Р Е Ш Е Н И Е № 60142 Гр. София, 08 октомври 2021 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ЦОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при участието на секретаря ИЛ. ПЕТКОВА и след становище на прокурора от ВКП Я. ГЕБОВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 562/21 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по глава ХXXІІІ от НПК. Образувано е по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на н.о.х.д. № 38/2021 г. на Окръжен съд – гр. Видин и за отмяна на постановеното по същото дело определение № 15/15.02.2021 г., с което е одобрено споразумение по делото, поради допуснато съществено нарушение на материалния закон, изразяващо се в неправилно приложение на разпоредбата на чл.49, ал.2 от НК. В искането се сочи, че съдът е одобрил споразумение, което противоречи на закона, тъй като е наложил на осъденото лице М. С. М., допълнително наказание, лишаване от право да управлява МПС, в размер по-нисък от основното наказание лишаване от свобода, за извършено от него престъпление по чл.342 от НК, за което се е признал за виновен, с което е допуснал и съществено нарушение на процесуалните правила. В искането са цитирани задължителна и константна съдебна практика на ВС и ВКС в обратен смисъл, от която се извежда тезата, че допълнителното наказание не може да е в по-нисък размер от основното наложено наказание лишаване от свобода. В заключение се иска възобновяване на делото, на осн. чл.422, ал.1, т.5 от НПК, отмяна на определението на съда, с което е одобрено споразумението между защитника на осъдения и прокурора и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. В съдебно заседание пред ВКС, прокурорът от ВКП поддържа направеното искане за възобновяване на делото от Главния прокурор и моли същото да бъде уважено по изложените в него съображения. Посочва, че с одобряването на цитираното в искането споразумение съдът е нарушил разпоредбата на чл.49, ал.2 от НК, която регламентира едновременното налагане на лишаване от свобода като основно наказание заедно с второ допълнително наказание и техните размери. Осъденият М., редовно уведомен за съдебното заседание, не се явява и не се представлява пред ВКС. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди наведените от страните по делото доводи и в рамките на правомощията си, намери следното : Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Направено е от легитимиран правен субект, насочено е срещу влязъл в сила акт от категорията по чл.419 от НПК, непроверяван по касационен ред, определение по чл.382, ал.7 от НПК. Искането, което е за увеличаване на наложено наказание, е подадено в рамките на 6-месечния законов срок по чл. 421, ал.1 от НПК , / определението е влязло в сила на 15.02.2021 г., а искането на Главния прокурор е постъпило във ВКС, чрез ОС – Видин на 12.05.2021 г./ поради което е допустимо. Разгледано по същество искането се явява и основателно. От материалите по делото се установява, че с определение № 15/15.02.2021 г., постановено по н.о.х.д. № 38/2021 г., по описа на Окръжен съд – гр. Видин е одобрено споразумение между упълномощен защитник на осъдения М. С. М. и прокурор от Окръжна прокуратура – гр. Видин, с което М. се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл.342, ал.3, б.“б“, пр.1, вр. чл.342, ал.1 пр.3, вр. чл.26, ал.1 от НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, изтърпяването на което е отложено, на осн. чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от пет години и лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца. Със споразумението страните са се споразумели и относно лекия автомобил, при управлението, на който е извършено престъплението и относно веществените доказателства по делото. Определението на окръжния съд, с което е одобрено споразумението не подлежи на обжалване и е влязло в сила на датата на неговото постановяване, 15.02.2021 г. Изложените в искането съображения в подкрепа на направеното искане в насока допуснато съществено нарушение на материалния закон са основателни. Съгласно съдържанието на одобреното споразумение, на осъдения М. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, като основно наказание и лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца като допълнително наказание. Следователно, наложеното на подсъдимия наказание лишаване от право е в по – нисък размер от наказанието лишаване от свобода. Това правно положение противоречи на материалния закон, разпоредбата на чл.49, ал.2 от НК и на съдебната практика по неговото прилагане, съгласно които в случаите, когато наказанието лишаване от права се налага заедно с наказанието лишаване от свобода, неговият размер не може да е по-нисък от този на основното наказание. По отношение на престъпленията по транспорта, в задължителната съдебна практика, ППВС № 1/1983 г. е дадено легално тълкуване относно срока на кумулативно предвиденото наказание лишаване от право за управление на МПС, в случаите когато се налага заедно с наказанието лишаване от свобода, а именно, че срокът на допълнителното наказание не може да е по-кратък от този на основното наказание. Изводът е направен на базата на тълкуване на текста на чл.49, ал.3 от НК, съгласно който осъденият не може да се ползва от правата, от които е лишен преди да изтърпи наказанието лишаване от свобода, независимо от изтичането на срока на допълнителното наказание. При това положение, с одобряването на споразумение, съдържащо клауза, съгласно която срокът на наказанието лишаване от права е по-кратък от този на наказанието лишаване от свобода, наложени заедно на осъденото лице, окръжният съд е допуснал нарушение на материалния закон, което е съществено по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Допуснатото нарушение е основание за възобновяване на делото, отмяна на определението на Окръжен съд-гр. Видин, с което е одобрено споразумението между защитникът на осъдения М. и прокурора от ОП-гр. Видин и връщането му за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. Определението на окръжния съд следва да се отмени в цялост, тъй като съдът одобрява споразумение по реда на чл.384 от НПК, при постигнато съгласие по всички въпроси от кръга на посочените в чл.381, ал.5 от НПК, при положение, че не противоречи на закона и морала. При новото разглеждане на делото окръжният съд следва да упражни процесуалното си право, съгласно разпоредбата на чл.382, ал.5 за предлагане на промени в клаузите на споразумението, които да са съобразени със закона. При липса на съгласие от страните за промяна на незаконосъобразните клаузи, съдът следва да приложи нормата на чл.385, ал.8, вр. ал. 7 от НПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, на осн. чл.425, ал.1 от НПК Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по н.о.х.д. № 38/2021 г., по описа на Окръжен съд – гр. Видин, като ОТМЕНЯ постановеното по делото определение № 15/15.02.2021 г., с което е одобрено споразумение между упълномощен защитник на осъдения М. С. М. и прокурор от ОП – гр. Видин. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – гр. Видин. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :