Р Е Ш Е Н И Е № 50117 Гр. София, 30.05.2024 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО отделение, в публично съдебно заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА ИВАНКА АНГЕЛОВА При участието на секретаря Силвиана Шишкова, като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т. д. № 1860/2019 год., за да се произнесе, взе предвид: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (сега Агенция за публичните предприятия и контрол), чрез процесуален пълномощник, против решение № 86/08.04.2019 г. по в. т. д. № 68/2019 г. по описа на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 82/23.11.2018 г. по т. д.№ 84/2018 г. по описа на Окръжен съд – Търговище. С последното, по иск на ипотекарния длъжник Б. Н. А., предявен на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 149 и чл. 151 ЗЗД и чл. 439 ГПК, е признато за установено, че длъжникът БУЛГАРРЕКЛАМА - ИНВЕСТ ООД не дължи на взискателя – настоящ касатор сумата от 100 000 лв., представляваща част от вземане по изпълнителен лист, издаден на 21.07.2011 г. въз основа на влязло в сила решение № 40/11.01.2011 г. по т. д. № 704/2007 г. по описа на Окръжен съд – Варна, предмет на образуваното изп. дело № 913/2017 г. на ЧСИ с рег. № 769 и район на действие – Окръжен съд – Търговище, поради погасено по давност право на принудително изпълнение. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, т. к. страда от материалноправна и процесуалноправна незаконосъобразност и е необосновано. Оспорва се решаващият извод на въззивния съд за погасяване на вземането по давност, като се навежда противоречие със задължителна съдебна практика /ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС/ и неправилно приложение на нормата на чл. 116, б. В ЗЗД. Прави се оплакване, че въззивният съд не е отчел всички предприети действия по принудителното изпълнение на вземането, които прекъсват давността. Поддържа се, че прекратяването на изпълнителното дело не означава отпадане на материалното притезание на взискателя, респективно прекратяването на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не означава, че кредиторът не може да предприема действия, които прекъсват давността. По подробно изложени съображения в посочения смисъл се моли за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на иска, с присъждане на разноските за всички инстанции. Против касационната жалба в срока по чл. 287 ГПК е депозиран писмен отговор от Б. Н. А., чрез процесуален пълномощник, с подробни доводи за неоснователност на жалбата, които се поддържат и развиват в представени по делото писмени бележки. Моли се обжалваното решение да бъде оставено в сила и се претендират разноски. Ответникът по касация БУЛГАРРЕКЛАМА - ИНВЕСТ ООД не изразява становище по касационната жалба. Решението е допуснато до касационна проверка по правния въпрос за приложението на т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС относно течението на погасителната давност по изпълнителни дела, образувани преди приемането му, разрешен по задължителен за правоприлагането начин с последващото Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. дело № 2/2020 г. на ОСГТК на ВКС, като до постановяване на тълкувателното решение производството по делото е било спряно. За да се произнесе по реда на чл. 290, ал. 2, вр. чл. 293 ГПК, с оглед оплакванията в касационната жалба, становищата на страните и данните по делото, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение намери следното: При постановяване на обжалваното решение въззивният съд от фактическа страна е приел, че между Министъра на търговията и туризма и „Булгарреклама-Инвест“ ООД е бил сключен Договор за приватизационна продажба, обезпечен на 31.03.1999 г. със законна ипотека върху имот, собственост на „Булгарреклама-инвест“ ООД. През 2002 г. ипотекираният имот е придобит от ищцата Б. Н. А. с договор за покупко-продажба по нот. акт № 79/05.09.2002 г., т. ІІІ, рег. № 4140, д. № 309/2002 г. на нотариус с рег. № 317. С влязло в сила решение № 40 от 11.01.2011 г. по т. д. № 704/2007 г. на ВОС ответникът „Булгарреклама-Инвест“ ООД е осъден да заплати на АПСК 25 852,22 щатски долара, представляващи вноска от цената по договора; неустойка за забава в размер на 132 625,47 щатски долара и 5 085,07 лв. разноски. Въз основа на издадения по делото изп. лист от 21.07.2011 г. е образувано изп. дело № 132/2011 г. по описа на ДСИ при Търговищкия районен съд. С молба от 19.01.2012 г. Агенцията е поискала продължаване на принудителното изпълнение, чрез насрочване на опис и оценка на недвижимия имот, собственост на ищцата, в качеството й на ипотекарен длъжник. Последното извършено по това дело действие е съобщение по чл. 47, ал. 6 ГПК от ДСИ, получено от Агенцията на 05.03.2012 г., с което взискателят е уведомен за разпореждането на ДСИ относно възможността да поиска назначаването на особен представител на длъжника по делото. Впоследствие по молба на взискателя от 10.07.2014 г. делото е изпратено по реда на § 3 от ПЗР на ЗЧСИ на ЧСИ с per. № 769, с район на действие Окръжен съд - Търговище, по описа на който на 24.07.2014 г. е образувано изп. дело № 432/2014 г. Същото е прекратено с постановление на ЧСИ от 03.12.2014 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, потвърдено с решение № 39 от 30.03.2015 г. по гр. д. № 81/2015 г. на ТОС. Въз основа на същия изпълнителен лист от 21.07.2011 г. при ЧСИ А. З. на 02.10.2017 г. е образувано ново изп. дело № 20177690400913 с взискател АПСК и длъжник „Булгарреклама-Инвест“ ООД. Взискателят изрично е посочил като способ на принудителното изпълнение продажбата на ипотекирания в негова полза недвижим имот. Върху последния е вписана възбрана, а на 18.06.2018 г. е насрочен и опис на имота. От правна страна, по допустимостта на отрицателния установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК с оглед възражението на взискателя – ответник, че Б. А. няма активна процесуална легитимация, въззивният съд е приел, че ищцата като ипотекарен длъжник има правата по чл. 151 ЗЗД и може да противопостави всички възражения, които има длъжникът срещу вземането, вкл. за погасяването му по давност, поради което предприетата от нея искова защита е допустима, а по същество – основателна. Съдът е приложил указанията на т. 10 от ТР 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК нова погасителна давност за вземането почва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. С оглед горното съдът е приел, че последното изпълнително действие по изп. дело № 132/2011 г. е извършено на 19.01.2012 г., поради което след 19.01.2014 г. всички действия по принудително изпълнение, предприети от взискателя, се явяват невалидни и не могат да породят желаните от тях правни последици. Дори да се приеме, че последното изпълнително действие по изп. дело № 132/2011 г. е от 05.03.2012 г., от тази дата до образуването на следващото изпълнително дело за събиране на вземането на 02.10.2017 г., общата 5-годишна погасителна давност е изтекла. Съдът е отказал да придаде значение на образуваното изп. д. № 432/2014 г. на ЧСИ З. (включително по отношение на предприетите по него действия по изпълнението) като такова, което се отразява върху течението на давността. Приел е, че не се касае за новообразувано изпълнително дело, а за продължено изпълнително производство, съгласно § 3 от ПЗР на ЗЧСИ, по което извършените изпълнителни действия след датата на перемпцията, настъпила на 19.01.2014 г., не могат да прекъснат давността. Становището на състава на Върховния касационен съд по значимия за изхода на делото правен въпрос произтича от Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 2/2020 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. За вземанията, предмет на такива висящи дела, давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., откогато с посочения тълкувателен акт е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г. Следователно задължителните указания в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, свързани с преустановяване приложението на ППВС № 3/80 г. досежно спиране течението на погасителната давност в изпълнителния процес, следва да бъдат съобразявани след датата 26.06.2015 г., вкл. по висящите към този момент изпълнителни производства. С оглед отговора на правния въпрос, обжалваното въззивно решение е неправилно – постановено в противоречие с материалния закон, тъй като разрешението по т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС е изцяло приложено по отношение на изпълнително производство, образувано и прекратено преди приемането му. Въззивният съд не е преценил (при наличие на противоречива практика на ВКС), че до 26.06.2015 г., респективно в случай на предхождащо тази дата прекратяване на изпълнителното дело, приложение следва да намери Постановление № 3 от 18.11.1980 г. по гр. д. № 3/80 на Пленума на Върховния съд, според което по време на изпълнителното дело давност не тече. В тази връзка следва да се отбележи и практиката на Върховния съд отпреди приемане на същото постановление, която е все още актуална, че прекратяването на изпълнителното производство на някое от основанията по чл. 330, ал. 1 ГПК (сега чл. 433, ал. 1 ГПК) не заличава с обратна сила действието на прекъсването на давността; както и че съгласно чл. 117 ЗЗД от прекъсването започва да тече нов давностен срок. Предвид изложеното, въззивното решение следва да бъде касирано и да бъде постановено друго по същество, с което искът да бъде отхвърлен, като съображенията за това са следните: Според данните по делото в случая новата погасителна давност е започнала да тече най-рано от 19.01.2014 г., когато изпълнителното производство е било прекратено по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Същата е прекъсната с предприемането на изпълнителни действия по изп. дело № 913/2017 г., образувано по молба на взискателя от 28.09.2017 г., с която е поискана възбрана, опис и продажба на недвижими имоти с вписана върху тях законна ипотека в полза на взискателя, вкл. на този, придобит от ищцата. На 18.10.2017 г. върху имота е наложена възбрана, на 03.04.2018 г. взискателят е поискал извършването на опис на недвижимия имот, а на 18.06.2018 г. е насрочен такъв за 05.07.2018 г. Преди провеждане на описа изпълнителното производство е спряно с разпореждане на ЧСИ З. въз основа на обезпечителна заповед, издадена по настоящото дело, образувано по предявената на 25.06.2018 г. искова молба. При съобразяване на горепосоченото е видно, че погасителната давност, която след установяването на вземането със съдебно решение е всякога 5-годишна, не е била изтекла нито до предприемане на действията по принудително изпълнение по изп. д. № 913/2017 г., по време на което е била няколкократно прекъсвана, нито към момента на предявяването на настоящата искова молба. При този извод без значение за изхода на спора е въпросът, дали предприетите действия по изп. дело № 432/2014 г. на ЧСИ З. след 19.01.2014 г., но преди постановлението за прекратяване на производството по делото поради настъпилата вече перемпция, сами по себе си също биха били годни да прекъснат погасителната давност. Предвид изложеното отрицателният установителен иск, предявен от Б. Н. А. в качеството й на ипотекарен длъжник, че длъжникът БУЛГАРРЕКЛАМА – ИНВЕСТ ООД не дължи на взискателя Агенция за публичните предприятия и контрол сумата от 100 000 лв. – част от вземането (определена като приблизителна стойност на ипотекирания имот) по изпълнителен лист, издаден на 21.07.2011 г. въз основа на влязло в сила решение № 40/11.01.2011 г. по т. д. № 704/2007 г. по описа на Окръжен съд – Варна, предмет на изп. дело № 913/2017 г. на ЧСИ З. с рег. № 769 и район на действие – Окръжен съд – Търговище, поради изтекла погасителна давност, е неоснователен и подлежи на отхвърляне. С оглед окончателното разрешаване на спора в посочения смисъл ответницата по касация следва да бъде осъдена да заплати сторените от Агенцията за публичните предприятия и контрол разноски за всички съдебни инстанции, възлизащи на 4 980 лв., в т. ч. държавни такси и възнаграждение за юрисконсулт. Мотивиран от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 86/08.04.2019 г. по в. т. д. № 68/2019 г. по описа на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 82 от 23.11.2018 г. по т. д. № 84/2018 г. по описа на Окръжен съд – Търговище, и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 439 ГПК, предявен от Б. Н. А. в качеството й на ипотекарен длъжник, за признаване за установено в отношенията между страните по делото, че длъжникът БУЛГАРРЕКЛАМА – ИНВЕСТ ООД не дължи на взискателя Агенция за публичните предприятия и контрол сумата от 100 000 лв. – част от вземането по изпълнителен лист, издаден на 21.07.2011 г. въз основа на влязло в сила решение № 40/11.01.2011 г. по т. д. № 704/2007 г. по описа на Окръжен съд – Варна, предмет на изп. дело № 913/2017 г. на ЧСИ З. с рег. № 769 и район на действие – Окръжен съд – Търговище, поради изтекла погасителна давност. ОСЪЖДА Б. Н. А. с ЕГН [ЕГН] да заплати на Агенция за публичните предприятия и контрол сумата 4 980 лв. – съдебно-деловодни разноски за всички съдебни инстанции. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: