Р Е Ш Е Н И Е № 415 гр. София, 14 ноември 2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора АНТОАНЕТА БЛИЗНАКОВА, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 889 по описа за 2023 г. и за да се произнесе взе предвид: Касационното производство, по реда на чл.346, т.1 и сл. от НПК, е образувано по протест на прокурор от Апелативна прокуратура - София против въззивна присъда № 21/05.12.2022 г., постановена по внохд № 250/2022 г. по описа на Апелативен съд - София. В протеста са заявени касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. В допълнението се твърди, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на чл.13 и чл.14 от НПК при анализа и оценката на доказателствата, които са довели до неправилното приложение на закона, с оглед оправдаването на подсъдимия. Според представителя на държавното обвинение съвкупният анализ на писмените доказателства, заключенията на назначените съдебни експертизи, ведно със свидетелските показания, дадени на досъдебното производство и пред съдебните инстанции, установяват по безспорен и категоричен начин, че подсъдимият е осъществил вменените му във вина две престъпления. Твърди се, че въззивният съд не е отделил нужното внимание на обстановката, в която са се намирали двамата пострадали, като съдът е направил незадоволителен анализ на изводите на лицево -идентификационната и техническата експертизи, въпреки че основно място в мотивите към атакуваната присъда е отделено именно на това заключение, в което са констатирани противоречия, свързани с авторството на деянията. Прокурорът счита, че макар да се установяват незначителни разминавания в показанията на очертаните три групи свидетели, то същите не са от естеството да внесат съмнения за времето и мястото на възникване на инцидента и участниците в него, като съдът превратно е тълкувал показанията на двамата пострадали. Претендира да се отмени присъдата като постановена при съществено нарушение на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон, и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В съдебно заседание представителят на ВКП поддържа протеста по изложените в него съображения и счита, че възприетите от въззивния съд констатации са изведени без вътрешното му убеждение да е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, тъй като се пренебрегнати показанията на пострадалите. Подсъдимият Ю. М. и защитникът адв. С. се явяват и пледират протестът да се остави без уважение, тъй като не съдържа правни доводи и конкретика, която да налага отмяна на въззивната оправдателна присъда и молят за оставянето й в сила като правилна и законосъобразна. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, съобразно чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: Касационният протест е подаден в предвидения в чл.350, ал.2 от НПК срок, от процесуално легитимирана страна, по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава двадесет и трета от НПК, поради което е допустим, а разгледан по същество е и ОСНОВАТЕЛЕН. С присъда № 904013/09.10.2020 г. по нохд № 183/2018 г. по описа на ОС - Благоевград подсъдимият Ю. М. е признат за виновен в това, че на 18.06.2015 г., около 02,45 ч. в гр. Благоевград, по хулигански подбуди е причинил леки телесни повреди на повече от едно лице - на две лица - на Д. И. и на К. Д., поради което и на основание чл.131, т.4, предл.3 и т.12 вр. с чл.130, ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на две години лишаване от свобода, което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от три години, като е оправдан по първоначално повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.115, вр. с чл.18 от НК спрямо К. Д.. По протест относно опита за убийство и по жалба на защитника адв.Ю. С. е образувано внохд № 357/2021 г. по описа на Апелативен съд - София. С постановената присъда № 14/20.05.2021 г. подсъдимият Ю. М. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.115 вр. с чл.18 от НК спрямо К. Д. и при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на шест години лишаване от свобода. Първоинстанционната присъда е потвърдена в останалата част - по отношение причинената на Д. И. лека телесна повреда по хулигански подбуди. На основание чл.23, ал.1 от НК на Ю. М. е определено едно общо най-тежко наказание от шест години лишаване от свобода, което е постановено да се изтърпи при първоначален строг режим. По жалба на защитника по образуваното кнд № 988/15.03.2022 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение, с решение № 1/15.03.2022 г. на основание чл.354, ал.3, т.2 от НПК е отменена въззивната присъда и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. С постановената втора въззивна присъда № 21/05.12.2022 г., предмет на настоящата касационна проверка, на основание чл.334, т.2 и т.6 съответно вр. с чл.336, ал.1, т.3 и вр. с чл.338 от НПК е отменена първоинстанционната осъдителна присъда и вместо нея подсъдимият М. е признат за невинен на 18.05.2015 г., около 02,45 ч. в гр. Благоевград, по хулигански подбуди да е причинил леки телесни повреди на повече от едно лице - на две лица, а именно: да е нанесъл удари с остър режещ предмет /нож/ в областта на дясната ребрена дъга и в областта на лява страна на коремната стена на Д. И. и в областта на лявата гръдна половина на К. Д., с които им е причинена лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, неопасно за живота, като на основание чл.304 от НПК е оправдан за престъплението по чл. чл.131, т.4, предл.3 и т.12 вр. с чл.130, ал.1 от НК, за което е признат за виновен от пъровинстанционния съд. На основание чл.190, ал.1 от НПК направените по делото разноски е постановено да останат за сметка на държавата. В останалата част - относно оправдаването по обвинението за опит за убийство, първоинстанционата присъда е потвърдена. В изпълнение на дадените указания от предходния състав на ВКС за извършването анализ на съдържащата се информация в наличния по делото запис от охранителните камери в заведението, вторият въззивен състав е назначил нова комплексна видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза. След изслушването на тримата експерти контролираният съд е достигнал до извода, че изготвеното и прието заключение не само не допринася за изясняването на основния въпрос по делото относно авторството на деянието, но внася повече неяснота, като поражда въпроси, свързани с кръга на евентуалните участници в сбиването. Въпреки че, с оглед разясненията на в.л.Д., че на стр.6 от заключението, първоначалният нападател погрешно е посочен като Лице 1 /Г. М./, а всъщност е следвало да се приеме, че е било Лице 3 /Ю. М./, при изследване на заключението въззивният съд е намерил, че това влиза в противоречие с констатацията на стр.7, където е отбелязано, че едва в следващия момент в кадър влиза Лице 3, което държи продълговат неустановен предмет. Същевременно съставът на съда е намерил, че не може да се установи по категоричен начин от експертизата точно кое лице - кой от двамата братя М., замахва с вдигната ръка към пострадалия К. Д., тъй като в заключението на стр.7, снимки 4 и 5 обозначеното като Лице 1 е облечено в светла тениска, с брада и тъмна коса, а същото лице на снимка 7 на стр. 7 и 8 вече е обозначено като Лице 3. По отношение на така установените противоречия относно участниците самият състав на съда е приел, че те са останали неотстранени, като същевременно е констатирал, че пострадалият Д. И. е изцяло изключен от обследване на неговата идентификация в записа. Визираните фактически данни въззивният съд не е могъл да осигури, поради отсъствието на съответните специални знания. Изложеното /л. 111 - л. 112 от делото/ в мотивите към въззивната присъда не може да бъде възприето като доводи, обуславящи съгласието или несъгласието на съда с резултатите от експертното становище, тъй като то не съдържа само фактически и правни аргументи, но и специални познания, които принципно са присъщи само на вещите лица. Контролираният съд е пренебрегнал това свое задължение, като сам е влязъл в ролята на експерт, вместо да предприеме действия по отстраняване на възникналите разминавания и непълноти, тъй като поставените въпроси не са получили достатъчно пълен и ясен отговор в заключението и в дадените от вещите лица устни разяснения. Те биха могли да бъдат отстранени само по експертен път, чрез назначаването на допълнителна експертиза. В този смисъл съдът не е изпълнил задължението си да изследва всестранно и пълно обстоятелствата по делото, преди да направи решаващите изводи относно авторството на деянието, с което е нарушил и забраната по чл. 303, ал. 1 от НПК, тъй като постановеният съдебен акт почива на предположения. При възприетата невъзможност по експертен път да се установят включилите се в „мелето“ лица контролираният съд е приел, че обвинителната теза се явява доказателствено неподкрепена, а телесните повреди са причинени чрез нанасянето на удари с остър режещ предмет /нож/ от неустановено лице от кръга на участниците във физическата разправа. При изследването на въпроса за авторството на деянието, в мотивите към въззивната присъда е отделено специално внимание на показанията на двамата пострадали К. Д. и Д. И., дадени на досъдебното производство пред разследващия орган, пред съдия и пред първоинстанционния съд, като нарочно са обсъждани противоречията относно заявеното от тях по отношение участието на подсъдимия Ю. М. в инкриминираното деяние. При изследване на тяхната процесуална годност касационният състав намери, че въпреки проведеното въззивно съдебно следствие, двамата свидетели не са разпитани, а показанията им от досъдебното производство не са прочетени. В проведеното от първоинстанционния съд на 25.03.2019 г. открито заседание са прочетени единствено показанията на св.К. Д. на досъдебното производство пред съдия и то само в изрично посочената им част - относно датата на извършване на деянието, изброяването на полицейските служители, при които първоначално свидетелят е седнал в сепарето на заведението и относно механизма на причиняване на телесните увреждания. Заявеното от Д. пред съдия по отношение участието на Ю. М. в сбиването, както и разпитът пред разследващия орган, включително всички показания на св.Д. И. от досъдебното производство, ползвани от въззивния съд, не са приобщени към доказателствения материал по предвидения процесуален ред - чрез прочитането им в хода на първоинстанционно или на въззивното съдебно следствие, по реда на чл. 281 от НПК, т.е. при възприемане на фактическите изводи за недоказаност на обвинението съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.13, ал.2 от НПК. Визираните процесуални нарушения обуславят наличието на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК и те могат да бъдат отстранени чрез отмяна на постановената от въззивния съд присъда и връщане на делото за ново разглеждане, с провеждане на съдебно следствие. Тъй като касационният съд е обвързан от установените от въззивната инстанция фактически положения, но предвид допуснатите съществени процесуални нарушения, не е налице възможност за произнасяне по същество на обвинението. По изложените съображения и на основание чл.354, ал.3, т.2, вр. ал.1, т.5 от НПК. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивна присъда № 21/05.12.2022 г., постановена по внохд № 250/2022 г. по описа на Апелативен съд - София. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: