Ключови фрази
делба * нередовност на исковата молба * продължаване на срок * задължително другарство * конституиране на страни

Р Е Ш Е Н И Е

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

287

 

гр. София, 02.07.2010 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

      Върховният касационен съд,  Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми юни две хиляди и десета година  в състав:                          

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска

                                                ЧЛЕНОВЕ:       1. Снежанка Николова

                                                                            2. Велислав Павков                                                                     

 

при секретаря  в присъствието на прокурора  като разгледа докладваното от съдията Павков ч.гр.д.№ 271 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба Б. Й. М. против определение №17, постановено на 20.01.2010 година от Окръжен съд – Смолян, по гр.д. № 025/2010 г. С обжалваното определение е оставено в сила определение №550/11.11.2009 година, постановено по гр.д. №53/2006 г. от Районен съд – Чепеларе, с което е прекратено производството по делото в частта по предявения от Б. М. иск за делба на поземлен имот №39 в кв.4, парцел **** – озеленяване и парцел **** сладкарница и ски база, представляваща ливада с площ от 5, 775 дка, в строителните граници на к.к.”П”, против Е. С. , К. О. Х. и Т. П. , поради неотстраняване в срок на нередовностите на исковата молба в частта, касаеща този имот.

Ответниците по частната жалба не са взели становище по нея.

Частната касационна жалба е подадена в срок, и е процесуално допустима при условията на разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 във вр. с чл.280, ал.1 от ГПК.

За да се разгледа частната касационна жалба по същество, следва да са налице предпоставките за допускането и до касационно обжалване, с оглед препращането на разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК, към разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК.

В изложението си на касационните основания, жалбоподателят твърди, че с определението на въззивния съд е налице произнасяне по процесуалноправен въпрос, разрешаван противоречиво от съдилищата, като в тази насока представя определения на ВКС и решение на ВКС, в които, според жалбоподателя е налице различно разрешение на въпроса, следва ли по искането на страна за продължаване на срок, съдът да се произнесе преди постановяване на определение за прекратяване на делото , поради неизпълнение на дадени указания и следва ли произнасянето на съда по искането за продължаване на срока да е във връзка с искането на страната.

Сочения правен въпрос е в рамките на процесуалния спор, доколкото въззивния съд се е произнесъл по съдържащите се в делото на първоинстанционния съд процесуални искания във връзка с дадените указания за конституиране на задължителен необходим другар в делбеното производство в противоречие с представените като съдебна практика съдебни актове, съгласно които следва да е налице тъждество между процесуалното действие, за извършването на което се иска продължаване на срока за неговото извършване от страната по делото и това, за което съдът продължава срока. В тази връзка и на основание чл.280, ал.1 , т.2 от ГПК са налице предпоставките за допускане до касационно разглеждане на подадената частна касационна жалба.

Съдът дължи произнасяне по искането на страната за продължаване на процесуалния срок, независимо от това дали те са определени от норма в закона или от съда, с постановено определение. Молбата следва да е подадена преди изтичането на срока, като при произнасянето си, съдът преценява нейната основателност предвид сочените обстоятелства за това и доколкото ги намери за уважителни, съгласно разпоредбата на чл.36, ал.1 от ГПК /отм./. При всички случаи, произнасянето на съда следва да е по продължаване на срока за онова процесуално действие, за което е поискано продължаването на срока, а не за друго, извън поисканото. Този извод се налага от диспозитивното начало в гражданския процес и липсата на процесуална възможност съдът служебно, без искане на страната, да продължава срок за извършването на процесуално действие, каквото продължаване не е поискано, както и за процесуално действие, което вече е извършено от страната. В последния случай, съдът дължи произнасяне по извършеното процесуално действие и ако е поискано, допуска или не ново продължаване на срока.

В конкретния случай, съдът е констатирал с определение от открито съдебно заседание, проведено на 23.09.2009 г., проведено в отсъствието на ищцата или неин представител, че в делбеното производство, по отношение на един от имотите, посочени в исковата молба като съсобствени между страните по исковата молба, е налице съсобственик, който не е конституиран в процеса като страна.частието на съсобственик в делбеното производство, предвид предвидената нищожност на делбата при неучастието на съсобстевник, прави този съсобственик задължителен необходим другар в делбения процес, като за неговото конституиране, съдът следи и служебно. Районния съд некоректно е указал на ищцата по делото, „да конституира като ответник” по делото неучаствуващия съсобственик, като съдът е посочил и трите му имена. На първо място, съдът е следвало служебно сам да конституира неучаствуващото лице като страна в процеса, като при липсата на данни за неговия адрес, по отношение на това изискване за редовност да остави производството по делото без движение, като даде подходящ срок за посочването на адрес на лицето, с оглед неговото редовно и своевременно призоваване. На следващо място, не е в процесуалните правомощия на страната по делото да конституира страна по делото. Това е правомощия на съда, като указанията до ищцата „да конституира” страна по делото са незаконосъобразни, които е самостоятелно основание да се приеме, че последвалите процесуални действия на съда във връзка с тези указания също са незаконосъобразни. В дадения от съда срок, е постъпила молба от ищцата, с която същата е поискала конституирането на неучаствуващия в процеса съсобственик З. Р. С. , като в същата молба /постъпила в съда на 28.10.2009 г./ е направено искане за продължаване на срока за посочване на адрес на ответника С. Съобщението за оставяне на делото без движение и указанията на съда е получено от ищцата лично на 19.10.2009 г., като дадения срок е седмодневен. Молбата е изпратена по пощата, като видно от пощенското клеймо, същата е изпратена на 26.10.2009 г., т.е. спазен е седмодневния срок, определен от съда. Доколкото указания за посочване на адрес на лицето С. не са давани с определението на съда от 19.10.2009 г., то следва да се приеме, че с подаването на молбата от 28.10.2009 г., указанията на съда са изпълнени. Вместо дължимото процесуално действие, а именно – конституирането на З. С. като страна в производството по делба и даването на указания за посочване на негов адрес за призоваване, съдът е процедирал незаконосъобразно, като е продължил срока за „конституирането на З. С. като ответник по делото” със седем дни, с определение от 28.10.2009 г.. След изтичането на така определения нов срок, съдът е постановил последващо незаконосъобразно определение, като е прекратил производството по делото за делба по отношение на имота, в който съсобственик е и лицето З. С.

По изложените съображения, районния съд е следвало да конституира като ответник неучаствуващия съсобственик, с оглед молбата на ищцата от 28.10.2009 г., като постановеното от него определение за продължаване на срока за процесуално действие, което вече е било извършено от страната, както и за действие, за извършването на което не е искано продължаване на срока, е незаконосъобразно. Тази незаконосъобразност и процедиране в нарушение на съдопроизводствените правила, води до незаконосъобразност и на последвалото определение за прекратяване на делото, предмет на обжалването в настоящото касационно производство, поради което определението на въззивния съд следва да се отмени, като се постанови ново определение, по съществото на частната въззивна жалба, с което се отмени определението на Районен съд – Чепеларе.

Обжалваното определение е незаконосъобразно и на друго основание, което следва да се обоснове в производството по преценка на правилността му, макар и съображения в тази насока да не са излагани от жалбоподателката. Доколкото производството е делбено, съдът е следвало да съобрази приложимостта на разпоредбата на чл.283 от ГПК /отм./ и да направи преценка относно възможността да продължи делбата между същите страни, като с оглед цитираната разпоредба, при извършването на делбата се изключи имота от поделяемата маса.

Водим от горното, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ДОПУСКА касационно обжалване на определение №17, постановено на 20.01.2010 година от Окръжен съд – Смолян, по гр.д. № 025/2010 г.

ОТМЕНЯ определение №17, постановено на 20.01.2010 година от Окръжен съд – Смолян, по гр.д. № 025/2010 г., като вместо него постановява:

ОТМЕНЯ определение №550/11.11.2009 година, постановено по гр.д. №53/2006 г. от Районен съд – Чепеларе, с което е прекратено производството по делото в частта по предявения от Б. М. иск за делба на поземлен имот №39 в кв.4, парцел **** – озеленяване и парцел **** сладкарница и ски база, представляваща ливада с площ от 5, 775 дка, в строителните граници на к.к.”П”, против Е. С. , К. О. Х. и Т. П. , поради неотстраняване в срок на нередовностите на исковата молба в частта, касаеща този имот.

Връща делото на Районен съд – Чепеларе, за продължаване на процесуалните действия по конституирането като страна в делбения процес на З. Р. С. и на следващите процесуални действия по разглеждането на делото.

Определението е окончателно.

 

Председател: Членове: 1. 2.