Ключови фрази


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 533

София 10.06.2022г.


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в състав :


ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА


като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1020 по описа за 2021г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от И. И. А. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Б. против въззивно решение № 99 от 27.10.2021г. по в.гр.д. № 268 по описа за 2021г. на Окръжен съд Шумен, с което е отменено решение № 260181 от 14.04.2021г. по гр.д.№ 918/2020г. на РС Шумен и вместо това е постановено друго, с което е обявен за окончателен предварителен договор от 13.03.2020г.,с който И. А., действаща чрез пълномощника си Б. Б., се е задължила да продаде на Г. К. Г., собствения си лек автомобил, „Мерцедес“модел ГЛК 320 ЦДИ 4 матик,рег. [рег.номер на МПС] , рама WDC2049831F294849, двигател № 64296140811742, цвят бял, свидетелство за регистрация на МПС №[ЕИК], за сумата от 9 700лв. която сума е изплатена на продавача чрез пълномощника му в деня на подписване на предварителния договор, като владението на автомобила е предадено на купувача в същия ден, като са присъдени такси и разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:

В представеното изложение, касаторът се позовава на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по следните поставени три въпроса: 1. Длъжен ли е въззивния съд да се произнесе по всички възражения, релевирани от ответната страна?, 2. Нищожността, поради противоречие с императивна правна норма по чл.26, ал.1, изр.1 ЗЗД абсолютна ли е или е поставена в зависимост от субективен елемент, като например намерение да се постигне забранен от закона резултат?, 3.Предварителното упълномощаване на собственика да капитала на заемодателят, въз основа на което е сключен предварителния договор за продажба на заложената в полза на заемодателя вещ и с получените пари е погасен договор за паричен заем, съставлява ли съглашение, с което се уговаря предварително начин на удовлетворение, различен от предвидения в закона? Позовава се на противоречие на въззивния акт с решения, които конкретно посочва. Отделно се позовава и на очевидна неправилност на обжалвания акт, която обосновава с тезата си, че съдът неправилно е анализирал незаявено основание за нищожност „заобикаляне на закона“, вместо надлежно въведеното „противоречие със закона“.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от Г. К. Г., чрез процесуалния представител адвокат К., с който се оспорват както нейната допустимост, поради липса на посочените касационни основания по чл.280 ГПК, така и основателност.

Предявен е иск за обявяване за окончателен на сключен на 13.03.2020г. предварителен договор за покупко-продажба на лек автомобил. Договорът е бил подписан от продавачът А. чрез пълномощникът й Б., въз основа на нотариално заверено на 5.03.3019г. пълномощно. Не е било спорно, че след подписването на пълномощното /на 22.03.2019г./, А. е предоставила същия автомобил, със заложен билет № 7076, на „Заложна къща Кредит І“ ЕООД /собственост на пълномощника Б./, като обезпечение за погасяване на поетото задължение за връщане на предоставен й от същото дружество заем в размер на 9 000лв., с падеж 22.04.2019г., месечна лихва 3% и неустойка за неизпълнение от 1% на ден. Този автомобил е стоял в гаража на дружеството до датата на сключване на предварителния договор на 13.03.2020г. Със същият страните са се договорили, че в деня на подписване на предварителния договор, продажната цена се предоставя на продавача и владението на автомобила се предава на купувача /който е служител на същото ЕООД/. Не е било спорно и че продажната цена от 9 700лв., с два касови бона от 9 000лв. и 700лв. е заведени в счетоводството на Заложна къща Кредит І“ЕООД на 17.03.2020г., с което е погасено задължението за заема.

При тези факти, въззивният съд е приел предявения иск, с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД, за основателен поради наличие както на изискванията за неговата действителност, така и на необходимите съществени реквизити. Като неоснователни е преценил всички направени възражения за нищожност на същия. Договорът не е нищожен поради противоречие със закона и по-специално с чл.152 ЗЗД, защото в случая не е установено, че ответницата е дала пълномощно с цел да послужи като обезпечение за изпълнение на задължението по сключения между нея и заложната къща договор за заем. Установено е, както че пълномощното е дадено преди сключване на заема, така и с гласни доказателства, че целта на упълномощаването е предоставяне на автомобила за продажба /решението за получаване на заем е взето впоследствие/. Не се установява наличие на устна договорка между ответницата и пълномощника й, с която да се уговаря предварително начин на удовлетворяване на вземането на същия към нея по договор за заем. Предварителният договор за продажба е сключен след издаване на пълномощното и 11месеца след падежа на задължението за връщане на заетата сума, т.е. няма как да е съглашение с което предварително да се уговаря, че ако задължението не се изпълни, кредиторът ще стане собственик на заложената вещ. Отделно, не е установено – ищецът, като е страна по предварителния договор, да е участник в заемното правоотношение, което е между ответницата и юридическото лице, т.е. страните са различни и не се установява знание и намерение с договора да се постигне удовлетворяване по начин, различен от предвидения в закона.

Въззивният съд е приел и че предварителният договор не е нищожен поради заобикаляне на закона, защото не се установява участниците да са имали съзнанието, че със сключването му ще постигнат цел, която е забранена от закона /т.е.не е налице установен субективен елемент/. Императивната норма на чл.26 от Наредбата за дейността на заложните къщи /НДЗК/ забранява друг ред за удовлетворяване на вземанията на заложна къща от цената на заложената вещ с пазарна стойност над 5 000лв., освен посредством издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.418 ГПК. В случая заобикаляне на закона няма, защото не е установено, че ответницата е дала пълномощно с цел да гарантира изпълнението на задължението си по заемния договор. Обратно, установено е, че именно нейният пълномощник Б., възползвайки се от даденото му пълномощно е сключил предварителния договор, без нейно знание, за да се удовлетвори от цената на вещта, което освен от неговите показания се потвърждава и от факта, че няколко дни след сключване на договора е внесъл сумата в счетоводството на дружеството. Субективното намерение на пълномощника на продавача не може да обуслови и установи изискуемият от състава на по чл.26, ал.1, изр.2 ЗЗД субективен елемент в упълномощителят, който е страна по сделката. Въззивният съд е приел и че предварителният договор не е нищожен и поради противоречие с добрите нрави, пред вид липса на установена нееквивалентност на престациите.

Имайки пред вид гореизложените мотиви и след преценка на наведеното от касатора основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, настоящият съдебен състав счита, че по поставените от него въпроси, касационно обжалване не следва да се допуска, тъй като всеки един от тях е разрешен от въззивния съд в съответствие с установената съдебна практика, включително и с посочената от касатора, а третият – не отговаря и на изискванията за общо основание за допустимост. Съображенията :
Отговорът на първият поставен от касатора въпрос е еднозначен. Съдът е длъжен да направи самостоятелна преценка на всички релевантни и допустими доказателства по делото, да обсъди доводите и възраженията на страните, да посочи приетите от него за установени обстоятелства и да аргументира направените правни изводи и в случая това е направено от въззивният съд, видно от гореизложените мотиви.
По вторият въпрос:
Сделката е нищожна когато основанието й противоречи на закона. Във всички случаи позоваващият се на нищожността е този, който следва да конкретизира фактите и обстоятелства, от които произтича твърдяното от него противоречие със закона. Затова, независимо от обективния характер на основанието за нищожност, когато страната се е позовала на установената в чл.152 ЗЗД забрана, тя трябва да установи наличието й, т.е. че със сделката /в случая – с упълномощаването/, предварително, е бил уговорен начин на удовлетворение на кредитора, различен от предвиденият в закона. Видно от гореописаните мотиви на съда, той е приел, че не е налице подобно установяване, доколкото страните по сделките /по упълномощаването, предварителния договор и договора за заем/ са различни и от установените факти недвусмислено следва, че първо е извършена упълномощителната сделка, а след това е сключен договора за заем и е предоставен автомобила като залог и една година по-късно е сключен предварителния договор /а не обратното/. В този смисъл противоречие с приетото в представените решения по гр.д.№ 1896/2009г. на ІV г.о., гр.д.№ 1487/2010г. на ІV г.о. , доколкото те са постановени по различни от сега поставения въпроси и защото в тях са разгледани различни хипотези.
Третият въпрос не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост,съобразно дадените разяснени с т.1 от ТР № 1/2010г. по т.д.№ 1/2009г.на ОСГТК на ВКС, защото е конкретен /а не принципен/ и отговорът му изисква обсъждане на ангажираните по делото доказателства и преценка за правилност на направените от въззивния съд изводи.
С оглед на изложеното, не се установява да е налице и основанието по чл.280, ал.2 ГПК, доколкото съгласно установената практика „очевидна неправилност“ изисква постановеният съдебен акт да е постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма да е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или да е приложена несъществуваща или отменена норма или грубо да са нарушени правилата на формалната логика, а настоящият случай не е такъв.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 99 от 27.10.2021г. по в.гр.д. № 268 по описа за 2021г. на Окръжен съд Шумен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.




ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: