4 Р Е Ш Е Н И Е №157 София, 08 май 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети април две хиляди и петнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ:РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ:КАПКА КОСТОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретар: Мира Недева и в присъствието на прокурора Ивайло Симов изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова н. дело № 141/2015 година Производството по делото е по реда на чл. 423, ал.1 от НПК и е образувано по искане на осъдения К. Д. З. за възобновяване на производството по НОХД № 10987/2012 г. по описа на Софийски районен съд и отмяна на постановената присъда от 15.10 2013 г. В искането се твърди, че наказателният процес е проведен в отсъствие на осъдения, поради което той е лишен от правото да участва лично в производството и да сключи споразумение. В съдебното заседание пред Върховния касационен съд осъденият К. Д. З. и неговият процесуален представител поддържат искането за възобновяване. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура счита, че искането за възобновяване е неоснователно. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното : С присъда, постановена по НОХД № 10987/2012 г. от Софийски районен съд, осъденият З. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.196, ал.1, т. 2 във вр.с чл. 195, ал.1, т. 3 и т. 4 във вр. с чл. 29 от НК, за което на основание чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет години. По жалба на защитата на осъдения З. с въззивно решение от 30.01.2014 г. по ВНОХД № 5081/2013 г. така постановената присъда е потвърдена и е влязла в законна сила. В искането за възобновяване не е посочено кога осъденият З. е узнал за постановената спрямо него осъдителна присъда. От данните по делото се установява, че същият е постъпил в затвора- [населено място] на 09.07.2014 г. При липса на друга информация за това, кога осъденото лице е узнало за постановената спрямо него присъда, то следва да се приеме като първи момент на узнаване деня на задържането му от компетентните власти. Тоест, искането за възобновяване, подадено на 05.01.2015 г. чрез затворническата администрация, е в установения от чл. 423, ал.1 от НПК срок. Разгледано по същество искането е неоснователно. Наказателното производство срещу осъдения З. е проведено в негово присъствие в досъдебната му фаза. Обвинителният акт срещу осъдения за извършено престъпление по чл. 196 от НК е внесен в Софийския районен съд на 13.06.2012 г. На 15.06.2012 г. е постановено разпореждането по чл. 248, ал. 2 от НПК, с което съдията-докладчик е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.10.2012 г. и е разпоредил връчване на препис от обвинителния акт и разпореждането на осъдения З., ведно с разяснението за възможността делото да се разгледа в негово отсъствие при хипотезите на чл. 269 от НПК. Процесуалните документи са получени лично от осъдения на 06.07.2012 г. (виж, л. 32 от делото). В съдебното заседание, проведено на 03.10.2012 г., осъденият се е явил лично и със защитник. В това съдебно заседание е даден ход на съдебното следствие и са извършвани процесуални действия по събиране на доказателства. Разглеждането на делото е било отложено за 04.12.2012 г. , за която дата осъденият е бил редовно уведомен. В това съдебно заседание той не се е явил, а съдът отложил делото за 06.02.2013 г., като постановил изискване на данни, свързани с установяване на местонахождението му. Съдът е положил максимални усилия за установяването на осъдения, след което го е обявил за общодържавно издирване, което не е дало резултат (виж, с.з. от 29.05.2013 г., съответно л. 143 от делото – уведомително писмо от СДВР). Така установените обстоятелства са дали основание на съда за приложение на разпоредбата на чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК, като в проведеното съдебно заседание на 15.10.2013 г. съдебното следствие е обявено за приключено, изслушани са съдебните прения и е постановен съдебният акт. Всичко това обуславя извод, че осъденият З. се е отклонил от известния по делото адрес, без да уведоми за това съда и без да посочи друг за неговото призоваване, въпреки че е бил наясно за наличието на висящ и неприключил наказателен процес. При това положение следва да се приеме, че осъденият сам и доброволно се е отказал от правото си на лично участие в съдебната фаза на процеса. Съдът е направил всичко необходимо за осигуряване на личното му участие, но след като това се е оказало невъзможно единствено поради неговото недобросъвестно процесуално поведение, е провел надлежно и законосъобразно съдебно производство, финализирано с атакуваната сега присъда. Посочените по-горе данни очертават неоснователност на претенцията, посочена в искането, че не е проведено щателно издирване. За изчерпателност настоящият съдебен състав отбелязва, че решаването на делото със споразумение е само една правна възможност, но не и право на обвиняемия/подсъдимия. В този смисъл, възражението, че осъденият е лишен от „право на споразумение”, очевидно следва да бъде преценено като неоснователно. Обобщено, неучастието на осъдения З. в наказателния процес е негов личен избор и спрямо него не са налице условията за възобновяване, визирани в чл. 423, ал.1 от НПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения К. Д. З. за отмяна по реда за възобновяване на наказателните дела влязлата в сила присъда, постановена по НОХД № 10987/2012 г. от Софийски районен съд, потвърдена с въззивно решение от 30.01.2014 г. по ВНОХД № 5081/2013 г. по описа на Софийски градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.