Ключови фрази


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50421

София, 03.11.2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав:


Председател: Камелия Маринова
Членове: Веселка Марева
Емилия Донкова

като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 1215/2022 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на адв. М. Я. като пълномощник на община Севлиево срещу въззивно решение № 199, постановено на 22.12.2021 г. по в. гр. д. № 264/2021 г. по описа на Габровския окръжен съд, с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд за признаване за установено по предявения от В. Б. К. срещу жалбоподателя иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че е собственик на следните имоти: новообразуван имот 552.330 по плана на новообразуваните имоти на м. „К. “, с. о. „Х.”, землище на [населено място], одобрен със заповед от 2006 г., с площ 743.30 кв. м., при описани граници и новообразуван имот ** по плана на новообразуваните имоти на м. „К.“, с. о. „Х.”, землище на [населено място], с площ 978.8 кв. м., при описани граници.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси, разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС: 1. „започва ли да тече придобивна давност върху имот, за който правоимащият не е въведен във владение, тъй като не е завършен фактическият състав за възстановяване на земеделска земя по ЗСПЗЗ“; сочи се противоречие с решение № 60149/02.02.2022 г. по гр. д. № 2851/2021 г. и решение № 60/11.01.2021 г. по гр. д. № 4407/2019 г. на второ г. о.; 2. „може ли общината да актува имоти, които са й предоставени за управление по реда на чл. 25 ЗСПЗЗ и които не са били включени в ТКЗС, предвид задължението на общината да осъществява политиката си в интерес на гражданите“; 3. „може ли придобивната давност да бъде прекъсната с приемане на решение на общинския съвет, с което се променя правното положение на земеделската земя“; 4. следва ли да се приемат като обективни и безпристрастни показанията на свидетел – роднина на страна по делото, които не съответстват на показанията на останалите свидетели, като се поддържа противоречие с решение № 428/15.07.2010 г. по гр. д. № 843/2009 г. на ВКС, първо г. о.; 5. „когато границите на имота не са достатъчно индивидуализирани, може ли да се приеме, че те са конкретизирани въз основа на свидетелски показания, които противоречат на заключенията на експертизите“, като се твърди противоречие с решение № 35/29.06.2020 г. по гр. д. № 1902/2019 г. на ВКС, второ г. о. С поставените втори и трети въпрос в изложението е обосновано основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответницата по касационна жалба В. Б. К. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК. Предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните:
Производството по делото е образувано по предявен от положителен установителен иск срещу община Севлиево за приемане за установено, че ищцата е собственик на процесните имоти. В исковата молба са изложени твърдения, че ищцата упражнява фактическа власт върху същите, считано от 1994 г. След като е поискала да се снабди с констативен нотариален акт, в който правото й на собственост да бъде удостоверено, през 2020 г. общината е съставила актове за частна общинска собственост. Исковата молба е предявена на 23.07.2020 г.
Видно от заключението на съдебно-техническата експертиза по неодобрен кадастрален план от 1985 г. /попълнен през 1999 г.-2002 г. и ползван като помощен план към ПНИ/ процесните поземлени имоти са идентични съответно с имот пл. № * и пл. № *, записани по разписен лист на наследници на М. Т. и З. А.. Установено е също, че процесните имоти попадат в терен по §4 ЗСПЗЗ, за който през 2006 г. е одобрен ПНИ, по който имотите са нанесени с № ** и № ** и в регистъра към плана на новообразуваните имоти са записани на К. Г. Д.. Видно от приложената административна преписка по заявление вх. № 5735 от 07.12.1993 г. на Г. К. Д., в качеството му на наследник на К. Г. Д., с решение № 315С от 23.09.1998 г. е възстановена собствеността върху лозе от 0,500 дка в терен по параграф 4 на [населено място], м. „С.“, като не са посочени граници. С влязло в сила на 20.10.1998 г. решение на Севлиевския районен съд по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, в полза на наследниците на К. Г. Д. е признато право на възстановяване на собствеността върху земеделска земя /бивше лозе/ от 1 дка в м. „С.“. Установява се и от допълнителната техническа експертиза, че за процесните имоти са провеждани реституционни процедури /въз основа на данните в регистрите/. За новообразуваните имоти не са издавани заповеди по §4к, ал. 7 ЗСПЗЗ, в полза на бивши собственици или на правоимащи по § 4а и сл. ПЗР на ЗСПЗЗ.
Въз основа на събраните свидетелски показания на П. /син на ищцата/, Н. и Т., въззивният съд е приел, че считано от 1991 г. ищцата е започнала да владее процесните имоти като собствени.
В представените актове № 7157 и № 7158/24.03.2020 год. за частна общинска собственост, е посочено, че са издадени на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОбС и чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ.
Решаващите изводи на въззивния съд са изведени от осъществяването в полза на ищцата на въведеното придобивно основание. Изложени са и допълнителни съображения, свързани с приложното поле на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ, което е отразено в актовете за общинска собственост.
Първият въпрос е обоснован с началния момент на придобивната давност върху земеделска земя, попадаща в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Нормата на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ в редакцията й от ДВ, бр.98/1997 г. предвижда, че се издава решение за възстановяване правото на собственост на гражданите върху земеделски земи при условията на §4-4л в срок до 31.01.1998 г. С изменението на цитираната разпоредба в ДВ, бр. 68 от 30.07.1999 г. е предвидено, че органът по земеделска реституция само признава правото на собственост на бившите собственици в терени по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, като в решението се описват размерът и местността, в която са се намирали земеделските земи, а собствеността се придобива въз основа на заповед на кмета по §4, ал. 7 от ЗСПЗЗ. Съобразно посоченото по-горе при преценка допустимостта и правната квалификация на иска в съдебната практика се приема, че решение на органа на земеделска реституция, с което се възстановява собственост върху имот в терен по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, издадено до изменението на закона в ДВ, бр. 69/1999 г., в което имотът е индивидуализиран по кадастрален или друг план с описани граници, е достатъчно за установяване правото на собственост върху съответен имот. При преценка от кога започва да тече придобивна давност срещу възстановения собственик, нейният начален момент се свързва с влизане в сила на плана на новообразуваните имоти, с който се извършва обособяване на обекта на реституция или с влизане в сила на заповедта на кмета по § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ /каквато в случая не е издадена/, т. е. с приключване на реституционната процедура.
Не се разкрива противоречие с решение № 60149/02.02.2022 г. по гр. д. № 2851/2021 г. на ВКС, второ г. о., в което е възприето, че издадено преди изменението на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 68/99 г.) решение на административен орган, при липса на конкретно посочени граници и местонахождение на имота, не може да прояви конститутивно действие. Такова решение има установителен характер – а именно признава правото на правоимащото лице да възстанови притежавана от него и от наследодателя му земеделска земя, включена в блок на ТКЗС, ДЗС или др. организация. Когато се възстановява собствеността на земеделски земи, попадащи в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, реституционната процедура следва уредбата на специалните правила на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, приети значително по- късно от първоначалната редакция на закона. Доколкото принципът е, че конститутивното действие се проявява от момента на обособяване обекта на възстановената собственост, то в тези хипотези ПНИ следва да е надлежно утвърден, съобразно условията на закона и действащ. В такава хипотеза, началният момент на придобивната давност срещу заявилите искане за реституция собственици, може да бъде различен в зависимост от това дали за възстановяване на собствеността, съответно за придобиването на имота от ползватели, е необходимо издаване на заповед по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ. Такива са случаите, в които правото на собственост се възстановява при действието на чл. 14, ал. 3, т. 1 ЗСПЗЗ в редакция след изменението в ДВ. бр. 68/1999 г., а придобиването на право на собственост от ползвателите е при условията на § 31 от ПЗР на ПМС № 234 от 16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Решенията на административния орган, с които се възстановяват земи в терени по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, имат конститутивно действие, ако са издадени преди изменението на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 68 от 30.07.1999 г./. Тези решения възстановяват правото на собственост в реални граници, които следва да бъдат определени в решението, но само при действащ план на новообразуваните имоти- арг. чл. 28, ал. 4 ППЗСПЗЗ /ДВ, бр. 122 от 1997 г./. Преценката за проявено конститутивното действие на решението за възстановяване собствеността по ЗСПЗЗ, легитимиращо правоимащото лице за собственик следва да се извършва с оглед редакцията на закона към момента на постановяването му. Без съмнение, новата уредба, въвеждаща различен ред за възстановяване на собствеността, не може да засегне вече придобити права. В настоящата хипотеза придобивна давност е могла да започне да тече от момента на влизане в сила на плана на новообразуваните имоти, тъй като с него са установени границите на процесните имоти. Независимо от погрешния извод във въззивното решение, че такава е текла в периода 1991 г. – 2006 г., срокът от 2006 г. до 2016 г. е достатъчен, за да доведе до придобиване по давност.
Вторият и третият въпрос не могат да обосноват допускане на касационно обжалване на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В съдебната практика се приема, че земеделската земя, останала след възстановяване на правата на собствениците, се управлява от общината и след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници, тази земя става общинска собственост - чл. 19, ал.1 ЗСПЗЗ. А според чл. 25, ал.1 ЗСПЗЗ земеделската земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или на държавата, е общинска собственост. Следователно, правото на собственост на общината върху земеделски земи е уредено като остатъчно (резултативно) - негов обект са земеделските земи, които са останали невъзстановени и които не са притежание на други правни субекти. За да възникне правото на собственост на общината в хипотезата на чл. 25, ал.1 ЗСПЗЗ е достатъчно да се установи, че имотът е земеделска земя, по смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ, която не е притежание на гражданин, юридическо лице или на държавата. Според чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ земеделската земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, е общинска собственост. Общинска собственост съгласно чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ стават земите, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в законните срокове. Тази правна последица настъпва след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници. За тези земи е приложима забраната по чл. 7, ал. 1 ЗОбС за придобиване по давност. Различен е случаят, когато е поискано възстановяване на собствеността, каквато именно е настоящата хипотеза. Тогава имотът, предмет на заявлението, не влиза във фонда по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, но докато трае процедурата по възстановяването той не може да бъде предмет на придобивна давност, защото не се знае отнапред дали собствеността върху него ще бъде възстановена или ще последва отказ. В случай, че имотът бъде върнат, няма пречка да бъде придобит по давност след постановяване на решение по чл. 18ж, ал. 1 или чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ и ако периодът на владение е след влизане в сила на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, т. е. след 21.11.1997 г. Въпреки неправилно изложените съображения от въззивния съд, че имотите не са подлежали на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и не са били реституирани, обуславящият изхода на правния спор извод е, че е доказано въведеното придобивно основание в полза на ищцата.
Ирелевантно е обстоятелството, че с включването им в селищно образувание, на основание § 4, ал. 2 ЗСПЗЗ през 2017 г. с решение на ОбС – Севлиево, процесните имоти вече попадат в строителните граници и са със статут на урбанизирана територия. Именно с последното обстоятелство е обоснован третият въпрос, който също не може да обуслови допускане на касационно обжалване.
Четвъртият въпрос е свързан с преценка на показанията на свидетел – роднина на страна по делото. Не се разкрива противоречие с решение № 428/15.07.2010 г. по гр. д. № 843/2009 г. на ВКС, първо г. о., в което е посочено, че показанията на такъв свидетел се преценяват от съда по вътрешно убеждение. Показанията на свидетеля П. са обсъдени в съвкупност с останалите събрани гласни доказателства, които не са противоречиви.
Петият въпрос не е относим към изводите на въззивния съд, доколкото границите на процесните имоти не са установявани със свидетелски показания.
Изложеното обуславя отказ да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изхода на делото касаторът дължи заплащане на ответницата на направените разноски в касационното производство в размер на 500 лв. /за адвокатско възнаграждение/.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 199, постановено на 22.12.2021 г. по в. гр. д. № 264/2021 г. по описа на Габровския окръжен съд.
Осъжда община Севлиево да заплати на В. Б. К. от [населено място], [улица], вх. А, ет. 2, разноски в размер на 500 лв. за касационното производство.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: