Р Е Ш Е Н И Е
№ 286
С о ф и я, 07 декември 2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 27 н о е м в р и 2017 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
ВАЛЯ РУШАНОВА
при секретар Марияна Петрова
и в присъствието на прокурора Искра Чобанова
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
наказателно дело № 1095/2017 година.
Производство по Глава 33 от НПК.
Инициирано е със саморъчна „молба” (искане на основание чл.423, ал.1 от НПК) от осъдения И. Р. В. (К.) от София, в момента в затвора в София, за отмяна на влязлата в законна сила присъда № 95 от 12.12.2014 г., постановена по НОХД № 185/2013 г. от Врачанския районен съд и потвърдена с решение № 57 от 24.06.2016 г. по ВНОХД № 156/2016 г. от Окръжен съд-Враца с наведени в него доводи за нарушено право на лично участие в хода на съдебното производство и задочното му осъждане и искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане във фазата на досъдебното производство, за което българската държава дала гаранции на компетентните органи на Република Франция при екстрадирането му, видно от приложените към искането преведени на български език екстрадиционни документи от Апелативния съд в Т..
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането.
Осъденият И. В., лично и чрез защитника си адв.Р.К. от САК моли искането му да бъде уважено.
Върховният касационен съд, за да се произнесе по основателността на искането на осъдения, съобрази следното :
По внесен срещу осъдения И. Р. В. (К.) и неговите съучастници С. Р. К. и А. П. Д. е било образувано НОХД № 185/2013 г. по описа на Районен съд-Враца. В. е получил препис от обвинителния акт и е бил уведомен на основание чл.254, ал.4 от НПК за възможността делото да се разгледа в негово отсъствие на основание чл.269 от НПК. До съдебното заседание на 04.09.2014 г., за което е бил редовно уведомен, той се е явявал лично и с няколко упълномощени от него защитници, от чиято правна помощ периодически се е отказвал, водещо до многократното отлагане хода на делото. Заради неявяването му без уважителна причина в това с.з. мярката му за неотклонение е била променена от „подписка” в „задържане под стража”, бил е обявен за ОДИ с телеграма от 15.09.2014 г. и след като щателно проведените оперативно-издирвателни мероприятия не дали резултат, в с.з. на 12.12.2014 г. е бил даден ход на делото на основание чл.269, ал.3, т.1 и 2 от НПК в негово отсъствие, при участие на защитника му адв.З. от АК-Враца, и постановена осъдителната и за него присъда за престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр.чл.195, ал.1, т.4 и 5 вр.чл.18, ал.1 вр.чл.29, ал.1, б.”а” и „б” от НК, като му е било наложено наказание от 5 години лишаване от свобода, търпимо при първоначален строг режим в затвор.
Присъдата е била обжалвана от защитника на осъдения В. адв.З., като делото е било разгледано пред окръжния съд на 16.06.2016 г. в отсъствие на подзащитния му, след като двукратно призовките на известния му адрес са били върнати със забележка, че е извън страната, на работа в Испания, но с неизвестен в тази страна адрес. След постановяване на въззивното решение, с което първоинстанционната присъда е била потвърдена, е била издадена на 23.01.2017 г. ЕЗА, въз основа на която същият е бил задържан от властите на Република Франция на 13.05.2017 г. и след влизане в сила на решението от 28.06.2017 г. на Апелативния съд в [населено място] за екстрадирането му в България, на 13.07.2017 г. е бил приведен в затвора в София, където е започнало изпълнението на наложеното му наказание лишаване от свобода.
ВКС намира, че искането на осъдения И. В. от 25.09.2017 г. с основание в чл.423, ал.1 от НПК е допустимо, подадено в законоустановения срок, но по съществото си е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения :
Процесуалният закон в чл.423, ал.1 от НПК предвижда възобновяване на наказателно дело по направено в 6-месечен срок от узнаване на влязлата в сила присъда искане на осъден поради неучастието му в наказателното производство, освен ако след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което в съдебната фаза на процеса не е могла да бъде изпълнена процедурата по чл.254, ал.4 от НПК (отм.), понастоящем по действащата разпоредба на чл.247б, ал.1 от НПК (ДВ бр.63/2017 г.) или след като е бил редовно уведомен, не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина.
Видно от данните по делото, осъденият В. е бил привлечен към наказателна отговорност, изпълнена е била процедурата по връчване на препис от обвинителния акт и е бил уведомен за възможността делото да се разгледа в негово отсъствие, взел е участие в няколко съдебни заседания в съдебната фаза на процеса, но след 04.09.2014 г. се е укрил и е напуснал пределите на Република България, по данни на негови близки, живеещи на посочения от него адрес в София, бил на работа в Кралство Испания. Това е дало основание както произнасянето на присъдата от първостепенния съд, така и цялото производство пред въззивния съд да протече в негово отсъствие при наличие на предпоставките по чл.269 от НПК. Нито лично от него, нито от защитниците му или от неговите близки като уважителна причина за неявяването му по делото съдът не е бил известен за негово сериозно заболяване, както и че е напуснал страната за осигуряване на лечението си, което би дало възможност за други процесуални реакции на двете инстанции. Такива данни са станали известни в хода на производството по екстрадирането му от Република Франция, за което осъденият В. е дал съгласието си да бъде върнат в Република България и се е отказал от принципа на особеността.
Задочно осъдено лице може да отправи искане до ВКС за възобновяване на наказателното дело, което е било разгледано в негово отсъствие, завършило с осъждането му. Основателността на искането му обаче е пряко обвързано със спазване и от негова страна на задълженията му във връзка с правилата на НПК за редовното му известяване от органите на досъдебното производство или съда за извършваните процесуални действия във всички фази на процеса. Когато тези правила за призоваване на осъденото лице са били нарушени от него или той по собствено усмотрение не се е възползвал от правото си на лично участие в хода на наказателното производство, или без уважителни причини не се е явил пред съответния орган или се е укрил, то тогава не са налице условията на чл.423, ал.1 от НПК за уважаване на искането му за възобновяване заради неприсъственото му осъждане (по аргумент от чл.423, ал.1, изр.2-ро от НПК).
Когато пък правилата за известяването му са били нарушени от органите на досъдебното производство или съда, с което е било нарушено правото му на лично участие или чрез договорно избран защитник в процеса или са били допуснати други съществени нарушения на процесуалните правила, на материалния закон или наложеното му наказание е явно несправедливо, то тогава за осъдения ще е налице възможност да атакува осъдителния съдебен акт на основанията по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК пред съответния апелативен съд в срока по чл.421, ал.3 от НПК. Именно в тези две възможности са дадените от българската държава гаранции за преразглеждане на делото по искане на осъдения, чието екстрадиране се иска с ЕЗА, като в настоящия случай не може да се приеме наличие на хипотезата по чл.423, ал.5 от НПК за безусловно уважаване на искането.
От тези данни ВКС приема, че осъденият В. е знаел за воденото срещу него досъдебно производство, известен е бил за първото по делото съдебно заседание с възможността делото да се разгледа в негово отсъствие, както и за постановената му мярка за неотклонение „подписка” със задължение да не напуска и съответно уведоми съда при промяна на адреса си в РБ. След като не се е явил при разглеждане на делото без уважителна причина и е нарушил задълженията си по постановената му мярка за неотклонение, това сочи неявяването му по делото без уважителни причини и защото се е укрил, поради което не са налице условията по чл.423, ал.1 от НПК за възобновяване на наказателното дело. Искането на осъдения за възобновяване на наказателното дело на това основание е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.
Предвид горното и на основание чл.426 вр.чл.351, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд – първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. Р. В. (К.) от София, в момента в затвора в София, за отмяна на основание чл.423, ал.1 от НПК по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлата в законна сила присъда № 95 от 12.12.2014 г., постановена по НОХД № 185/2013 г. от Врачанския районен съд и потвърдена с решение № 57 от 24.06.2016 г. по ВНОХД № 156/2016 г. от Окръжен съд-Враца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : |