Р Е Ш Е Н И Е № 144 гр.София, 20 май 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди и четиринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ: 1. Биляна Чочева 2. Жанина Начева при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора Колова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 350 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящето производство е по глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на осъдения И. Н. З. за възобновяване на в. н. о. х. д. № 252/2013 г. по описа на Кюстендилския окръжен съд. Искането се основава на разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК поради съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Твърди се, че обвинителният акт е съдържал недостатъци, които са налагали връщане на делото на прокурора; че съдът е приел за установени действия на подсъдимия, които не отговарят на събраните по делото доказателства; че фактическото поведение не потвърждава хулигански подбуди и умисъл за причиняване на телесно увреждане. Направено е искане за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание защитникът (адв. Ч.) поддържа искането на осъдения по изложените в него съображения. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, съображенията, развити устно в открито съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание за възобновяване, намира следното: С присъда № 35 от 13.03.2013 г. по н. о. х. д. № 623/2010 г. на Районния съд в гр.Дупница подсъдимият И. Н. З. е признат за виновен в това, на 25.12.2006 г. в гр.Д. да е причинил средна телесна повреда на М. К. П. по хулигански подбуди, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 12 НК и чл. 54 НК е наложено наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода с отложено изпълнение за срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 НК. С решение от 21.08.2013 г. по в. н. о. х. д. № 252/2013 г. на Кюстендилския окръжен съд присъдата е потвърдена. Процесуално допустимото искане е НЕОСНОВАТЕЛНО. Подновен е доводът за нарушение на правото на защита на подсъдимия поради непълноти на обвинителния акт, който съдът е трябвало да върне на прокурора, за да бъдат отстранени. Обвинителният акт обаче не разкрива недостатъци с характер на съществено процесуално нарушение. Той съдържа достатъчно ясно и прецизно описание на всички факти, позволяващи на подсъдимия подробно да разбере в какво точно се обвинява, а съдът по същество да реши дали така очертаните факти са доказателствено установени и дали те покриват съответния състав на престъпление. Неоснователно се претендират и съществени процесуални нарушения в първоинстанционното производство с аргументи, че след явяването на подсъдимия съдът не е връчил обвинителния акт, не му е снел самоличност и не провел нов разпит на вече разпитани свидетели, в т. ч. на пострадалата П. Извън съображенията на Кюстендилския окръжен съд, относими към разпоредбата на чл. 335, ал. 3 НПК, поначало връчване на обвинителния акт не се е налагало, тъй като подсъдимият е получил обвинителния акт още по н. о. х. д. 718/2007 г. по описа на Районния съд – гр. Дупница и е бил напълно запознат с обвинението. Освен това, според отразеното в протокола от съдебно заседание на 3.12.2010 г. по н. о. х. д. № 623/2010 г. защитникът е направил изявление, че подсъдимият е получил препис от обвинителния акт. Съдът не е могъл да изпълни процедурата по чл. 272 НПК след като подсъдимият не се е явил в съдебно заседание, а след завръщането си от чужбина той е участвал лично с упълномощения защитник, депозирал е обяснения по обвинението, присъединил се към пледоарията по същество на своя защитник, в негово присъствие е постановена присъдата и лично се участвал във въззивното производство, в чиито рамки не са били направени доказателствени искания. Осъденият не изтъква конкретни съображения, които да пораждат основателно съмнение относно неговата самоличност. Фактическите положения по делото са били приети за установени след анализ и преценка на всички доказателствени материали. Показанията на пострадалата не са били единственият източник на доказателства, които съдът е използвал при изграждане на своите заключения. Основавал се е и на оценените като достоверни показания на други свидетели-очевидци, частично от обясненията на подсъдимия, писмените доказателствени материали и възприетите заключения на съдебномедицинските експертизи. Искането за възобновяване съдържа и възражения срещу фактическите констатации на съда, които осъденият счита за несъответни на събраните по делото доказателства. Твърди, че св. П. била вдигнала ръце, за да го избута, той бил хванал подадената ръка с цел да я отклони от лицето си, а телесното увреждане се явявало резултат от непредпазливите действия на лекарката по освобождаването на ръката. Стъпвайки на описаната фактология осъденият З. развива и основната си теза за липсата на умисъл, в каквато връзка посочва, че деянието не е било волеви акт, извършен под контрола на съзнанието с цел да се нанесе телесна повреда. Доводите почиват на собствената оценка на доказателствения материал от осъдения и тълкуването му на доказателствата. В същността си те представляват оплакване за необоснованост, която не може да доведе до отмяна на въззивното решение. При възприетите от съда по същество факти и обстоятелства, че подсъдимият е хванал дясната ръка на св. П. (установено и от неговите обяснения) и чрез прилагане на сила по механизма на усукване в областта на дясната предмишница е причинил счупване на лакетната кост (експертно изяснено наред с невъзможността да е резултат от самонараняване), няма никакво основание да се приеме, че телесното увреждане не се намира в причинна връзка с деянието на подсъдимия. Тези факти изключват и основателност на позицията за телодвижение с рефлекторен характер, което не се контролира от съзнанието и не се обуславя от волята на човека, затова не е действие в наказателноправен смисъл. С оглед съвкупността от фактически обстоятелства, очертаващи поведението на осъдения З. и обстановката, при която деянието е било осъществено, съдът е констатирал, че водещият мотив при извършване на престъплението е хулигански - явна демонстрация на неуважение към личността и обществото като цяло, на общоприетите правила за поведение и социални ценности в стремежа открито да се изяви превъзходство над околните. В пределите на установените фактически положения и в съгласие със закона са били изведени всички съставомерни признаци на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12 НК в обективно и субективно отношение. Върховният касационен съд не намира и очевидно несъответствие между обществената опасност на деянието и дееца и определеното наказание, което да оправдава намеса по реда, предвиден за възобновяване на наказателни дела поради съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Наложеното наказание в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода с отложено изпълнение за минималната продължителност на изпитателния срок по чл. 66, ал. 1 НК държи сметка за относителната тежест на смекчаващите отговорността обстоятелства, в т.ч. повода, по който подсъдимият се е намирал в болничното заведение и за прекомерната продължителност на наказателното производство, послужила като обстоятелство със смекчаващо значение и сериозно влияние при избора на конкретното наказание. Правилно са били преценени предпоставките по чл. 66, ал. 1 НК и възможността за постигане на целите по чл. 36 НК без ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. При отсъствието на съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК искането на осъдения следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. Н. З. за възобновяване на в. н. о. х. д. № 252/2013 г. по описа на Кюстендилския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: