Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                                                       N 139   гр. София ,25.06.2010г.                                 В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в  съдебно заседание на седемнадесети февруари   през две хиляди и десета  година в състав                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА            ЧЛ ЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА                            ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА                                                                    при участието на секретаря Анета Иванова като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова   гр. дело N 457 / 2009 г. по описа на Първо  гражанско отделение, за да се произнесе съобрази:   Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. М. И. Ф. е обжалвала въззивното решение на Смолянския окръжен съд 355 от 27.06.2008г. по гр.д. 429 / 2007г., поправено с решение № 22 от 02.02.2009г. по същото дело в частта, в която е отхвърлен иска по чл.109 ЗС. Касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество с определение № 764 от 23.07.2009г. на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК по въпроса за предпоставките, които следва да са налице, за да се уважи иска по чл.109 ЗС за премахване на незаконна постройка на границата между два имота . Ответниците Б. М. Д. и М. И. М. не са подали писмен отговор по реда на чл.287 ГПК. Предявен е иск с правно основание чл.109 ЗС от М. И. Ф. против М. И. М. и Б. М. Д. за премахване на пристройка на стопанска сграда, навес, кокошарник и гараж, построени на границата между У,48 и 50 и УПИ *, собственост на ответника. Смолянският окръжен съд е отменил изцяло решението на Ч. районен съд № 38 от 21.06.2007г. по гр.д. № 21/2007г. и вместо него е постановил друго, с което е осъдил Б. М. Д. и И. М. И. да премахнат построените в собствения им поземлен имот № 2* за който е отреден УПИ * кв.9 по плана на гр. Ч. кокошарник и навес към него в югоизточната част на имота на границата с имот № 2* И. по чл.109 ЗС за премахване на източен гараж в УПИ * кв.9 е отхвърлен като неоснователен. Предмет на обжалване пред ВКС е решението в отхвърлителната му част за гаража. Въззивният съд е приел, че гаражът е полумасивна дървена постройка върху основа от тухлена зидария и бетонови елементи. Към този източен гараж са долепени кокошарник и навес с общ покрив с гаража и наклон на изток, към имота на ищцата, в който стрехата навлиза с около 30 см. , там става и оттичането на водите от покрива. За последните две постройки не са издавани строителни книжа и макар да съставляват допълващо застрояване, те са незаконни. Гаражът също е незаконен строеж и отстои на 1.40м. при допустими 1.50 м. от източната имотна граница. Въз основа на тези фактически обстоятелства въззивният съд е приел, че искът по чл.109 ЗС за премахване на гаража е неоснователен, защото е налице минимално отклонение от 10 см. от допустимото отстояние от регулационната линия съгласно чл.42 ал.3 ЗУТ, което не създава пречки на ищцата за ползването на нейния имот. По въпроса длъжен ли е ищецът по иск по чл.109 ЗС да доказва нарушение на правото му на собственост при изграждане на строеж в съседен имот при неспазване на нормативно установените отстояния от регулационните граници съществува противоречива съдебна практика като в част от решенията се приема, че самият факт на извършване на такова незаконно строителство нарушава правото на собственост на съседа. Настоящият състав на ВКС намира за правилно становището в обжалваното решение, в какъвто смисъл е тълкуването на разпоредбата на чл.109 ЗС в принципното ТР 31/1984г. на ВС, ОСГК. Искът по чл.109 ЗС дава правна защита срещу неправомерните действия на трети лица, с които се създават пречки за осъществяване на правомощията на собственика необезпокоявано и в пълен обем според предназначението на вещта. В обстоятелствената част на исковата молба ищецът, предявил негаторния иск следва да посочи какви са извършените от ответника действия, с какво те смущават неговото право на собственост и в рамките на това основание, както и на формулирания петитум съдът е длъжен да даде защита на спорното право. От друга страна защитата на собствеността по реда на чл.109 ЗС следва да съответства на нарушението и да се ограничава с искане за преустановяване само на онези действия или състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца, без да ги надхвърля. В разглеждания случай твърденията на ищцата според уточнението на обстоятелствената част на исковата молба, направено пред въззивния съд са, че покривът на гаража и кокошарника навлиза в нейния имот и й пречи спокойно да минава и да влиза в двора с колата си. По отношение на гаража е посочено, че наклонът на покрива е направен така, че от него се наводнява имота на ищцата, а при снеговалеж пада сняг и се блокира входа. От заключенията на вещите лица обаче е установено, че покривът на гаража представлява едно цяло с покрива на долепените до него кокошарник и навес, които се намират на регулационната линия. Със събарянето им, за което ответниците са осъдени с влязлото в сила въззивно решение в необжалваната част, ще се премахне и частта от покрива , навлизаща в имота на ищцата, а наводняването може да се предодврати чрез отвеждането на водите от покрива на източния гараж , без да е необходимо да бъде съборен. Самия факт на изграждане на незаконна постройка не дава основание да се иска премахването й , освен ако създаденото състояние нарушава чужди права. В разглеждания случай гаражът е построен без строителни книжа, в нарушение на нормативите за отстояние от страничната регулационна линия, но то е минимално – само 10 см. , което на практика не създава никакви пречки за ползване на съседния имот, нарушението на собствеността е породено от допълващото гаражите застрояване достигащо до регулационната граница, което ответниците са осъдени да премахнат, следователно не се налага и събаряне на самия гараж. С оглед на изложеното не е налице фактическият състав на чл.109 ЗС и правилно въззивният съд е отхвърлил иска в тази част. Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение     Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Смолянския окръжен съд 355 от 27.06.2008г. по гр.д. 429 / 2007г., поправено с решение № 22 от 02.02.2009г. по същото дело в частта, в която е отхвърлен иска по чл.109 ЗС . ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: