което е отреден парцел X.- ....., на което твърдят, че са собственици) и защото не са доказали, че през този период са владели процесната реална част и дворното място (за което е отреден парцел X.- .....).

Възражението и насрещният иск на ответниците за придобиване на спорната реална част по давност преди предявяване на иска също са неоснователни. С изменението на чл.59 З. (отм.) от 01.01.2001 г. законът допуска придобиването по давност на реално определени части поземлени имоти в случай, че те отговарят на изискванията за площ и лице. Според вещото лице формално процесната част от имота отговаря на изискванията за образуване на парцел, но е необходимо тази част да има лице от поне 14 м. Именно това условие не е налице, тъй като в тази част уличната регулация не е приложена. ЗУТ в чл.200 (в сила от 31.03.2001 г.) също позволява придобиване на реално определени части от урегулирани поземлени имоти (нататък и УПИ), които по отношение на спорния имот не са налице.

Въззивният съд е приел още, че наред с нормативните пречки за придобиване, не е доказано и владение: макар и да не се спори, че жалбоподателката М. К. обработва мястото, осъществяването на фактическа власт не е достатъчно, наред с нея е необходимо и жалбоподателите да установят намерение да своят площта, да я държат като своя, което да бъде демонстрирано спрямо всички, за което липсват доказателства.

Настоящият състав приема, че няма съмнение за недопустимост на обжалваното въззивно решение, като основание за допускане на касационно обжалване.

Касационно обжалване на въззивното решение следва да се допусне по изведения от жалбоподателите материалноправен въпрос по приложението на разпоредбата на чл.200,ал.1 ЗУТ: дали уличната регулация следва да бъде приложена и да е налице изградена улица, за да е налице самостоятелен обект на собственост, който може да се придобие по давност при условията на чл.200,ал.1 ЗУТ?

Видно от изложеното за мотивите на въззивния съд, въпросът е обуславящ. На настоящият състав не са известни разрешения на изведения въпрос в решения на ВКС, постановени в производства по чл.290 ГПК, поради което приема, че въпросът има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.

Всяка една от жалбоподателите И. Т. Р. и Д. Т. Р. следва да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на по 50 (петдесет) лева за разглеждане на касационната и жалба (по 25 лева по исковете по чл.108 ЗС, по които са ответници и по 25 лева по насрещните искове, по които са ищци).

Всяка една от жалбоподателите Р. К. К. и М. Д. К. следва да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на по 25 (двадесет и пет) лева за разглеждане на касационната и жалба.

Воден от изложеното, съдът


ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 16 от 14.01.2019 г. по гр.д. № 621 /2018 г. на Русенския окръжен съд, г.о.. в частта по исковете с правно основание чл.108 ЗС и по насрещните искове с правно основание чл.124,ал.1 ГПК, основани на твърдения за придобивна давност, изтекла след 2000 г. до предявяване на първоначалния иск.

Указва и дава възможност на всяка една от жалбоподателите И. Т. Р. и Д. Т. Р. в едноседмичен срок от съобщение да представи доказателства за платена по сметка на ВКС държавна такса в размер на по 50 (петдесет) лева за разглеждане на касационната жалба на всяка една от тях.

Указва и дава възможност на всяка една от жалбоподателите Р. К. К. и М. Д. К. в едноседмичен срок от съобщение да представи доказателства за платена по сметка на ВКС държавна такса в размер на по 25 (двадесет и пет) лева за разглеждане на касационната жалба на всяка една от тях.

Указва на всяка една от жалбоподателите, че при неизпълнение касационната и жалба ще бъде върната, а производството по делото - прекратено.

След изтичане на този срок делото да се докладва за насрочване или за прекратяване.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.