Р Е Ш Е Н И Е
№ 6
гр.София , 29 март 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КЕТИ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА
ЛАДА ПАУНОВА
при участието на секретаря Илияна Петкова
и прокурора от ВКП Ивайло Симов
след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 1181/2018 г. и , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по касационен протест, депозиран от Окръжна прокуратура-Пловдив срещу въззивна присъда №78 от 18.10.2018 г., постановена по внохд №1752/2018 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, на основание чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК.
Оплакването по чл.348 ал.1 т.2 от НПК се свързва с липса на мотиви към въззивната присъда, тъй като според прокурора, не е достатъчно ясна волята на съда дали деянието на подсъдимия е обективно несъставомерно или макар и формално да осъществява признаците на престъплението по чл.339 ал.1 от НК не е обществено опасно, поради своята малозначителност- чл.9 ал.2 от НК. На следващо място са изложени аргументи, чрез които се оспорва малозначителността на деянието и на тази база се изразява несъгласие с извода на съда ,че то не е престъпно. Моли се да бъде отменена въззивната присъда и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на ОС-Пловдив.
В съдебното заседание пред ВКС, представителят на Върховната касационна прокуратура намира подадения протест за незаконосъобразен и не го поддържа. Счита, че дори и да не се приеме изначална несъставомерност на инкриминираното престъпление, то обществената му опасност е явно незначителна, поради което моли да се потвърди присъдата на ОС-Пловдив.
Защитникът на подсъдимия- адв.Д. акцентира на това, че липсва нормативен документ, който да посочва вида и броя на боеприпасите, които служителите на МВР имат право да съхраняват и в този смисъл моли присъдата на въззивната инстанция да бъде потвърдена.
В последната си дума подсъдимият Р. В. Д. изразява становище за правилност в преценката на окръжния съд.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационния протест, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:
С присъда №9 от 15.05.2018 г., постановена по нохд №263/2017 г., Районен съд-Първомай е признал подсъдимия Р. В. Д. за виновен в това, че на 16.09.2015 г. в [населено място], без да има надлежно разрешение е държал 41 стандартни бойни патрони, кал.9х18 мм, поради което и на основание чл.339 ал.1 от НК и чл.55 ал.1 т.1 от НК му е наложил наказание една година и шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложил по реда на чл.66 ал.1 от НК за срок от три години и шест месеца.С присъдата е приложена разпоредбата на чл.59 от НК, съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото и е възложил в тежест на подсъдимия направените разноски.
По жалба на защитника на подсъдимия Д., пред ОС-Пловдив е било образувано внохд №1752/2018 г., приключило с нова въззивна присъда, с която първоинстанционния съдебен акт е бил отменен изцяло и подсъдимият Р. Д. е признат за невиновен и на основание чл.304 от НПК оправдан в извършване на инкриминираното му престъпление по чл.339 ал.1 от НК. С въззивната присъда, съдът се е произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото, оставени за сметка на органа, който ги е направил.
Касационният протест е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ВКС намира за неоснователно релевираното оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение, намерило израз в неясната воля на окръжния съд относно това дали се касае за обективна несъставомерност или за деяние, което макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е обществено опасно и за това не е престъпно. В принципен план, когато мотивите на съда са неясни или противоречиви, е налице процесуално нарушение, което е възможно да бъде приравнено на липса на мотиви. За да е налице неяснота или противоречие в мотивите е необходимо или две твърдения да са взаимно изключващи се, или да е налице твърдение, което е нелогично. Важното е, че противоречието трябва да бъде в схващанията на съда, а не само в отделни изрази. С други думи, съдът трябва да бъде последователен в своите изводи, като диспозитива трябва да произтича логично от съобразителната част на присъдата. В конкретния случай, мотивите на ОС-Пловдив не разкриват противоречия в правните му изводи. На няколко пъти съдът ясно подчертава извода си за това ,че деянието на подсъдимия не е престъпно, поради липсата на обществена опасност, изводима от неговата малозначителност, като на л.35 от съд.дело обобщава, че „…при ясно очертаващата се първа алтернатива на разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК, постановената от РС гр. Първомай присъда бе отменена…..“ При това положение, упрекът на прокуратурата за наличие на неясна воля по правото от страна на проверявания съд, която затруднява прокуратурата да разбере решението на съда, е лишен от основание. Нещо повече, фактът, че в протеста прокурорът е развил съображения единствено в подкрепа на тезата си, че не е налице хипотезата на чл.9 ал.2 от НПК, ясно показва липсата на затруднения в разбиране на действителната воля на съда и правилната ориентация на изготвилия протеста.
На следващо място- не е налице и претендираното нарушение на материалния закон. Въззивният съд законосъобразно е преценил ,че деянието, извършено от подсъдимия макар и формално да осъществява признаците на престъплението по чл.339 ал.1 от НК, поради своята малозначителност не е обществено опасно.
От фактическа страна е било установено, че подсъдимият Р. Д. започнал работа в системата на МВР на 01.03.2000 г. като разузнавач I степен в Полицейското управление в [населено място]. През годините заемал различни длъжности, като от 15.05.2010 г. бил назначен на длъжност Началник група „Криминална полиция“, която заемал и към инкриминираната по делото дата.
На 04.09.2000 г. на Д. било зачислено служебно оръжие –пистолет „марка“, кал.9х18 мм, 16 бр. патрони кал.9х18 мм за това оръжие, както и два броя пълнители.
За периода 05.01.2007 г. до 15.10.2010 г. подсъдимият Д. притежавал и лични оръжия- пистолет „марка“, кал. 7,65 мм; пистолет „марка“, кал.9 мм и пистолет „марка“ 22 кал., за които имал съответно разрешение.
Във връзка с образувано друго досъдебно производство /ДП №3/2015 г. на ОП-Пловдив/, на 16.09.2015 г. било предприето претърсване и изземване в кабинета на подсъдимия Р. Д.. В каса, доброволно отключена от подсъдимия, били намерени и иззети служебно зачисления му пистолет „марка“ и 57 бр. патрони за пистолет „марка“ 9х18 мм, предмет на балистична експертиза, установила годността им да произведат изстрел.
За да се прецени дали деянието формално осъществява признаците на престъплението по чл.339 ал.1 от НК, каквото е първото изискване на чл.9 ал.2 от НК, или то е обективно несъставомерно /в пледоарията си прокурорът от ВКС застъпва и тази теза, без да я обезпечи с аргументи/, е необходимо да бъдат разгледани нормативните актове, касаещи носенето на служебно оръжие от служители на МВР. Съгласно чл.151 ал.7 от ЗМВР /в редакцията към инкриминираната дата 16.09.2015 г.- ДВ бр.14/2015 г./, „Държавните служители носят служебно оръжие при условия и ред, определени с инструкция на министъра на вътрешните работи“. Според инструкция №8121з-533 от 12.05.2015 г. за условията и реда за носене на служебно оръжие от служителите по чл.142 ал.1 и 3 от ЗММР, в сила от 19.05.2015 г., издадена на основание чл.151 ал.7 от ЗМВР, „Държавните служители в МВР изпълняват служебните си задължения със зачисленото им служебно оръжие“- чл.4 от Инструкцията / ред. ДВ. Бр.36 от 19.05.2015 г./. Прочитът на целия подзаконов нормативен документ сочи, че същият урежда условията и реда за носене на служебно оръжие от служителите на МВР, но не касае носенето на боеприпаси. В действителност, както сочи и защитника на подсъдимия липсва нормативен акт, който да урежда максималния брой патрони, които могат служебно да бъдат предоставяни на служител на МВР за снаряжение на служебното му оръжие. Това означава, че същите в служебното си качество могат да получават неограничен брой патрони от имуществото на МВР, с оглед изпълнение на служебните си задължения. В подкрепа на горния извод е и обстоятелството, че служебното им оръжие и патроните към него се зачисляват, като за да получат нови патрони, на мястото на изразходваните, е необходимо служителите да предадат гилзите на отстреляните боеприпаси. А това е свързано с отчетността на материалните активи в МВР, съгласно Инструкция №I-125/02.07.2004 г., изменена с Инструкция № Iз-893/24.04.2014 г.
С други думи, зачисляването на огнестрелното оръжие и боеприпаси определя количеството и вида на оръжието и боеприпасите, които служителят носи в служебното си качество. Не съществува пречка служителят да притежава и повече от 16 патрона за служебното му оръжие, стига те да се зачислени и предадени му от имуществото на МВР. Когато такова зачисляване и предаване от съответното длъжностно лице от състава на МВР липсва, придобиването, съхранението и/или носенето и употребата на друго оръжие или боеприпаси, над зачисления брой, не може да се свърже със служебното качество на служителя от МВР, а само с неговото лично качество и за това е необходимо той да притежава надлежно разрешение по Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/. Т.е броят на боеприпасите е неограничен, когато служителят на МВР ги е получил от имуществото на институцията, в служебното си качество. В настоящия случай на подсъдимия Д. са били зачислени през 2000 г. служебно оръжие пистолет „марка“ кал.9х18 мм и 16 броя патрони кал.9х16 мм за него и само те са получени по силата на служебното му положение, което означава, че за останалите 41 бр.патрони кал.9х18 е било необходимо разрешение по общия ред, каквото той безспорно не е притежавал. При това положение, не може да се приеме наличието на изначална обективна несъставомерност на инкриминираното му престъпление. Що се отнася до субективната страна, тя също е налице, доколкото подсъдимият е бил наясно както с процедурата по зачисляване на служебно оръжие и боеприпаси, така и с обстоятелството, че за лично притежавано оръжие и боеприпаси се изисква разрешение, каквото той в един предходен период е притежавал за два пистолета „марка“ и един пистолет „марка“.
След като деянието формално осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление по чл.339 ал.1 от НПК, ВКС следва да провери законосъобразността на извода на въззивната инстанция, че същото поради своята малозначителност, не е обществено опасно, следователно не е престъпно. При тази преценка е необходимо да бъдат обсъдени съвкупно всички елементи от състава на даденото престъпление. Тук е мястото да се отбележи, че приложението на чл.9 ал.2 от НК не е ограничено само до някои престъпления, като за да бъде приложена тази разпоредба е нужна преценка, че обществената опасност на конкретното престъпление е малозначителна. В този смисъл не се споделят изложените съображения в протеста за неприложение на чл.9 ал.2 от НК, поради завишената степен на обществена опасност на престъплението по чл.339 ал.1 от НПК по принцип, предвид обществените отношения, защитени с него. Тази завишена степен е намерила законодателно разрешение в предвидената по чл.339 ал.1 от НК санкция. Напълно допустимо е и при престъпление по чл.339 ал.1 от НК да се приеме, че липсва обществена опасност, стига конкретното деяние да не оказва отрицателно въздействие върху обществените отношения като цяло, или това въздействие да е до толкова ограничено, че да липсва реалното им застрашаване. Съдебната практика и правната доктрина приема, че „малозначителността“ може да варира: 1/ малозначително ще бъде такова деяние, което въобще не може да окаже отрицателно въздействие върху обществените отношения или това негово въздействие е толкова лишено от значение, че в действителност не застрашава реално тези отношения, поради което не е обществено опасно. 2/ малозначителността може да бъде и такава, че без да изключва обществената опасност на деянието да обосновава една нейна явна незначителност- т.е такава ниска степен, която не е достатъчна, за да бъде третирано извършеното като престъпление от съответния вид. /Н., И. Наказателно право на НРБ, Обща част. 1972. стр.294/.
По настоящото дело е установено, че неправомерно притежаваните боеприпаси- патрони кал.9х18 са били правилно съхранявани - в служебната каса на подсъдимия, заедно със служебно зачисленото му оръжие, до която каса той единствено е имал достъп. Инкриминираните 41 бр.патрони са от същия калибър, какъвто е калибъра на служебния му пистолет. Това обстоятелство, наред с факта, че към процесния момент подсъдимият не е притежавал лично оръжие, налага извод, че боеприпасите са били предназначени за служебния му пистолет „марка“, който по силата на закона може да бъде използван само при изпълняване на служебни задължения. Самият брой на патроните не следва да се счита за голям, като се изхожда от допустимия брой патрони, притежавани от граждани. Съгласно ЗОБВВПИ, лицата, които имат разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелно оръжие, имат право да придобиват и съхраняват до 50 бр. боеприпаси за съответното оръжие, като е възможно допълнително да придобиват и съхраняват още до 50 бр. за учебни стрелби или според доказаните потребности за спортно състезателни нужди, за ловен туризъм и за промишлен лов. Наред с това, подсъдимият притежава необходимата подготовка за боравене с оръжие и боеприпаси, като същият е задължен да покрива ежегодно нормативи по стрелкова подготовка, установени в системата на МВР. На следващо място, данните за личността на подсъдимия, макар и да нямат съществено значение за преценката дали деянието е малозначително, не следва да бъдат пренебрегвани. Подсъдимият е полицейски началник, призван по силата на закона и служебното си положение да защитава правата и свободите на гражданите, обществения ред и да противодейства на престъпността, дейности, които той е извършвал в продължение на петнадесет години. От кадровата му справка е видно, че през целия този период същият непрекъснато е повишавал професионалната си квалификация, включително и чрез участие в шестмесечен курс във ВИПОНД. Професионалната му кариера е стартирала от най-ниското ниво, като постепенно, в резултат на квалификацията си и проведените обучения, е достигнал до длъжност Началник на група „Криминална полиция“ към РУП- П. към ОД на МВР-Пловдив.
Всички тези обстоятелства, преценени в съвкупност дават основание да се приеме за законосъобразен извода на ОС-Пловдив, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК, в неговата първата хипотеза.
По изложените съображения, ВКС намери за неоснователен протеста на ОП-Пловдив, поради което счете, че следва да бъде оставен без уважение, а новата въззивна присъда на Пловдивски окръжен съд- в сила.
Водим от горното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда №78 от 18.10.2018 г.,постановена по внохд №1752/2018 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив.
РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/
|