1 РЕШЕНИЕ В ИМЕТО НА НАРОДА № 50172 [населено място], 17.01.2023 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА при участието на секретаря Лилия Златкова като изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т.д. № 1958 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. С. К. Д., чрез адвокат Вихър Н., обжалва решение № 23 от 26.02.2021 г. по в.гр.д. 507/20 г. по описа на АС – Бургас, в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска й с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗза разликата над 50 000 лв до напълно претендирания размер от 170 000 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от жалбоподателката от смъртта на сина й С. В. В., настъпила в пътно-транспортно произшествие на 25.07.2016 г., както и в частта относно следващата се законна лихва и разноски. В касационната жалба са изложени съображения за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на съдебното решение, отменителни основания съгласно чл. 281, т. 3, пр. 1 и 3 от ГПК. Моли да се отмени решението в обжалваната част и да се присъди претендираното обезщетение, както и в частта относно дължимата лихва и началният момент, от който се дължи, както и да се присъдят следващите се разноски. Ответникът ЗК „Лев инс“ АД не е изразил становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: За да определи конкретния размер на обезщетение от 50 000 лв, на касатора С. Д., като майка на С. В. В., чиято смърт е причинена от деликвент, за когото ЗК „Лев инс“ АД отговаря, на основание сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ въззивният съд е съобразил наличието на всички елементи от фактическия състав на нормата на чл. 432 от КЗ. Приел е, че е настъпило пътно-транспортно произшествие, при което е причинена смъртта на сина й С. В., като виновен за произшествието и за причиняване на смъртта е водачът на лекия автомобил, застрахован при ЗК „Лев инс“ АД. Приел е, че за определяне на конкретния размер на следващото се обезщетение, следва да се приложи разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, доколкото отговорността на застрахователя е функционална на отговорността на деликвента. По отношение на конкретния размер на следващото се обезщетение е прието, че при така предявения иск правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ е приложима нормата на чл. 52 от ЗЗД. За да определи конкретния размер на обезщетението за неимущесвени вреди от 50 000 лв и да отхвърли иска до напълно предявения размер от 170 000 лв, въззивният съд е приел, че между претендиращата С. Д., майка и сина й починалият С. В., е имало много близки и топли отношения. След смъртта на сина си, в посоченото пътно-транспортно произшествие, майката е преживяла тежък душевен срив, накърнило се е спокойствието на живота й. Потънала е в скръб от тежката загуба, променил се е изцяло живота й и отношението към околните, поради преживения огромен стрес. Въззивният съд е обсъдил свидетелските показания и от тях е приел за установено, че дори години след смъртта на сина й, при споменаване на името му , С. Д. е започвала да плаче, като не може да приеме загубата на детето си. Направен е извод за добрите отношения приживе, взета е предвид възрастта на починалия, доброто му здравословно състояние, активното му участие, помощта към майката при нужда. Прието е, че двамата са били емоционално привързани и майката, синът, внучката и жената на сина, но са били отделно семейство. Касационното обжалване е допуснато частично, на основание чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК, по отношение на правния въпрос: Относно приложението на принципа за справедливост, предвиден в чл. 52 от ЗЗД и критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ. Съгласно задължителната практика на ВС , изразена в ППВС 4/68 г., както и трайната практика на ВКС, изразена в множество съдебни решения на ВКС, при предявен пряк иск срещу застраховател, обезщетението за неимуществени вреди се определя с оглед принципа на справедливост, предвиден в чл. 52 от ЗЗД. Понятието справедливост не е абстрактно, а представлява основание, което се определя съгласно обективно установените факти по делото. Установяването на тези обективни факти по делото, са съществуващи обстоятелства, които следва да се вземат предвид, за да се определи точния паричен еквивалент на следващото се обезщетение за неимуществени вреди. Такива обстоятелства биха могли да бъдат настъпилото засягане на нематериалната сфера на ищеца, което се изразява в характера на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания. При определянето на обезщетение за неимущесвени вреди от причинена смърт от значение са възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и лицето, претендиращо обезщетение за неимуществени вреди, както и редица специфични обстоятелства, за определяне на точния размер на обезщетението. Освен това, за да се определи точният паричен еквивалент на следващото се обезщетение, съдът следва да вземе предвид и икономическата обстановка в страната към момента на увреждането, като съобрази обективни факти и обстоятелства, включително нивата на застрахователно покритие към настъпване на противоправния резултат. Така във всеки един случай, съобразно действително установените обективни факти по делото, ще следва да се определи кои са релевантните обстоятелства, които съдът преценява в съвкупност, за да определи точния паричен еквивалент на следващото се обезщетение за неимуществени вреди. В настоящия случай, въззивният съд е определил, че искът за разликата над 50 000 лв е неоснователен, като е определил размер на следващото се обезщетение на майката на починалия в този размер. При определяне на следващия се размер на обезщетението за неимуществени вреди на майката на починалия при пътно-транспортното произшествие, въззивният съд е допуснал необоснованост на съдебното решение, като не е взел предвид всички факти, установими от събраните в хода на производството доказателства, както и не е приложил правилно нормата на чл. 52 от ЗЗД, според посочения й по-горе смисъл. Въззивният съд не е възприел точно свидетелските показания на свидетеля Ц. К. В.. Съгласно посоченото от този свидетел, майката С. Д. е отгледала сама децата си С. и М.. Починалият С. и С. били в нормални отношения между майка и син. Синът е бил винаги отзивчив към нуждите на майки си и й помагал. Всеки ден след смъртта на сина си, С. го споменавала и във всяка ситуация обяснява как е постъпил какво е направил той приживе. От тези свидетелски показания следва да се приеме, че емоционалността на майката е силно накърнена. Отглеждането на децата, сама от майката е създала силна емоционална връзка между нея и децата й, конкретно починалият й син С.. Действително към момента на пътно-транспортното произшествие, майката и синът не са живеели в общо домакинство, той е бил женен, имал е изградено семейство с детето си и жената, с която е живеел, но контактите между сина, неговото семейство и майка му са били непрекъснати, отношенията топли, крепящи се на взаимен обич, помощ и радост. Семейното положение на пострадалия още повече е радвало майката, създавало е задоволство у нея от възможността да види как синът й се грижи за нейната внучка и семейството, добрите отношения в създаденото от него семейство, взаимната обич и подкрепа. Установено е, че смъртта на сина е ненавременна, бил е само на 38 години. Въззивният съд се е задоволил да посочи, че е бил в активна възраст, работещ и с добро образование и работа, но преценката е, че възрастта му е освен активна е млада и прекъсването на живота му е изключително несвоевременно. Не е дооценено общественото положение на пострадалия, работещ и издържащ семейство, и подпомагащ майка си. Освен това смъртта е настъпила по време на работа на починалия. Също така не е отчетен като фактор начинът на настъпване на смъртта и не е преценен и установеният механизъм за настъпването й – както силата на удара върху автомобила, управляван от В., така и обстоятелството, че тялото на В. е било на сантиметри от контактната зона на удара – каросерията на микробуса е била смачкана навътре към шофьорското място и го е притиснала отпред-назад. Бил е притиснат между волана и въздушната възглавница и облегалката на седалката, като независимо дали е бил с колан или не, би получил същите увреждания и би се получил същия летален изход - причинената политравма е довела и до смъртта на сина на ищцата. Този фактор изрично е посочен в разясненията в задължителното Постановление на ВС на Р България, визирано по-горе и следва да се вземе предвид като обстоятелство, влияещо върху засягане неимуществената сфера на ищцата Д.. С оглед на всички тези обстоятелства, настоящият съдебен състав взима предвид младата възраст на починалия, добрите отношения, които са имали с майка му, добрият социален статус, който е постигнал благодарение и на грижите и отглеждането от нея, начинът им на живот като задружна семейна общност, изключително тежкия пътен инцидент, несвоевременно отнел живота му. Майката драматично е изживяла тежкото събитие, промяната в съдбата, своята собствена мъка, мъката на съпругата и детето на починалия. Затворила се е в себе си, не е успяла да преодолее загубата и детето й е непрекъснато, ежедневно в мислите й. Скръбта и мъката са я направили тревожна, депресивна, затворена и непрекъснато мислеща за злощастието. Така преживените негативни емоции, са засегнали емоционалността й и са й причинили неимуществени вреди. Тези вреди следва да се възмездят. При определяне на обезщетението, следва да се определят обезщетение, всички тези обективни факти, засегнали емоционалната сфера на претендиращата. Точният паричен еквивалент на това обезщетение следва да се съобрази и с конкретната икономическа обстановка в страната, израз на която са нивата на застрахователно покритие, които към 25.07.2016 г. Въззивният съд не е отчел всички тези фактори, както и не е отчел нивата на застрахователно покритие, които са спомагателен критерий за определяне на точния паричен еквивалент на следващото се обезщетение, определени в чл. 492, т. 1 от КЗ в размер на 10 000 000 лв. за всяко събитие, размер на имуществени и неимуществени вреди. В случая настоящият съдебен състав намира, че размерът на следващото се обезщетение следва да бъде определен в размер на 120 000 лв. Определеното от въззивния съд обезщетение в размер на 50 000 лв. следва да се завиши с още 70 000 лв. За разликата над този размер до напълно претендирания размер искът е неоснователен и решението на въззивния съд следва да се остави в сила. По отношение на искането за присъждане на законна лихва върху претендираната сума от датата на поискване от застрахователя, следва да се вземе предвид, че с влязлото в сила съдебно решение е определена конкретната дата 18.10.2022 г. Тази дата не може да бъде променена след като между страните е налице влязло в сила съдебно решение, с което поставеният правен въпрос е разрешен на основание чл. 298 от ГПК. При този изход на спора на касатора се дължат направените по делото съдебни разноски. Отправено е искане от адв. Вихър Н. за присъждане на направените разноски, представляващи адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на касатора, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Настоящият съдебен състав намира, че решението в частта относно присъденото обезщетение от 50 000 лв на представляваната С. Д. е влязло в сила и не е осъществено соченото основание – оказана безплатна правна помощ поради затруднено материално положение. Поради което не може да се присъди адвокатско възнаграждение. Съразмерно на уважената част от иска, ответникът дължи заплащане на дължимата държавна такса по сметка на ВКС в размер на 1 400 лв, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд Р Е Ш И ОТМЕНЯ решение № 23 от 26.02.2021 г. по в.гр.д. 507/20 г. по описа на Апелативен съд – Бургас в частта, с която е отхвърлен иска на С. Д. срещу ЗК „Лев инс“ АД в частта за разликата над присъденото обезщетение от 50 000 лв до 120 000 лв и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на С. К. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място], общ. Б., обл. Я., [улица] допълнително сумата от 70 000 лв (над присъдените 50 000 лв) обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на сина й С. В. В. в пътно-транспортно произшествие на 25.07.2016 г. , над присъденото обезщетение от 50 000 лв, ведно със законната лихва от 18.11.2018 г. до окончателното изпълнение на задължението. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати по сметка на Върховния касационен съд, дължимата държавна такса в размер на 1400 лв, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: